Определение № 416 от 23.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 149/2009 г.
ВКСIII гражданско отделение23.07.2009 г.докладчик Любка Богданова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 619 от 4.08.2008 г. по ч.гр.д. № 1573/2008 г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. М. Н. от гр. С., подадена от пълномощника му адв. М срещу определение № 619 от 4.08.2008 г. по ч.гр.д. № 1573/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 10.01.2008 г. по гр.д. № Е 198/2007 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото, поради процесуална недопустимост на иска. Ответниците по частната жалба в писмения отговор изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното: С определение от 9.01.2008 г. Софийски градски съд е прекратил производството по предявения от А. М. Н. срещу Т. В. Н. и СО-район “Подуяне”, гр. С. иск с правно основание чл.118, ал.2 КМЧП. Приел е, че предявеният иск е недопустим. Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 КМЧП кметът на СО- район “Подуяне”, гр. С. е признал решението на Върховен съд Онтарио-Канада на територията на Република България, а хипотеза та чл.118, ал.2 КМЧП има предвид случаите, когато признаващият орган откаже да признае чуждестранното решение, а не отмяна на акта с който то е признато. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е е оставил в сила прекратителното определение на СГС, като е възприел, мотивите за недопустимост на предявения иск. Изложил е съображения, че установителен иск по чл.118, ал.2 КМЧП е допустим при спор относно условията за признаване на чуждестранното решение и отказ на органа да признае чуждестранното решение, какъвто не е настоящия случай. Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 ГПК. Жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от нея определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Процесуалният въпрос, който е бил поставен за разрешаване пред съда е за наличието на наличието на абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск при спор относно признаване на чуждестранно решение. Този иск е установителен и неговата допустимост за разглеждане пред съд е обусловена от наличие на правен интерес за страната от предявяването му. Изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не сочи на наличието на такъв, тъй като признаването на решението е вече извършено по законоустановения ред, от административния орган пред който е представено. Търсената правна защита чрез признаване на едно чуждестранно решение е постигната, а исковата молба не сочи на спор породен от пречки за защита на това съдебно решение от органа пред който то е представено, за да е налице спор по чл.118, ал.2 КМЧП. В този смисъл не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съда е приложил точно закона, а и не се сочи промяна в обществените отношения които тази разпоредба урежда, която да налага тълкуването й по нов начин.. С оглед изложеното не е налице соченото от частния жалбоподател основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.