Определение № 1687 от 16.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 397/2023 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 124/26.10.2022 г. по в. гр. д. № 218/2022 г. Търговищкият окръжен съд е потвърдил решение № 278/14.06.2022 г. по гр. д. № 1430/2021 г. на Търговищкия районен съд, с което „Електроразпределение Север” АД [населено място] е осъдено да заплати на М. А. М. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 8 460 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от смъртта на собствени на ищеца две крави, две юници и две телета, на 03.07.2021 г. в края на [населено място], общ. Търговище, вследствие на електротравма, причинена от протичащ електрически ток по паднал на земята скъсан електрически проводник, ведно със законната лихва от 03.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, причинени от неизпълнено задължение на ответника като възложител за осигуряване на безопасността на електропреносната мрежа; решението е постановено при участието на ЗК „Уника“ АД [населено място] - трето лице - помагач на ответника.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подал ответникът, който се позовава на основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

От ответника по касация - ищец по делото, е получен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване; от третото лице- помагач не е постъпил отговор.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

Въззивният съд е приел, че смъртта на животните, обусловила претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди, е резултат от това, че животните са настъпили скъсан електрически проводник за високо напрежение, собственост на ответното дружество, вероятната причина за скъсването на който е разразилата се в нощта преди събитието силна буря. По възникналия между страните спор дали е налице случайно събитие или следва да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл. 49 ЗЗД, въззивният съд е приел, че не скъсаният проводник като такъв е довел до смъртта на животните, а обстоятелството, че ответникът не е предприел веднага действия за отстраняване на щетите по електрическата мрежа, получени в резултат на природното събитие, като именно това бездействие е довело до настъпилите в имуществената сфера на ищеца вреди. След като е налице природна сила, която може да доведе до щети по електрическата мрежа, несъмнено следва да се задействат спешни мерки за обезопасяване на населението от възможни увреждания във връзка с тези щети, поради което са налице предпоставките на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за причинените на ищеца имуществени вреди.

По останалите спорни между страните въпроси, а именно доколко загиналите животни са индивидуализирани и какъв е размерът на дължимото обезщетение, въззивният съд е посочил, че индивидуализацията на дадено животно - било селскостопанско, било домашен любимец, не се установява единствено с паспорти, чипове, ушни марки. Свидетелските показания са допустими, а в настоящия случай те са достатъчно конкретни и пълни, поради което загиналите животни са конкретизирани в достатъчна степен, която да даде възможност за изготвяне от назначеното от съда вещо лице на заключение за пазарната стойност към момента на смъртта им.

По отношение размера на обезщетението въззивният съд е приел, че следва да се изхожда от пазарната стойност на загиналите животни към датата на събитието - 03.07.2021 г., тъй като целта на обезщетението е с получените средства ищецът да може да се сдобие с вещи от същия род, параметри, характеристики. Данните от Националния статистически институт може да се ползват при необходимост, но същите се водят с оглед определени статистически цели. Обезщетението, което се дължи на ищеца, следва да е съобразено с пазарната стойност на животните, така, както същите са индивидуализирани от свидетелите и от регистъра за ушните марки, който е воден, а тя е определена от вещото лице на 8 460 лева.

Изложените съображения са мотивирали въззивния съд да приеме, че предявеният иск е изцяло основателен, до какъвто правен извод е достигнал и първоинстанционният съд, чиито мотиви е възприел изцяло, а с изложените свои мотиви е взел отношение по направените от въззивника-ответник по иска, възражения.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 и ал. 2, предл. 3-то ГПК.

При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени въпросите:

1. длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават, и доказателствата към тях - по този въпрос се поддържа противоречие на въззивното решение с Постановление № 1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г. на Пленума на ВС, решение № 210/15.08.2014 г. по гр. д. № 6605/2013 г. на ВКС, IV-то г. о., и решение № 247/30.06.2015 г. по гр. д. № 970/2015 г. на ВКС, I-во г. о., а в касационната жалба се позовава на Постановление № 1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС, решение № 748/18.07.1956 г. по гр. д. № 4123/1956 г. на ВС, II-ро г. о., и решение № 737/09.07.1956 г. по гр. д. № 4080/1956 г. на ВС, II-ро г. о.

Като неразгледани касаторът е посочил възражението, че ищецът не се легитимира като собственик на животните, за които твърди, че са увредени, и защо анкетна карта вх. № РЗС-01-1193/09.03.2021 г. и справка от Регистъра на земеделските стопани от 09.03.2021 г. не свидетелстват косвено за правото на собственост; възражението, че не е установена причинно-следствена връзка между деянието и твърдените вреди; в касационната жалба като необсъдени са посочени възражението във въззивната жалба за липса на доказателства, че смъртта на по-късно починалата крава е следствие на боледуване, породено от покосяването с електрически ток, както и възражението относно противоречивостта в свидетелските показания и че определеното въз основа на тях обезщетение в размер на пазарната стойност води до неоснователно обогатяване на ищеца.

Видно от мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е изложил съображения по въпроса за индивидуализацията на загиналите животни /която е предмет на Постановление № 67/25.03.1998 г. за идентификацията на селскостопанските животни и регистрация на животновъдните обекти в страната/, явно разглеждайки я във връзка с правото на собственост, като е приел, че свидетелските показания са допустими доказателства в тази насока. Правилността на този извод може да се проверява само при положение, че е поставен въпрос дали собствеността на едри преживни животни, каквито са загиналите, може да се доказва и с други доказателства извън посочените в чл. 132, ал. 3, т. 1, б. „а“ и ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, и то ако в производството по селекция на касационните жалби, каквото е настоящото, касационната инстанция намери, че е налице основание за допускане на касационно обжалване. Такъв въпрос касаторът не е поставил.

Липсата на причинно-следствена връзка касаторът е обосновал с липсата на медицински документи като аутопсионни протоколи, записи от амбулаторен дневник и др., от които да може да се установи реалното състояние, нараняванията по животните и причините, довели до смъртта им, в каквато насока са заключенията на съдебно-медицинската експертиза. В същото време обаче, като е взело предвид описаните от свидетелите симптоматика и състояние на животните по време на и след инцидента, вещото лице е посочило като много вероятно смъртта да е причинена от електротравма в резултат на падналия на земята проводник с високо напрежение. Трайна е съдебната практика на ВКС, че ако вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като най-вероятна, от това не следва пряко извод за липса на пълно и главно доказване; от решаващо значение е дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства, установени по делото, извън предмета на заключението или на основание констатации в него, съобразно приетите доказателства, включително свидетелски показания; затова и преценката на всички доказателства по делото, в това число при извод за изграждане на причинно-следствена връзка, е задължение на съда /решение № 508/18.06.2010 г. по гр. д. № 1411/2009 г. на III-то г. о., решение № 457/01.07.2010 г. по гр. д. № 1264/2009 г. на III-то г. о., решение № 59/24.04.2020 г. по гр. д. № 3624/2019 г. на IV-то г. о./. Именно по този начин е извършена оценката на допълнителното заключение, като следва да се има предвид, че други причини за смъртта на животните не са установени, а приетата за доказана причина е изяснена от събраните по делото безпротиворечиви и категорични свидетелски показания и писмени доказателства, обсъдени детайлно в мотивите към първоинстанционното решение, преценени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила за преценката им, вкл. и правилото на чл. 172 ГПК. Действително, въззивният съд не е изложил собствени съображения по този въпрос, но е препратил към мотивите на първоинстанционния съд - правомощие, което произтича от разпоредбата на чл. 272 ГПК. Приложението на същата разпоредба е относимо и към въпроса за причинния процес, довел до смъртта на кравата, която не е могла да бъде излекувана предвид некрозирането на изгорените при получената електротравма тъкани и е починала по-късно вследствие на това.

Видно от съдържащите се в обжалваното решение съображения и мотиви, не са констатирани противоречия в свидетелските показания, които да задължат съда да посочи кои показания счита за достоверни и кои- не, а касаторът не е конкретизирал в какво се изразява твърдението му за противоречивост - само е посочил, че относно възрастта на животните, релевантна за определяне на теглото им, а оттам - и за пазарната стойност и размера на обезщетението, показания е дала съпругата на ищеца, но не и другите свидетели. Въпрос, основан на твърдения, които не съответстват на мотивите към съдебния акт, не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване.

В обобщение, не се констатират предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия въпрос.

2. противоречи ли въззивният акт на Постановление № 7/29.12.1958 г. и по-специално на основния принцип, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди, но виновни действия - касаторът твърди, че в настоящия случай вредоносният резултат не е произтекъл от виновното бездействие на лице, което да ангажира отговорността му като ответник по иска, а е произтекъл от случайно събитие - внезапно разразила се буря; в касационната жалба е посочено, че приетото от съда наличие на противоправно бездействие е немотивирано, тъй като за да е налице такова, следва да има предписано нормативно задължение за действие - правна норма, която да задължава ответника да извършва дейности по поддържане на мрежата.

Въззивното решение е изцяло съобразено със задължителната съдебна практика по въпроса за предпоставките, необходими за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД, като е посочено какви бездействия на ответника по предявения иск са установени по делото, а правните им последици за настъпилото увреждане са преценени по правилата на чл. 45-53 ЗЗД. Правните норми, създаващи задължение за извършване на действия по поддържане на електропреносната мрежа в изправност, са обсъдени в мотивите към първоинстанционното решение, към които въззивният съд е препратил, и в които е установено неизпълнение за срок от повече от три месеца до датата на събитието на констатираната необходимост от почистване частично от дървета и клони /според представена от ответника технологична карта за инспекция на въздушни ел. разпределителни линии за ниско напрежение от 22.03.2021 г. в района на [населено място]/, при което вредоносният резултат не е окачествен като случайно събитие, тъй като е предхождан от установеното в случая виновно поведение на служители на ответника. Липсва противоречие на въззивното решение със съдебната практика като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпросите:

1. когато въззивният съд изследва поведението на служителите /работниците/ на ответника, следва ли да изложи свои мотиви относно това как поведението е окачествено като противоправно, посочвайки нарушената разпоредба;

2. може ли да се приемат за доказани правнорелевантни факти, установени единствено със свидетелските показания на заинтересовано лице;

3. как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства и в частност - свидетелските показания, относно индивидуализацията на животните, използвана при формиране на преценката относно действителния размер на претърпяната имуществена вреда.

Така поставените въпроси се припокриват с част от съображенията, мотивирали касатора при формулиране на въпросите, поставени при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а при тяхното разглеждане е изяснено защо поведението на служители на ответното дружество е окачествено като противоправно /въпрос № 1, поставени при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Въпроси №№ 2 и 3 са поставени в несъответствие с данните по делото и мотивите към обжалваното решение, тъй като изводите относно индивидуализацията на животните са формирани въз основа показанията както на съпругата на ищеца - св. З. М., така и на останалите свидетели: Е. Х. и С. Ю. - очевидци на резултата от преминаването на животните през скъсания електрически проводник, и К. Ц. - ветеринарен техник, занимаващ се с репродукцията на животните в селото, всичките без дела и родство със страните по делото. Изложеното налага да се приеме, че не възниква необходимост от допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, за което Върховният касационен съд следи и служебно, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано, а настоящият състав на ВКС, I-во г. о., не констатира обжалваното решение да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон /такова нарушение, което да е довело до приложение на закона в неговия обратен, противоположен смисъл/, нито извън закона /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Ето защо и последното поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване - очевидна неправилност на въззивното решение, не е налице.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация - ищец по делото, следва да се присъдят разноските по водене на делото в касационната инстанция в размер на 800 лева по договор за правна защита и съдействие серия Т, № [ЕГН].

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.