Определение № 276 от 23.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4807/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. К. З., чрез адв. Ст. И., срещу Определение № 7667/17.05.2024 г. по ч. гр. д. № 4723/2024 г. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане № 49615 от 03.04.2024 г. по гр. д. № 60759/2023 г. по описа на СРС, 41 състав, с което е е върната исковата молба в частта й, с която ищцата И. К. З. иска ответникът Руси П. К. да бъде осъден да възстанови правната й сфера, като преустанови наличието чрез унищожаване/заличаване от местата, където и от лицата, при които ответникът е създал условия за държане/притежаване на справка № 14430/05.11.2018 г. по описа на КПКОНПИ, като чрез ответника Руси К. съдът да задължи КПКОНПИ и Прокуратурата да унищожат всички носители, налични екземпляри, копия или данни от съдържанието на тази справка.

В жалбата се сочи, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основанията за допускане на касационен контрол по следните въпроси, обобщени от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:

1 .„Ограничава ли чл. 124 ГПК съда и може ли в българската правна система да се прилагат разпоредбите на Конституцията, в частност чл. 57, ал. 2 КРБ, като се задължат/осъдят отговорните по чл. 45 ЗЗД чрез лицето, създало вредящия материал, да преустановят да упражняват съответни права, когато с тях накърняват тези на ищеца, а именно да преустановят да държат, притежават, съхраняват и да унищожат/заличат вредящ на ищеца материал?“;

2. „От какво зависи начина на възстановяване на правната сфера на ищеца - чрез обезщетение или извършване на определено поведение, което ще доведе до физическо възстановяване, или чрез двата начина заедно - при причинени неблагоприятни последици?“.

По поставените въпроси се иска достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното определение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното.

За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба поради недопустимост на предявения иск, въззивният съд е посочил, че с исковата молба, по която е образувано гр. д. № 60 759/2023 г. по описа на СРС, както и с молби за уточнение за претенциите, срещу ответника Руси П. К. бил предявен осъдителен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като ищцата отправила до съда и други искания - ответникът да бъде осъден да възстанови правната й сфера, като преустанови наличието, като бъде унищожено/заличено от местата където/от лицата, при които ответникът създал условия за държане/притежаване на справка № 14430/05.11.2018 г. по описа на КПКОНПИ, като чрез ответника съдът да задължи КПКОНПИ и Прокуратурата да унищожат всички носители, налични екземпляри, копия или данни от съдържанието на тази справка, тъй като държането/притежаването и съхраняването на справката накърнявало и застрашавало правата и законните й интереси. Ищцата поддържала, че ответникът бил служител на КПКОНПИ, от чието име изхождал материал (справка № 14430/05.11.2018 г.), в чието съдържание се сочело, че ищцата се била възползвала от болнични листове и не ходила на работа, че записвала лица с ръководни функции, които впоследствие изнудвала, които обстоятелства не отговаряли на обективната действителност и накърнявали правната й сфера. Твърдяла е справката да се съхранява в КПКОНПИ, но съдържанието й било предоставено за ползване по пр. пр. № 1130/2018 г. на СпП. На следващо място, поддържала, че на КПКОНПИ било възложено да извърши проверка по неин сигнал срещу прокурор, като по тази проверка нищо не било сторено, но съдържанието на процесната справка било насочено срещу нея, а тя не била от кръга на лицата, които тази институция можела да проверява.

В изпълнение на разпореждане № 142524/14.11.2023 г. на първоинстанционния съд ищцата депозирала молба, вх. № 339177/27.11.2023 г., с която посочила, че ответникът бил служител на КПКОНПИ и нему било възложено извършването на проверка, поради което най-вероятно съдържанието на обсъжданата справка било изготвено от него. Поискала е съдът да задължи КПКОНПИ и Прокуратурата да унищожат тази справка, позовавайки се на чл. 57, ал. 2 КРБ. В изпълнение на допълнителни указания на районния съд за уточняване на претенциите на 22.01.2024 г. ищцата депозирала молби, в които посочила, че именно ответникът е автор на съдържанието на процесната справка, с която се запознала на 26.11.2018 година. С разпореждане от 03.04.2024 г. съдът върнал исковата молба поради недопустимост на съдържащите се в същата искания ответникът да бъде осъден да възстанови правната сфера на ищеца, като преустанови наличието, като бъде унищожено/заличено от местата където/от лицата, при които ответникът е създал условия за държане/притежаване на справка № 14430/05.11.2018 г. по описа на КПКОНПИ, като чрез ответника съдът да задължи КПКОНПИ и Прокуратурата да унищожат всички носители, налични екземпляри, копия или данни от съдържанието на тази справка, тъй като държането/притежаването и съхраняването на справката накърнявало и застрашавало правата и законните й интереси.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е посочил, че принципът за дължимост на защита и съдействие е основополагащ за гражданското съдопроизводство, но гражданският съд дължи защита и съдействие, ако е редовно сезиран с допустим иск, подлежащ на разглеждане по реда на гражданското съдопроизводство. Предявените искания до съда за осъждане на ответника и трети за делото лица да унищожават находящи се в тяхно държане документи въззивният съд е счел за недопустими. Приел е, че чл. 124 ГПК не предвижда възможност гражданският съд да се намесва по искания от ищцата начин в правната сфера на посочените в исковата молба лица, както и да ги задължава да извършват конкретни действия по унищожаване на документи, носители, налични екземпляри, копия и пр. от документи. Добавил е, че такъв иск не е предвиден в българската правна система. Посочил е, че възстановяването на правната сфера на ищцата следвало да се осъществи по реда на обезщетяването на претърпените от нея вреди от поддържания деликт, ако последният бъде доказан в рамките на производството по разглеждане на предявения иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, в която част делото останало висящо.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт - определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция.

При посочените по-горе решаващи изводи на въззивната инстанция поддържаните от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационен контрол не са налице.

Формулираният в пункт първи от изложението въпрос е с обуславящ изводите на въззивния съд характер, но по него касационно обжалване не може да се допусне, защото не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, или ако изменения в законодателството и обществените условия налагат промяна в съдебната практика. В настоящия случай жалбоподателят З. не е обосновала съществуването на двете предпоставки, формиращи допълнителното основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърдения, които касаят неправилност на определението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а са касационни основания по чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 281, т. 3 ГПК, които се разглеждат от съда по същество, ако определението бъде допуснато до касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Вторият от поставените въпроси не е обуславящ за изхода на делото, видно от мотивите към въззивното определение. Той не е отнесен към тълкуване на конкретна материалноправна или процесуалноправна норма, поради което не отговаря на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е безпредметно обсъждането налице ли са допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Бланкетно поддържаното основание за селекция по чл. 280, ал. 2 ГПК също не се установява. Определението нито е явно необосновано при грубо нарушение на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или на прилагане на правна норма в смисъл, противоположен на действителния.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,