Определение № 200 от 11.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2059/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 1724/26.04.2018 г., подадена от ответника по делото [фирма] срещу решение № 19/19.03.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 22/2018 г. на Разградския окръжен съд. Видно от съдържанието и петитума на касационната жалба, въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено частично решение № 315/26.10.2017 г., допълнено с решение № 4560/30.11.2017 г., постановени по гр. дело № 804/2017 г. на Разградския районен съд, е уважен частично, предявеният от А. Х. Я. срещу жалбоподателя, иск с правно основание чл. 215 от КТ, като жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата 1 972.77 лв., представляваща неизплатени командировъчни пари за месеците декември 2016 г., януари и февруари 2017 г., ведно със законната лихва от 27.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. При извършената служебна проверка и по изрично направеното възражение на ищеца с отговора на касационната жалба, настоящият съдебен състав намира последната за процесуално недопустима по следните съображения: Видно от исковата молба, протоколното определение от 29.09.2017 г. на първоинстанционния съд, с което е допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК увеличение размера на иска по чл. 215 от КТ, и мотивите към решенията на двете съдебни инстанции, обжалваната част от въззивното решение, срещу която е подадена касационната жалба, е постановена по иск за обезщетение по трудово правоотношение, който иск е с цена 3 238.80 лв., т.е. – до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, в тази негова част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал. 1 ал. 4 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца – ответник по касационната жалба, претендираните с отговора на същата и направени от последния, разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му пред настоящата инстанция, в размер 500 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение