Определение № 42 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 32/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – София – град и Районен съд - Варна, повдигнат от Административен съд – София – град с Определение №12928/02.04.2026 г. по адм. д. №2650/2026 г. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, взе предвид следните факти: Районен съд – Варна е сезиран с искова молба от Л. И. К. от [населено място], област Варна, с която са предявени искове за установяване на дискриминация по признак лично положение и тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. и по определението в §1, т. 1 ДР на същия закон, и за осъждане на ответника – Национална агенция за приходите, да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. В исковата си молба Л. И. К. твърди, че бил подложен на дискриминация от ответника, и конкретно от неговото Централно управление, от инспектората и двама изпълнителни директори по признак лично положение чрез нарушаване правото му на защита и принципа на равенство пред закона. Твърди, че в резултат на дискриминацията и тормоза, на който бил подложен, от м. март 2022 г. е започнал да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в здравословни проблеми, накърнено достойнство и добро име. Сочи конкретни действия и бездействия, чрез които счита, че е бил дискриминиран в периода 2022 г. – 2024 г. – неизвършване на проверки от инспектората в рамките на тримесечен срок по подадените от него сигнали; извършени от инспектората необективни проверки, в резултат на които не е установена истината; отказ на Националната агенция за приходите в качеството й на ответник по адм. д. №2795/2023 г. да изпълни три разпореждания на Административен съд – Варна (№1124/01.02.2024 г., №1780/21.02.2024 г. и разпореждане, съдържащо се в протокол от 08.05.2024 г.). Според него в резултат от изброените актове на дискриминация той не е успял да се защити в производство пред Комисията за защита от Дискриминация (КЗД) по преписка №441/2021. С Определение №13225/30.09.2025 г. по гр. д №2995/2025 г. Районен съд - Варна прекратява производството и изпраща делото по компетентност на Административен съд – София – град. В мотивите си съдът приема, че Л. К. търси обезщетение за вреди от бездействието на административен орган – Национална агенция за приходите, изразяващо се в непредставянето на доклада от проверката на Главния инспекторат към МС, въпреки че е бил задължен за това с три съдебни разпореждания. Според него, в съответствие с чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. искът за обезщетение следва да се предяви по реда на ЗОДОВ, поради което е подведомствен на административните съдилища. Обосновава извод, според който съответният административен съд е единствено компетентен да реши дали следва да разгледа иска за обезщетение, с оглед съдебната практика, изискваща преди това проведено производство пред КЗД. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че делото, образувано по исковата молба на Л. И. К., е родово подсъдно на Районен съд – Варна поради следните съображения: Обстоятелствената част на исковата молба и нейният петитум сочат, че търсената съдебна защита е по реда на ЗЗДискр. с искане за установяване на нарушение на правата на ищеца по същия закон, основано на признак лично положение, и осъждане на ответника да му заплати обезщетение за причинени в резултат на дискриминационно третиране неимуществени вреди. При положение, че ищецът не твърди, напротив отрича, да има образувано производство пред КЗД по реда на глава четвърта, раздел първи от ЗЗдискр. за установяване на същите нарушения като посочените в исковата молба, обстоятелство, потвърдено и от служебно изисканите от районния съд решения (Решение №71/13.02.2023 г. на КЗД по преписка 441/2021 г. и Решение №7953/02.08.2024 г. на Административен съд – Варна по адм. д. №564/2023 г., с което решението на КЗД е отменено), то предявените от Л. И. К. искове срещу Национална агенция за приходите трябва да се квалифицират като такива по чл. 71, ал. 1, т. т. 1 и т. 3 ЗЗДискр. Същите са родово подсъдни на общите съдилища, а не на административните съдилища според Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСС от ГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС. С него е прието, че исковете с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр са подсъдни на районния съд, като е обявена за изгубила актуалност т. 4 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСС от ГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС. По така изложените аргументи исковата молба на Л. И. К. следва да бъде разгледана от Районен съд – Варна. Мотивиран така, и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, съставът на Върховния касационен съд и Върховния административен съд