Определение № 256 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1661/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от С. И. Г. срещу въззивно решение № 45/15.03.2011 г. на Ямболския окръжен съд по гр.д. № 49/2011 г. С него въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба срещу първоинстанционно решение на Ямболския районен съд, постановено по обективно съединени искове за заплащане на трудово възнаграждение, на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както и лихва за забава върху главниците от датата на забава до подаване на исковата молба, както и след това до окончателното изплащане. Всички претенции са с цена под 5000 лв. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба жалбата е подадена в срок и от легитимна страна, но е срещу акт изключен от касационен контрол по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията след изм. ДВ бр. 100/2010 г. Касационната жалба е депозирана на 11.04.2011 г., което значи, че от тогава е във висящност и касационното производство, а според разпореденото в чл. 280, ал. 2 ГПК, в сила от 21.12.2010 г., на касационно обжалване не подлежат въззивни решения, постановени по граждански дела по искове с цена до 5000 лв. Случаят е такъв. Още към датата на постановяване на въззивното решение е налице промяна в чл. 280, ал. 2 ГПК и в своя акт Ямболският окръжен съд е указал на страната, че неговото решение е окончателно. Погрешното администрирането на касационната жалба от втората инстанция, вместо да я върне по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК не обвързва настоящия съдебен състав, който и сам служебно преценява предпоставките за допустимост на касационното производство. Ето защо и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство, бъде прекратено. Ответникът по касационната жалба в отговора по нея, е поискал присъждане на съдебноделоводни разноски, но не е представил доказателства, че е сторил такива в инстанцията и поради това, молбата се явява неоснователна. По изложените съображения, съдът