Определение № 4375 от 15.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4331/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 7312/28 .0 9.2022г., подадена от Л. П. П. и М. Г. К.-П., приподписана от адв. Сн.С. с нарочно пълномощно, против определение № 293/27.07.2022г. по в.ч.гр.д. № 363/2022 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 435 от 31.12.2021 г. на Софийски окръжен съд, постановено по гр.д.№642/2021г., с което на основание чл. 130 ГПК е прекратено производството по делото, образувано по подадената от Л. П. П. и М. Г. К. - П. против СГС, САС и ВКС като процесуални субституенти на държавата искова молба с вх. № 26064/23.02.2018г., с която са заявени претенции по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 4, пар. 3 от Договора на ЕС. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение, твърди се, че изводите на съда не отговарят на действителното състояние на материално-правните отношения, както и че съдебният акт е необоснован, понеже е постановен в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, че съдържа неистини, че указанията за отстраняване нередовности и неясноти в исковата молба са изпълнени, а изводът в атакуваното определение, че това не е така сочи на отказ от правосъдие и незапознаване със съдържанието на уточнителната молба, че преди да прекрати производството съдът не им е дал подробни указания и др. Изложени са съображения за пороци и на първоинстанционния съдебен акт, както и такива по същество на правния спор. Искането е за допускане на касационното обжалване, за отмяна на определението и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В частната касационна жалба е инкорпорирано изложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Поддържат се основания по чл.280 т.1 и т.3 от ГПК по повдигнатия от частните жалбоподатели и уточнен и обобщен от съда процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 129, ал. 3 вр. с ал. 2 ГПК и в частност следва ли съдът да даде на ищеца конкретни, ясни, точни и прецизни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба и да постанови връщането и само в случай на неотстраняване на нередовностите. Формулирани са въпроси: кой и кога определя правилата и какви са условията за допускане на една искова молба по ЗОДОВ до съд – процесуалният закон или съдията докладчик; има ли ясен и прозрачен регламент кога искова молба е редовна; представляват ли действията на въззивния съд отказ от правосъдие; кой – ищецът, съдът, насрещната страна или законът, и кога – с подаване на исковата молба или в процеса, определя достатъчността/недостатъчността в описанието на нарушенията, съответно определяне на редовността/ нередовността на исковата молба по чл. 127 ГПК във връзка с тях; представляват ли горните част от задължителните изисквания по чл. 127 ГПК за редовност на исковата молба, при условие, че в чл. 127 ГПК липсва такъв запис или същите следва да са предмет на указанията на съда, давани на по-късен етап от делото, а именно в проекто-доклада по него ;за задълженията на въззивния съд да се произнесе мотивирано като обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и оплакванията в жалбата;претенцията за обезщетение по ЗОДОВ за вреди от достатъчно съществено нарушение на европейското право при осъществяване на правораздавателна дейност от ответниците равнозначно ли е на искане за отмяна или преразглеждане на влязло в сила решение или има за предмет установяване на допуснати нарушения на европейското право в процеса, по който е постановено влязлото в сила решение, както и настъпването в пряка причинно-следствена връзка от тези нарушения на вреди, които подлежат на репариране; длъжен ли е ищецът да посочи кои конкретни норми от ЕП са нарушени или това е дейност на съда. В изложението са формулирани и въпроси по същество на правния спор – кога е налице нарушение на ЕП, кога то е достатъчно съществено, за вредата и причинната връзка, също и за начина на претендиране на имуществените и неимуществените вреди – солидарно или разделно, когато ответници са процесуални субституенти на държавата и др. За въпросите се твърди да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу определение, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, от легитимирани страни и е процесуално допустима. За да потвърди разпореждането на първостепенния съд, въззивният съд подробно е разгледал фактическите твърдения на Л. П. П. и М. Г. К.-П. в подадената искова молба и уточнението към нея. Посочил е, че на 05. 10.2021г. първостепенният съд е оставил исковата молба без движение и е дал указания за отстраняването им, че ищците са редовно уведомени за разпореждането на първостепенния съд на 15.11.2021г., че с молба от 01.12.2021г. ищците са представили молба, с която изпълняват указанията на съда. Анализирайки съдържанието на уточнителната молба съдът е приел, че ищците формално са изпълнили указанията на съда да посочат кои норми на ЕП считат за нарушени, че част от тези норми не са от обхвата на това европейско право, а във връзка с другите, които са част от ЕП, преценката дали са нарушени е въпрос по същество на спора. Посочил е също, че ищците са навели доводи за нарушения на вътрешното право, които са извън предметния обхват на иска по чл.2в от ЗОДОВ, както и че е недопустимо по повод иск по чл.2в от ЗОДОВ да се установява порок на влязлото в сила съдебно решение. По тези съображения е обосновал извод, че с молбата си от 01.12.2021г. ищците не са изпълнили всички указания на съда, дадени с разпореждането, тъй като не са посочили кои конкретни действия или бездействия на всеки отделен ответник са довели до нарушаване на посочените норми от правото на ЕС и в какво се състои нарушението. Поради това е счел, че правилно производството е било прекратено и е потвърдил акта на първата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване при условията на чл. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по повдигнатия от частните жалбоподатели процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 129, ал. 3 вр. с ал. 2 ГПК и в частност следва ли съдът да даде на ищеца конкретни, ясни, точни и прецизни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба и да постанови връщането и само в случай на неотстраняване на нередовностите. Съгласно установената константна практика на Върховния касационен съд, за да приложи законосъобразно чл. 129, ал. 3 ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл. 129, ал. 2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. Когато в съответствие с дадените му указания ищецът е отстранил нередовностите, независимо дали това е сторено с представяне на нова поправена искова молба или чрез уточняваща молба, разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК не може да бъде приложена. Исковата молба не следва да бъде върната и поради неотстраняване на нередовности, за които на ищецът не са дадени конкретни и ясни указания. В нарушение на така установената практика въззивният съд е приел, че ищецът не е отстранил нередовностите, изразяващи се в непосочване кои конкретни действия или бездействия на всеки отделен ответник са довели до нарушаване на посочените норми от правото на ЕС и в какво се състои нарушението. Същият не е отчел, че в уточнителната си молба ищците изключително подробно и поотделно за всеки от ответниците са посочи конкретните процесуални действия и бездействия, които считат, че са нарушение на посочените норми от ПЕС, в какво се състои нарушението и какви вреди считат, че са настъпили като последица от това. Същите са сторили това в рамките на своите възможности, като в задължение на съда е да ги квалифицира от юридическа гледна точка. Същевременно въпрос по същество е дали посочените действия и бездействия представляват нарушения на посочените от ищците норми от ПЕС, дали нарушението е достатъчно съществено по смисъла на закона, настъпили ли са вреди и какви и дали са пряка последица от нарушенията, дали и как следва да се репарират. Не на последно място ако съдът счете, че в части от уточнителната молба отново съзира неясноти и неточности, които му пречат да установи точно и да квалифицира правилно фактическите твърдения, на които се основават претенциите, вида и обема на търсената защита, следва да даде ясни, точни и прецизни указания и само в случай на неизпълнение на последните, да пристъпи към връщане на исковата молба. В случая настоящият състав не констатира такива. По изложените съображения Върховният касационен съд