Определение № 585 от 27.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 391/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. И. и М. Б. Иванова против определение на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия - № 376 / 04.04.2012 год. по ч.гр.д.№ 353 / 2012 год., с което е потвърдено разпореждането на Русенски районен съд от 05.01.2012 год. по гр.д.№ 9771 / 2011 год., с което е уважено възражението за местна подсъдност на ответника [фирма], призовавано по делото чрез клона му [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], основано на чл.105 вр. с чл. 108 ал.1 предл. второ от ГПК, като е прекратено производството пред Русенски районен съд и делото е изпратено на Софийски районен съд. Жалбоподателите оспорват правилността на определението на въззивния съд, с довода, че качеството им на „ потребители„, по смисъла на пар. 13 т.1 от ДР на Закона за потребителския кредит, им предоставя правото на изборна подсъдност по спора, съгласно чл. 113 ГПК, пред родово компетентния съд по настоящия им адрес – в [населено място]. Приложено е изложение по чл.274 ал.3 вр. с чл. 280 ал.1 от ГПК за обосноваване допустимост на касационното обжалване, с процесуалноправен въпрос, предпоставен от отреченото им от въззивния съд качество на „ потребители „, на основание чл. 3 ал.5 т.1 от З. в относимата му към сключване на процесния договор редакция, предвид обезпеченост на предоставения им кредит с ипотека. Ответната страна оспорва жалбата ,считайки я процесуално недопустима, като подадена след преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК и на основание чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 от ГПК, предвид цената на исковете - 2 000 лева. Споделя и мотивите на въззивния съд относно приложението на чл.113 ГПК в конкретния случай. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение намира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК / на 11 април 2012 год. при уведомяване на жалбоподателите на 6 април 2012 год./, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е формално редовна, но е процесуално недопустима, поради следното: Обжалваното определение е въззивно и от категорията по чл. 274 ал.3 от ГПК, предпоставящо касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК. С оглед размера на вземането, обаче – 2 000 лева, касационното обжалване се явява недопустимо, на основание чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал. 2 от ГПК / изм. ДВ бр.100 от 21.12.2010 год. в сила от 21.12.2010 год. /. Разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не съдържа ограничение в приложението, с оглед характеристиката и вида на определението. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение