Определение № 1003 от 28.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2084/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД, [населено място] срещу решение № 132/07.05.2024 г., постановено по в.т.д.№ 94/2023 г. от Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 95/07.10.2022 г. по т.д. № 85/2021г. на Окръжен съд – Добрич и са отхвърлени осъдителните искове на „Водоснабдяване и канализация“ АД срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, [населено място] за сумата 520 000лв., претендирана като получена от ответника за периода от 26.02.2021г. до 22.06.2021г. при начална липса на основание и представляваща цена на ел.енергия по фактура № 8960 от 30.06.3018г., задължението по която е прехвърлено на „ЕСО“ ЕАД с договор за цесия от 19.07.2018г., сключен с „Енергийна финансова група“ АД и иска за сумата 16 901.35лв., претендирана като за обезщетение за вреди от забава в плащането за периода от 26.02.2021г. до 22.06.2021г., при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Винер – Индустрия и Мениджмънт“ ЕООД, [населено място]. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Третото лице помагач не е изразило становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между „Енергийна Финансова Група“ АД и ищеца – настоящ касатор „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД е съществувал договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който „ЕФГ“ АД е доставяло на въззиваемото дружеството електрическа енергия, както и че е издадена е фактура № 8960/20.06.2018 г. за сумата общо 773 744.40лв., представляваща стойност на електрическа енергия за м.юни 2018 г. Това вземане е прехвърлено на ответника с договор за цесия от 19.07.2018 г. След уведомяването за цесията между длъжника и цесионера е сключено споразумение и са направени плащания, като общо заплатената сума по фактурата е размер на исковата претенция от 520 000 лв. С влязло в сила решение по т.д. № 14/2020 г. на Окръжен съд - Добрич длъжникът "Водоснабдяване и канализация - Добрич" АД е осъден да заплати на цесионера „Електроенергиен системен оператор” ЕАД сумата 258 190.48 лв., като придобит с призната цесия дължим остатък от цена на доставена за м.юни 2018 г. ел.енергия, фактурирана от цедента с фактура № 8960/30.06.2018 г. В настоящето производство е предявен иск на длъжника срещу цесионера за връщане на суми с твърдения за плащане при начална липса на основание поради нищожност на договора за цесия, легитимиращ ответното дружество като кредитор. Решаващият състав на апелативния съд е приел, че следва да бъде зачетена установената от решението по търг.дело 14/2020 г. легитимация на „ЕСО“ ЕАД като кредитор на „ВиК Добрич“ АД за вземането по процесната фактура, поради което искът за връщане на вече платената сума в размер на 520 000 лв. от длъжника на цесионера „ЕСО“ АД е отхвърлен като неоснователен. Изложени са съображения, че преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. С оглед на това преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо, изразяващо в невъзможността съществуването на правото да се оспорва въз основа на факти, които са възникнали преди този момент, въззивният съд не е обсъждал въведените с исковата молба твърдения за нищожност на договора за цесия и събраните в тази връзка доказателства по делото. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 касаторът поставя процесуални въпроси, основани на довода му, че въззивният съд не е обсъдил твърдението му за нищожност на договора за цесия. Отговорите на въпросите, заявени на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, са дадени в практиката на ВКС. Въпросите: 1. „Следва ли въззивният съд да установи фактите и да изясни предмета на делото, както и да разгледа в пълнота събраните по делото доказателства?“, 2.„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения, възражения и доводи на страните и да мотивира решението?“ и 4. „Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, при направено възражение от заинтересованата страна?“, следва да се разгледат във връзка с въпрос 3.“Длъжен ли е съдът на основание чл.298 и чл.299 от ГПК да зачете силата на пресъдено нещо по друго дело, което не е преюдициално за разглежданото дело по смисъла на чл.229, ал. 1, т.4 от ГПК?“. Касаторът не е посочил конкретна практика на ВКС, в противоречие с която е постановено въззивното решение, но излага доводи, че предмет на настоящото производство е иск с извъндоговорно правно основание по чл.55, ал.1, пред.1 ЗЗД, за връщане на платени без основание суми, а предметът по т.д. №14/2020 г. на ОС Добрич е различен, доколкото в исковата молба се твърди, че по силата на договор за цесия „ЕСО“ ЕАД е придобило вземане от “Енергийна финансова група” АД по договор за доставка на електрическа енергия или искът е предявен на договорно основание по чл.79 ЗЗД. В този смисъл липсвала тъждественост между делата, за да се прецени дали предявеният отвод за висящ процес или за пресъдено нещо е основателен, както и дали новите фактически твърдения или искания представляват изменение на иска. Съставът на ВКС констатира, че въззивният съд не се е основал на силата на пресъдено нещо с оглед постановено и влязло в сила решение между същите страни на същото основание. Решаващият състав е съобразил преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо по отношение на фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността и размера на съдебно признатото вземане. В Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, при разглеждане на предпоставките за отмяна на влезли в сила решения на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК, е посочено, че фактическият състав изисква пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но основанието за отмяна е налице и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В случая спорът за нищожността на цесията е разрешен с влязлото в сила решение, в което е обсъдено въведеното правоизключващо възражение за съществуването на вземането и искът за изпълнение е уважен. По тези съображения въззивното решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС по поставения трети правен въпрос. От отговора на този въпрос произтичат и отговорите на останалите три правни въпроса, както и на въпросите, въведени на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК: „Преклудира ли се правото на страна в процеса да прави възражения за нищожност на договор, в случай, че не е направила такова в друго съдебно производство в което същия договор й е противопоставен?“ и „Санира ли се нищожността на един договор, т.е. става ли той действителен и обвързващ страна по делото, в случай че тази страна не е направила възражение за нищожност срещу същия договор в друго съдебно производство в което този договор и е противопоставен?“. На основание чл.80 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд