Определение № 3278 от 06.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1510/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Юробанк България“АД, [населено място] против решение № 504 от 25.01.2024 г. по гр.д. № 5969/2022г. на Софийски градски съд. Ответникът по касация – С. В. Д. е на становище, че не са налице основания за допускане решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си –юрк. К Х. – И., е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и основанието очевидна неправилност съобразно чл.280, ал.2, пр. 3 то ГПК.По последното основание е посочила ,че не били налице основанията по чл.55 ЗЗД, тъй като плащанията били извършени от трето лице, което следвало да е страна по този иск. По основанието по чл.280,ал.1, т.1 ГПК е поставен въпросът – 2/„ При преценка за наличие на неравноправна клауза в договор за кредит, кой има основание да претендира връщане по чл.55,ал.1 от ЗЗД на недължимо платено въз основа на тези клаузи – лицето, което е правило плащанията по кредита, или длъжникът по кредита?„ Посочено е противоречие с решение на ВКС. Поставени са и въпросите –3/ „ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните,; Длъжен ли е ако ги намери за неоснователни, да обоснове защо ги отхвърля.; Длъжен ли е да вземе становище по всички твърдения …; В случай че не го стори, решението ще бъде ли постановено при процесуални нарушения и в противоречие с постоянната практика на ВКС?. „ Изброена е практика на ВКС, обобщена от касатора, като такава, която приема, че съдът е длъжен да извърши действията посочени във въпросите. Посочено е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е поставен въпросът –4/ „Какво включва използваното от СЕС понятие „ относителна осведоменост и наблюдателност и съобразителност“ на средния потребител, и в какво се изразяват и до каква степен се простират разумните граници на тези конкретни психологически качества и умения на този потребител? Трудовото правоотношение с дружество от групата конкретната банка кредитодател води ли до извод, че кредитополучателя е над средния потребител по отношение на осведоменост,наблюдателност и съобразителност?“. Страната накратко е развила разбирането си по въпроса.Поставен е въпрос – 5/„ По спор относно неравноправна клауза в договор при оспорване на качеството на потребител, чия е доказателствената тежест за установяване на това спорно обстоятелство – на физическото лице, което твърди че е потребител или на търговеца?“.Твърдяно е противоречие с решение на ВКС във връзка с мотивите му касаещи доказване на отрицателен факт.Поставен е въпрос –6/„Въпросите за обяснение по чл.176 от ГПК следва ли да бъдат единствено такива, които предпоставят отговор да или не или е достатъчно да бъдат ясно и конкретно формулирани“. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава извод за допускане на решението до касационно обжалване. По посоченото от касатора на първо място основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези, а оплакванията за неправилност с оглед защитната теза на страната на изводите на съда са такива по чл.281 ГПК и не са предмет на тази фаза на производството. Поставеният първи въпрос, чиято относимост към решаващите изводи на състава е обоснована с твърдението, че ако СГС бил дал вярно разрешение на въпроса, щял да достигне до защитната теза на касатора. Този извод не обосновава валидно въведено общо основание. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, така формулирания въпрос не е свързан с решаващите изводи на състава, не само поради това, че е поставен за първи път с въззивната жалба и съдът го е приел за преклудиран, но и поради това, че разгледан по същество е основан на правно необосновани доводи и като такива те са възприети и от въззивния съд, тъй като фактически е доказано, че обслужването на заема е ставало от сметка на ищеца, а не на трето лице, както е безспорно установено от събраните по делото доказателства. Или, така поставен въпросът не обосновава наличие на общо основание. Поставените въпроси, които са обозначени от страната като процесуални имат сходно съдържание и третират общо твърдение, че въззивният съд не е разгледал всички доказателства и доводи на страните Като пояснение към тези въпроси, които могат да бъдат поставени по всеки спор, страната е поддържала изключително лаконично, че от съдържанието на касационната жалба на мотивите на въззивния съд било „ видно, че е даден отговор само на някои доводи и оплаквания на касатора“. Друго не е посочено. За да е релевантен някой от общо поставените въпроси / като последният не е относим към чл.280, ал.1 ГПК въобще/, то страната следва да посочи кой от доводите, респективно доказателствата, съдът не е разгледал и как това се е отразило на постановения правен резултат. Липсата на такова уточнение прави нерелевантни поставените общи въпроси. Извън това и в случая въззивният съд подробно и обстоятелствено е мотивирал изводите си по основателността на претенцията. Предвид изложеното, страната по така формулираните въпроси не обосновава извод за наличие на основен и на допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване. Дори и да бъде възприет като релевантен, макар и необоснован като свързан с решаващ извод на съда поставеният в раздел 4 въпрос обосновава единствено наличие на общо основание, тъй като по допълнителния критерий страната не е развила каквито и да било доводи съобразно разяснената дефинитивност на основанието с т.4 на ТР ОСГТК № 1 /09г. Развитото разбиране на страната по отговора на въпроса не обосновава извод за адекватно защитен допълнителен критерий и е ирелевнтно към тази фаза на касационното производство. Въпросът поставен в т.5 на изложението не е релевантнен, тъй като не е съобразен с мотивите на решаващият състав, който не е разглеждал чия е доказателствената тежест за установяване на потребителското качество, а е извел качеството на ищецът от установените факти по делото, а именно от сключения между страните договор за кредит и от това, че същият не е използван за търговска дейност, а за покупка на недвижим имот т.е. за лични нужди. Доколкото тези факти са установени и съдът е базирал решението си на тях, касаторът не е осъществил в случая обратно доказване, поради което и въпросът така поставен не е релевантен. Извън това и посоченото решение относимо към установяване на отрицателен факт е изцяло неотносимо към случая т.е. липсват доводи и по допълнителния критерий. Шестият поставен въпрос също не е релевантен, дотолкова, доколкото на общото му поставяне липсва конкретна обосновка кои въпроси поставени до страната, ако бяха допуснати, биха променили обжалвания резултат и биха довели до изводи различни от тези в обжалваното решение. Определението на състава, с което отказа на първостепенния съд да допусне поставяне на такива въпроси е мотивирано с това, че липсата на възможност за еднозначен отговор прави невъзможно приемането му като доказателство с оглед фактите които се съдържат, са ясни, но спрямо тези мотиви липсва насоченост на въпроса, която би довела до неговата релевантност. С оглед така депозираното изложение не следва да бъде допуснато касационно обжалване. При този изход на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски в размер на 1370лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение