Определение № 402 от 24.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 820/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. П. Б. срещу Решение № 1561 от 21.06.2013 год. по гр.д.№ 4570/2012 год. на Софийски апелативен съд в частта с която е приета за неоснователна въззивната му жалба срещу Решение от 22.06.2012 год. по гр.д.№ 5789/2013 год. на Софийски градски съд, както и в частта с която е приета за основателна въззивната жалба на [фирма]. Ответникът по касация [фирма] е представил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор в който сочи, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изразил е и становище по съществото на спора. Третото лице помагач Боян Т. С. в представен отговор по чл.287 ал.1 ГПК сочи, че жалбата е неоснователна и за Д. Б. липсва правен интерес от предявяването на иска. Становището на настоящия съдебен състав по наличието на основанията по чл.280 ал.1 ГПК произтича от следното: Ищецът Д. Б. е пострадал в резултат на ПТП на 19.10.2009 год. Позовавайки се на това, че увреждащият автомобил „Рено” мод.”М.” с водач Т. С. е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при [фирма], Б. е предявил срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 37000 лв. Ответникът е оспорил иска за сумата над 4000 лв., поради това, че в рамките на наказателното производство срещу виновния водач С., Д. Б. е предявил граждански иск за неимуществени вреди и той е бил уважен до този размер. Първоинстанционният съд е приел, че не е обвързан от размера на обезщетението, присъдено в наказателното производство, поради което е уважил иска до размера на 15000 лв. Сезиран с въззивните жалби на страните по делото, съответно в уважената и отхвърлената част на иска, съставът на САС е счел, че не може да бъде ангажирана отговорността на [фирма] за сума над 4000 лв., поради обстоятелството, че тази отговорност е производна от отговорността на делинквента и размерът и е определен с влязло в сила решение на наказателния съд. В тази част на касационната жалба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на въпросите задължителните елементи на влязлата в сила присъда и по конкретно, включва ли тя и размера на обезщетението за вреди спрямо застрахователя. Поставил е и въпроса дали е допустимо в рамките на производството по чл.226 ал.1 КЗ да се събират доказателства за действителния размер на вредите. Съдебният състав счита, че производството по чл.288 ГПК следва да бъде спряно, поради обстоятелството, че е образувано ТР № 1/2014 год. на ОСТК, като първият от въпросите, предмет на тълкуване е: „ Следва ли в производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента ?”. Отговорът на този въпрос е обуславящ преценката дали е налице основание за допускане на касационен контрол по поставените от касатора въпроси или не. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.