Определение № 412 от 08.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1266/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 22.07.2011 год. решение на Софийски апелативен съд, търговско отделение, пети състав, по т.д. № 595 / 2010 год., в частта с която е отменено решение на Софийски градски съд, ТО, VІ – 5 състав от 09.09.2010 год. по т.д.№ 1105/2008 година и е осъден касаторът да заплати на Н. В. Н., в качеството му на Едноличен търговец „ Н. Н. „, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.37 ал. 3 от Закона за особените залози / ЗОЗ /, обезщетение за причинени вреди от продажба на заложени по реда на ЗОЗ движими вещи, в размер на 111 000 лева, съставляващи разликата между действителната пазарна стойност на вещите и продажната цена на същите, съответно: по договор за особен залог от 09.04.2003 год., в размер на 58 950 лв. и по договор за особен залог от 26.11.2003 год., в размер на 52 050 лв. ,ведно със законната лихва върху сумата от 07.11.2007 год. до окончателното й изплащане. Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване са обосновани хипотези на чл.280 ал.1 т. 2 и т.3 от ГПК. Ответната страна - ЕТ „ Н. Н. „ – не е взела становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим въззивен съдебен акт. По допускане на касационното обжалване настоящият състав прецени следното: Ищецът ЕТ ” Н. Н. „ твърди, че ответникът – кредитор и залогоприемател по сключени с ищеца, в качеството на залогодател, два договора за особен залог - от 09.04.2003 год. и 26.11.2003 год., е предприел действия по удовлетворяване на вземанията си по реда на чл.37 ал.1 от ЗОЗ, чрез продажба на заложеното имущество на цена, значително под действителната пазарна цена на вещите / селскостопанска техника /, в който смисъл е упражнил правата си в противоречие с правилото на чл.37 ал.3 от ЗОЗ, да действа с грижата на добрия търговец. За да уважи претенцията за обезщетяване на вреди в причинна връзка с това му поведение, по иск с правно основание чл.82 вр. с ч.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.37 ЗОЗ, въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал да е разгласил проданта на заложеното имущество по какъвто и да е начин, което се явява достатъчно основание да се приеме, че не е положил грижата на добрия търговец, за да гарантира продажба на заложеното имущество на възможно най – добра цена. Така към м. ноември 2003 год. оценката на заложените вещи възлиза на 265 313 лв., а продажбата е извършена на цена от 84 500 лева. Въззивният съд не е направил изводи за неспазване на други условия на проданта: установено е отправено съобщение до длъжника за пристъпване към изпълнение, вписване пристъпването към изпълнение, платена пълната цена по сключените договори за покупко- продажба на заложеното имущество от лицето – единствен купувач. Приетата по делото експертиза, изготвена въз основа на справки от вносители на техника от съответния вид, установява средна пазарна цена на продаденото имущество към датата на договорите за покупко - продажба - 268 217 лева. Въззивният съд не е разглеждал други аспекти на неполагане грижата на добрия търговец, освен този за неразгласяването на проданта ,в смисъл на действие, предпоставящо възможност за постигане на по-адекватна, максимално възможна продажна цена, в съответствие с действителния пазарен интерес. Въззивният състав изрично се е позовал в мотивите си на решение по т.д.№ 368 / 2006 год. на І т.о. на ВКС и решение по т.д.№ 902 / 2004 год. на ІІ т.о. на ВКС. Същите не са задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на първото изрично е посочено, че постигането на оптимална продажна цена на заложеното имущество е функция от полагането на грижата на добрия търговец при изпълнение на целия комплекс от мерки по чл.32 и сл. от ЗОЗ. Съдът е приел, че ако заложният кредитор е изпълнил добросъвестно задълженията си по чл.34 и чл.37 от ЗОЗ, вкл. е направил необходимото за оповестяване на търга, то той е изпълнил задължението си да действа с грижата на добрия търговец. Само фактът, че максималната предложена и реализирана цена е по-ниска от реалната цена на заложените вещи, не може да бъде вменено във вина на кредитора, каквито впрочем са и изводите на въззивната инстанция. Във второто цитирано решение е прието, че за непрофесионалиста - търговец, в качеството му на заложен кредитор / също банкова институция в конкретния казус /, полагането на грижата на добрия търговец означава надлежно разгласяване на проданта и изчакване на разумен срок, в рамките на предвидения 6 - месечен срок, съгласно чл.37 ал.1 изр. второ от ЗОЗ, за гарантиране възможността за реализиране на продажбата при максимално изгодна продажна цена. Касаторът формулира два матералноправни въпроса, в обосноваване допустимост на касационното обжалване, които в съответствие с правомощието си по т.1 от ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав конкретизира както следва: 1/ При липса на визирано в чл. 32 и сл. от ЗОЗ задължение за заложния кредитор за публично разгласяване на предприетата продан, следва ли неизпълнението на такова действие да се санкционира като противоречащо на правилото на чл.37 ал.3 ЗОЗ, за действия на заложния кредитор с грижата на добрия търговец ? и 2 / Какви са спецификите / различията / в отговорността на заложния кредитор по договор за особен залог от отговорността на заложния кредитор при търговския залог и банковия залог. Вторият от поставените въпроси няма характеристиката на правен въпрос, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т. 1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС: отговор на такъв въпрос, респ. предложеното разграничение, не е включен в предмета на спора и не обуславя решаващите изводи на въззивния съд, ограничени до приета липса на оповестяване на проданта до неограничен кръг лица, като достатъчно условие да се приеме, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.37 ал.3 от ЗОЗ. Именно в този смисъл – не като извод за непостигната максимална продажна цена, а като извод за несъздадени гаранции чрез поведението на заложния кредитор, за да би се приело, че предложената такава от единствения купувач изчерпва пазарния интерес - са изложените от въззивния съд мотиви, които касаторът превратно възпроизвежда в аспект на извод за несъответствие между продажна и реална пазарна цена, като проява на нарушението на чл.37 ал.3 от ЗОЗ. Предвид така изложеното от въззивния съд, обаче, първият от поставените въпроси удовлетворява общия критерий на чл.280 ал.1 от ГПК, тъй като е включен в предмета на спора и обуславя решаващите изводи на съда. Не е удовлетворен ,обаче, допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване по същия в хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Досежно чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, постановеното въззивно решение се явява в съответствие, а не в противоречие с цитираната в мотивите му и преждепосочена казуална съдебна практика, в която надлежното оповестяване на проданта от заложния кредитор е разглеждано като аспект на дължимата грижа на добрия търговец, съгласно чл.37 ал.3 от ЗОЗ. Посочените от касатора решения - № 1304 / 24.03.2009 год. по гр.д.№ 961 / 2006 год. на СГС, ГК, І отд. – 7 състав и решение № 236 / 17.12.2008 год. по т.д.№ 393 / 2008 год. на Варненски апелативен съд / второто неустановено да е влязло в сила / не касаят идентичен с процесния правен спор. И в двата случая са предявени искове за установяване нищожност на извършените от заложния кредитор покупко – продажби на заложеното имущество, като чл.37 ал.3 от ЗОЗ е посочен като основание за отговорността на заложния кредитор, с оглед факта на извършване проданта след изтичане на указания в чл.37 ал.1 от ЗОЗ 6 –месечен срок, считано от пристъпването към изпълнение или предвид извършването на проданта не по реда на обявен търг. Никое от посочените решения не съдържа мотиви, относими към извод за липса на нарушение на чл.37 ал.3 от ЗОЗ при неразгласена от заложния кредитор продажба на заложеното имущество. Изрично в мотивите на решение № 236 по т.д.№ 393 / 2008 год. се признава правото на заложния длъжник да претендира обезщетение, в случай на нарушаване задължението му да действа с грижата на добрия търговец, до който извод ,с оглед правното основание на предявения иск, се е ограничил в произнасянето си въззивния съд. Що се касае до поставения от касатора акцент върху извода на съда в решение № 1304 по гр.д.№ 961 / 2006 год. на СГС - че „ грижата на добрия търговец по смисъла на чл.37 ал. 3 ЗОЗ е преди всичко отговорност към купувача на заложеното имущество „ - то същият не би могъл да обоснове противоречие с настоящото въззивно решение. Самият цитиран извод не е решаващ за спора по гр.д.№ 961 / 2006 год. на СГС, а и сам по себе си не изключва задължение за действие на заложния кредитор и в интерес на залогодателя. Всяко от цитираните решения не съдържа общ с процесното въззивно решение факт, правните изводи на съдилищата по приложение нормата на чл.37 ал.3 от ЗОЗ, във връзка с който факт, като решаващи, да конфронтират помежду си. С оглед допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК следва да се съобрази произнасянето на ВКС с решение, задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК, вр. с т.2 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, а именно: решение № 40 / 13.04.2011 год. по т.д.№ 448 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС. В отговора на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, касационният състав изрично е споделил становището в посочените съдебни решения, казуална съдебна практика, едно от които цитираното от въззивния съд, а именно: решение № 587 / 08.07.02005 год. по т.д.№ 902 / 2004 год. на ВКС, ІІ то., както и решение № 6 / 02.02.2009 год. по т.д.№ 337 / 2008 год. на ВКС, І т.о., реш. № 553 / 03.07.2008 год. по т.д.№ 190 / 2008 год. на ВКС, І т.о. и решение № 766 / 29.11.2006 год. по т.д.№ 36/ 2006 год. на І т.о. на ВС. Съгласно същите, „ полагане грижата на добрия търговец „, по смисъла на чл.37 ал.3 от ЗОЗ, е налице при добросъвестно изпълнение задълженията по чл.34 и чл.37 от ЗОЗ, вкл. надлежно разгласяване на проданта, т.е. полагане на обичайните грижи за осъществяване на продажбата при най- изгодни условия, с цел гарантиране интересите както на залогодателя, така и на кредиторите. В този смисъл е и възприетия отговор на материалноправния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване. Решението по т.д.№ 448 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС, при по начало формалното позоваване на страната на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК - без обуславяне значението на отговор на поставения въпрос от наличието на погрешна, подлежаща на преодоляване съдебна практика и за създаване на такава по безпротиворечивото приложение на нормата на чл. 37 ал.3 от ЗОЗ, изключва наличието на допълнителен селективен критерий и в тази хипотеза. Водим от горното, второ търговско отделение на Върховен касационен съд