Определение № 416 от 12.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 2488/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Елена П. Михайлова, извършваща търговия под фирма ЕТ“Металик-Иван Михайлов-Елена Михайлова“ ООД, срещу решение № 683 от 19.05.2022г. по в.гр.д. № 3000/2021г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която, като е отменено решение № 262093 от 25.07.2021г. по гр.д. № 3501/2018г. на Районен съд – Пловдив за отхвърляне на предявените от „Калина-Кленски“ ООД срещу касатора искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, касаторът е осъден да заплати на „Калина-Кленски“ ООД сумата от 24 666 лева, останало неплатено възнаграждение с ДДС по договор от 31.08.2016г. за изработка на машини и съоръжения за фуражна кухня в [населено място], [община], област Шумен, както и сумата от 12 632 лева неустойка за забава, дължима съгласно Раздел VІ от договора. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Мотивите на въззивния съд са противоречиви, не е извършен задълбочен и обстоен анализ на приложените доказателства, надхвърлени са пределите на въззивната проверка. Не са взети предвид направените от касатора възражения. Неправилно е бил приложен ЗЗД. Излагат се конкретни фактически обстоятелства относно извършените от страната действия и направените разходи за поправка на некачествено извършените от „Калина-Кленски“ ООД работи по договора от 31.08.2016г. Оспорва се начисляването и внасянето на ДДС върху претендираното възнаграждение. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на правни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. От касатора не са формулирани конкретни въпроси, а са повторени оплакванията в касационната жалба, с посочване на съдебна практика на Върховния касационен съд, на която, според касатора, въззивното решение противоречи и е неправилно. От насрещната страна по жалбата „Калина-Кленски“ ООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Изрично се сочи, че задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, а непосочването на такъв въпрос, както е в случая, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Допълнително се излагат фактическите обстоятелства по спора, като се поддържа правилност на обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба срещу решението на Окръжен съд - Пловдив в частта относно иска за неустойка по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, който е с цена 12 632 лева, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Решението на въззивния съд в тази част е под касационния праг на обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК - по търговско дело, но с цена на иска под 20 000 лева. В останалата част касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. За да отмени първоинстанционното решение, като уважи изцяло иска за главницата по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, съставът на Окръжен съд – Пловдив е приел, че страните са обвързани от сключен изрично и писмено на 31.08.2016г. договор, съгласно който касаторът е възложил на „Калина-Кленски“ ООД да изработи и достави машини и съоръжения за фуражна кухня с производителност 2 тона/час по спецификация в Приложение № 1 от договора. Изпълнителят е изпълнил задълженията си, като е доставил машините и съоръженията в [населено място], [община], област Шумен, както и е участвал при извършване на пробни изпитвания (72-часови изпитвания при експлоатационни условия, при което са били постигнати техническите параметри, проектната мощност и качеството на продукцията). Въз основа на тези изпитвания работата е била приета. При приемането на извършената работа от касатора е дължимо плащането и на последната част от уговореното възнаграждение – 24 666 лева с ДДС (10% от стойността на договора), така както сумата е била претендирана по делото. За плащането е имало определен ден - след извършване на монтажа, но не по-късно от 30 дни след датата на доставка на машините и съоръженията. Неоснователно от въззивния съд е било счетено възражението на касатора за прихващане поради недостатъци на вещта, проявени след приемането, във връзка с които са били направени разходи за поправка. Касаторът не е изпълнил задължението си по чл. 264, ал. 2 от ЗЗД за предявяване на всички възражения и/или известяване на изпълнителя за недостатъците веднага след откриването им. Смисълът на това изискване е изпълнителят да има възможност да участва в процеса на установяване на недостатъците. Възложената работа е била в изпълнение на обект, по който касаторът е бил изпълнител на дейности, възложени му от „Ил Бе Са“ ЕООД, касаторът е бил уведомен от това дружество за недостаци, но не е било уведомено дружеството „Калина-Кленски“ ООД. Уведомяването е било едва четири месеца след откриване на недостатъците. При тези изложени обстоятелства, при преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК относно жалбата по делото в допустимата й част, не се установява основание за допускане на касационно обжалване. Липсва формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Същевременно не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Такива обстоятелства не се твърдят и от самия касатор. Касаторът е поискал присъждане на направените в касационното производство разноски, но предвид изхода на спора, няма основание за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК. Разноски по чл. 78, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК са дължими на насрещната страна - 1 300 лева платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 10.08.2022г., за които е представен списък по чл. 80 от ГПК за разноските. Воден от горното съдът