Определение № 128 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1851/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат С. А. срещу решение № 486/11.12.2012 г. на Благоевградски окръжен съд /Б./ по в.гр.д. № 918/2012 г. Ответникът по жалбата – М. К. М. не взима становище. Касационната жалба е недопустима. Решението на Б. не подлежи на касационно обжалване. С нормата на чл.280 ал.2 ГПК, изменена със ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г. / е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10000 лв. за търговски дела. Настоящото дело е образувано по обективно съединени искове на [фирма] срещу М. К. М. за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите 3755.51 евро главница, представляваща платено застрахователно обезщетение по договор за лизинг, сключен между М. К. М. и [фирма]; 1366.50 евро – лихва за забава върху главницата за определен период от време и 561.30 евро – лихва за забава за минало време за друг период от време. Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК след издадена заповед за изпълнение за посочените суми и подадено възражение срещу нея. Исковете са изцяло отхвърлени от Районен съд Разлог /Р./, чието решение е потвърдено от Б.. Спорът е по търговско дело по смисъла на чл.365 т.1 ГПК. Обхватът на понятието „търговско дело” е по-широк от това на „търговска сделка”, но също и от „търговски спор”, като последното е дефинирано в чл.365 т.1-5 ГПК. Доколкото в случая претенциите са свързани с реализиране на застрахователна отговорност – заплатено застрахователно обезщетение по сключен лизингов договор, а застрахователната сделка е търговска такава по смисъла на чл.1 т.6 ТЗ вр. чл.286 ал.2 ТЗ, то и последиците във връзка с изпълнението по застрахователния договор и отношенията във връзка с отговорността за изплатеното обезщетение по сключения лизингов договор обуславят търговски характер на делото по смисъла на чл.365 т.1 ГПК. Предявените претенции са по обективно съединени искове, всеки с цена под 10000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.2-ро ГПК. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото пред ВКС се прекрати. Мотивиран от горното, съдът: