Определение № 50273 от 03.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2420/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Д. В. М., чрез адв. Я. Я. срещу решение № 669/29.03.2022 г., поправено с решение № 694/31.03.2022 г. по в.гр.дело № 13299/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 2015 2457/06.07.2021 г. по гр.дело № 3808/2020 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени предявените от Д. В. М. срещу 64 ОУ „Ц. С. В.” [населено място] с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ и в частта на присъдените в тежест на ответника разноски по делото и вместо това са отхвърлени предявените искове от жалбоподателката срещу 64 ОУ „Ц. С. В.” [населено място] с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т. 3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 5630.40 лв. като неоснователни. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр. Чл.225,ал.1 КТ се уважат. В изложението са формулирани въпросите: 1. Първият въпрос съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: за задължението на работодателя в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл.328,ал.1,т.5 КТ да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, като ги изброи или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа. Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. 2. Има ли право въззивният съд да обоснове решението си на факти и обстоятелства, които не са посочени във фактическата обстановка в заповедта? 3. Следва ли съдът да анализира и обсъди при решаване на спора като относими факти, опровергаващи твърдения на работодателя за наличието на фактическите предпоставки на заповедта за уволнение по чл.328,ал.1,т.5 КТ, които са доказани в хода на делото? Ответникът по касационната жалба 64 ОУ”Ц. С. В.” [населено място] в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т. 2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 5630.40 лв. От фактическа страна е прието, че ищцата Д. В. М. е работила възоснова на безсрочен трудов договор в 64 ОУ”Ц. С. В.” [населено място] на длъжност „Учител начален етап на основното образование 1-4 клас” от есента на 2018 г. Със заповед № РД-11-114/19.12.2019 г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.5 КТ- липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на възложената работа. Въззивният съд се е позовал на задължителната практика на ВКС, изразена в т.решение № 4/02.03.2021 г. по т.дело № 4/2017 г. на ОСГК – т.3, според която в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа. Прието е, че първоинстанционния съд не се е съобразил с тази практика на ВКС и е уважил предявените искове по чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че в процесната заповед за прекратяване на ТПО с ищцата, противно на приетото от СРС са посочени умения, навици, опит, които са съотнесени към трудовите й функции /длъжностната й характеристика е представена по делото пред СРС/, за да достигне работодателят до крайния извод, че ищцата не притежава качества за ефективно изпълнение на работата. Според съда изрично е посочено, че е налице неспособност на ищцата да изпълнява резултатно възложената й трудова функция. И по-конкретно – „В качеството си на учител не съумява да създаде спокойно атмосфера не работа в часовете, в които преподава, като не притежава необходимите качества, спомагащи за изграждане и поддържане на отношение на уважение и доверие между учител и ученици. Не съумява да привлече вниманието на учениците във II б клас, като по този начин се създава напрежение, което от своя страна води до неефективен учебен процес. Не съумява да предотврати възникналите конфликтни ситуации между самата нея и учениците, между учениците в нейния клас и тези в другите класове. Генерира напрежение с поведението си на неангажираност и незаинтересованост от факта на неудовлетвореност от преподавания учебен материал сред учениците. Има формално отношение към цялостната организация на обучението. В заповедта за прекратяване на трудовия договор е отразено, че учебният материал се преподава с неподходящи методи и похвати, неприсъщи на учебно-възпитателния процес“. Прието е, че работодателят изрично се е позовал на писмени документи, които според него доказват тезата му, че ищцата няма нужните качества. В заповедта е посочено, че се наблюдава тенденция, която е обезпокоителна и е свързана именно с методите й на преподаване, което се установявало от множеството жалби и сигнали на родители на ученици, на които преподава. Тези методи според работодателя били неприемливи за учениците и не били съобразени с техните възрастови особености и психическо състояние като това също се потвърждавало от подадените жалби и сигнали. В заповедта е посочено, че са извършени проверки по тези жалби и сигнали като на ищцата били дадени препоръки за преодоляване на недостатъците в работата й, но същите не дали положителен резултат. Посочено е още, че ищцата не спомага за утвърждаване на собствения си авторитет, както и не проявява висок стандарт на професионално поведение и за изпълнение на трудови функции, сочещи за оказано от работодателя по-високо доверие и същевременно функции, свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, възложени й по силата на длъжностната характеристика за длъжността учител. В процесната заповед е отразено, че ищцата не притежава навици за организираност, съсредоточеност и усет към слабостите при усвояване на учебния материал, индивидуален подход към всеки ученик. Посочено е, че ищцата няма опит да мотивира учениците, да контролира добро темпо на работа, както и да създаде условия за разгръщане на потенциала в тях. В следствие на това не се постигали оптимални резултати в конкретни учебни ситуации, не се мотивирали учениците и не се стимулирало личностното им развитие. Въззивният съд е приел, че „липсата на качества“ е доказана: Прието е, че по делото е представен доклад от училищния психолог в който същата е отразила констатирано от нея недопустимо поведение на ищцата М. във връзка със ситуация в училищния стол. В доклада е посочено, че М. е крещяла на учениците от II б клас и поведението й е станало достояние на родителите на децата от предучилищната група, които в същия момент били във фоайето на училището. Приел е, че е представена и жалбата на О. Ш. и К. С./родители на ученичката З./ от която жалба е видно, че до първи срок на втори клас същата е имала добри впечатления от работата на М., но от втори срок поведението й към учениците се променило, както е посочено в жалбата – „регресия във времето“. Майката сочи, че „крясъците на г-жа М. са неизменна част от репертоара й“. Последният включвал и късане на тетрадки, хвърляне на помагала в коша, чупене на химикалки, писане на двойки за липса на помагало, което е съобщено във Фейсбук предната вечер в 10 часа и подобни действия, които обърквали дори родителите, а какво оставало за децата. Към жалбата са приложени снимки където децата седят под надпис „Ние сме маймуни“, които снимки и самата ищца признава, че са качени във Фейсбук, но според нея това не уронва „по какъвто и да е начин авторитета на учениците и училището“. Прието е, че ищцата признава, че се е случвало да откъсне лист или да отнеме от някое дете химикалка, но според нея това било сторено без отношение засягащо психическото здраве и спокойствие на децата. По отношение на „крясъците“ признава, че е повишавала тон, но това било свързано с овладяването на дисциплината и М. не го оприличава с крещене. Въззивният съд е приел, че, че отразеното от ищцата във връзка с жалбата на майката на ученичката З., е свидетелство за безкритичното отношение на М. от собственото си поведение спрямо учениците; всичко това тя намира за нормално. Прието е, че според доклада от 06.12.2019 г. е видно, че М. не посещава провежданото в училището обучение на неопитни педагози, че това са потвърждава и от показанията на свидетелката В., която е председател на методическото обединение на началните учители и един от организаторите на обучението, което по-младите преподаватели трябва да посещават. Целта на това обучение е да видят различни методи, похвати, как да организират час, как да спечелят вниманието на учениците. Според свидетелката, М. е имала нужда от такова обучение, но е отказала да участва в това обучение. Макар няколко пъти да се е съгласявала, не е отишла на обучение. Затова В. написала доклад. Посочено е, че последният се намира на л.116 -117 по делото пред СРС, както и доклада от 01.10.2019 г., изготвен от самата В., отразяващ препоръки към работата на М.. Според въззивния съд обстоятелството, че М. е издържала успешно изпитателния срок не означава, че същата е придобила необходимите качества да упражнява професията на учител, респ., че не подлежи на по-нататъшно обучение. Посочил е, че това не означава и, че ТПО с нея не може да бъде прекратено на основание чл.328, ал.1,т.5 КТ. Съдът е приел, че според показанията на свидетелката В., същата е присъствала на случай при който М. е крещяла на едно момиченце. Според свидетелката, начина по който М. е крещяла на детето е неприемлив. Това е изплашило и останалите деца. Тази огромна агресия се случвала системно пред децата, включително и в стола където децата се хранят. В. лично е станала свидетел на случай при който М. крещи на децата в стола. Свидетелката е разговаряла с М. по този повод. Свидетелката сочи, че М. изпускала дисциплината на децата и когато не била във възможност да въведе ред, започвала да крещи; изпускала си нервите. В. е предупреждавала М., че не трябва да оставя децата без надзор. Като учител по физическо възпитание В. е трябвало да взима децата от класната стая, но много често влизайки там е заварвала децата сами, тичайки, блъскайки се, карайки се. М. оставяла децата сами, което е недопустимо. Свидетелката сочи, че всички учители от начален курс седят до децата постоянно и лично ги предават на другите учители. В. много често се е налагало да замества М. в нейните часове, защото тя закъснява за час. Това се случвало много пъти макар М.. да била предупреждавана. Оправданията били: успах се, ще идвам на време. М. като цяло била дистанцирана, но имало и такива, с които се държи грубо. По отношение на И., който водел занималнята, свидетелката сочи, че М. не говорела с него, не му казвала какво има за домашно, както трябва да работи с децата. Свидетелката е присъствала на случай при който след родителска среща учителката по английски език – И., й споделила, че М. се държала неколегиално. И. била толкова разстроена, че й било трудно да говори. Свидетелката сочи, че по отношение на учителката по английски не било имало никакви проблеми и оплаквания от родители. Прието е, че И. И. е депозирала доклад на 18.11.2019 г. в който е отразила проблемите си във връзка с общуването с М., приложен по делото. Посочено е, че във връзка с проблемите в екипа за подкрепа на личностното развитие доклад е изготвен на 14.11.2019 г. от психолога С. и ресурсния учител С.Т., приложен по делото. Посочено е още, че с протокол от 29.11.2019 г. е констатирано, че М. не е представила предварителни планове на уроците си на зам.директора от 27.11.2019 г. до 29.11.2019 г. Прието е, че според протокола на Педагогическия съвет № 2, състоял се на 22.10.2019 г. отчета е изготвен и докладван от С. И., учител ЦДО на 2 б клас, тъй като М. е заявила, че е забравила да направи входно ниво по Околен свят и няма обяснение защо към дата 22.10.2019 г. не са нанесени оценките от входно ниво БЕЛ и математика в електронния дневник. Посочено е, че това е признато от нея от обясненията й на л.158 по делото пред СРС. Съдът е приел, че според констативния протокол № 5 от 04.12.2019 г. при извършената проверка е установено, че М. неправилно разпределя часовете, липсва подготовка за часа; темата не отговаря на разпределението в електронния дневник /л.118/. Въззивният съд е приел, че липсата на качествата, описани в заповедта за прекратяване на ТПО с ищцата се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели, работещи в училището: Според показанията на свидетелката Е. С., училищен психолог, същата е разпитала децата във връзка с подадена жалба на родител относно налаганите от М. наказания на децата. Посочено е, че на л.189 от делото пред СРС също е налице жалба на родител, подадена по електронна поща на 19.01.2021 г. Последните са споделили, че действително М. ги наказва да стоят изправени до вратата с гръб към класа и вдигнати ръце. Свидетелката сочи, че едно дете /момченце/ е напуснало училището и се е преместило в друго поради поведението на ищцата. Свидетелката сочи, че след като е разговаряла с детето и му е казала, че трябва да се качи в клас, то се е изпуснало, напикало се от страх. Посочено е, че по делото е представен доклад на С. от 25.04.2019 г., в който е отразен случай при който М. се е държала тенденциозно грубо по отношение на ученик от нейния клас – Д. Б.. В доклада е посочено, че това поведение на М. се повтаря във времето и не се повлиява въпреки разговорите с нея и дадените препоръки. Психологът е констатирала, че поради негативното си отношение спрямо Д., М. не го е включила в списъка на предстоящия спортен празник, а детето Д. бил републикански шампион по сноуборд във възрастовата група в която се състезава. Психологът е посочила, че е изключително притеснена от тази ситуация в която е поставен Д.. Свидетелката С. е посочила, че М. тряскала вратите, тропала по бюрото. Според показанията на свидетелката същата е давала доклади относно отношението на М. към част от децата и наказанията, които налага. Според свидетелката, който е психолог на училището тези наказания, които М. налага на децата са недопустими. Като цяло била дистанцирана и нямала отношения към колегите, освен с този, който водел занималнята. Съдът е посочил, че И., който водел занималнята на 2б клас е разпитан като свидетел. В показанията си свидетелят посочил, че е констатирал трудности при общуването с М., както и общуването на М. с учениците. Свидетелят сочи, че е станал свидетел на действия, които не трябва да стават достояние и не трябва да се случват в училище. На М. според свидетеля й липсвали методичност, сериозни похвати и методи, умения, които за първи клас са от особена важност, защото се усвоява началната грамотност. Свидетелят твърди, че децата са му споделяли за наказанията, които им налага М. и самият свидетел е виждал деца наказвани до вратата прави с вдигнати ръце, което според свидетеля не трябва да се случва. Свидетелят сочи, че М. има селективен подход към децата като към едни деца се държи грубо, а с други с повишено внимание, което според И. е нелогично за един учител и минава границата. Свидетелят е присъствал на случай при който М. е чупила шкафа на бюрото и е блъскала вратата на класната стая. Относно детето З. сочи, че същата била подтисната, притеснена от часовете при ищцата. Детето е споделяло с И. тези си притеснения, а той се е опитвал да я успокои. Същевременно детето се е притеснявало да не би И. да разкаже на М. какво е споделила с него. Заради поведението и отношението на М., И. се е отказал да бъде учител занималня. Свидетелят сочи, че достигнал до това решение, тъй като М. не можела да работи в екип, което било необходимо в случая, тъй като „учителя /М./ преподава сутрин, а свидетелят следвало след обяд да затвърждава преподаденото и да помогна с домашните. Свидетелят сочи, че М. спряла да говори, че спрели да обсъждат работата като екип за деня, за седмицата. Свидетелят също е чул за дете, които се е напишкало при психолога. Свидетелят сочи, че неговото впечатление е, че директорката на училището е имала желание да подпомогне М.. Самият И. затова е останал учител занималня за един период, защото е смятал, че ще се намери решение да се обнови работата. Прието е, че според показанията на свидетелката Я., председател на етичната комисия в училището, същата е присъствала на много разговори между директорката на училището и ищцата М. във връзка с подаваните срещу нея жалби от родители. Самата свидетелка като завеждащ „Административно техническа служба“ е входирала тези жалби. Я. е присъствала два пъти на случаи, при които М., както си седи, хваща вратичката на бюрото и я тряска, за да овладее децата да млъкнат. Много пъти я е чувала да крещи, да вика. Това, че е чувала шум от класната стая я е накарало да влезе. Въззивният съд е посочил, че разпитаните свидетели са служители на ответника и ги е преценил като логични и последователни и, че същите са в съответствие съответстват на останалите събрани по делото доказателства. Прието е, че част от родителите на децата, чийто учител е била М. са изразили благодарност по отношение на нея, но според съда причината за това е, че М. ги е водила на екскурзии и е организирала „по-нестандартни“ празненства за К.. Съдът е отчел обстоятелството, че „благодарственото писмо“ касае обучението на децата в първи клас, а в случая предмет на обсъждане са качествата на ищцата като учителка във втори клас на същите деца. Посочено е, че писмото касае и друг учител – И., който също е присъствал на проведените екскурзии. Прието е, че ищцата е придобила нужната образователна квалификация, но в случая на изследване подлежат предпоставките на чл.328, ал.1,т.5 КТ, а не на т.6 от същата разпоредба, съгласно която ТПО се прекратява когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Съдът е приел, че в случая работодателят е упражнил правото си да прекрати трудовия договор на безвиновно основание - поради липса на качества у служителя за ефективно изпълнение на работата, а уволненият служител не е въвел твърдения, че е извършил пропуските и грешките умишлено. Формиран е извод, че заповедта за прекратяване на ТПО с ищцата не е незаконна както е приел СРС. С оглед на това е прието, че искът по чл.344, ал.1,т.1 КТ е неоснователен, а обжалваното решение в тази му част като неправилно следва да бъде отменено. Относно искът по чл.344, ал.1,т.2 КТ е прието, че отхвърлянето на иска с правно основание чл. 344, ал.1,т.1 КТ, обуславя неоснователност на иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ. С оглед на изложеното е прието, че решението на СРС в частта, в която е уважен иска с правно основание чл.344, ал.1,т.2 КТ е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Относно искът по чл.344, ал.1,т.3 КТ е прието, че отхвърлянето на исковете по чл.344, ал.1,т.т.1 и 2 КТ води до извод за неоснователност и на иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ. Поради това е приел, че решението на СРС в частта, в която е уважен иска с правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ е неправилно и следва да бъде отменено. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. С т. решение № 4/01.02.2021 г. по т.дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС – т.3 е прието, че в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа. В мотивите на тълкувателното решение по т.3-та е разяснено, че за индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита. В настоящият случай въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС. С обжалваното решение са формирани изводи, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата са посочени липсващите умения, навици, опит, които съотнесени към трудовите й функции са мотивирали работодателя да достигне до извод, че ищцата не притежава качества за ефективно изпълнение на работата. Прието е, че в процесната заповед са посочени липсващите качества на ищцата за ефективно изпълнение на работата, както и, че тази липса на качества е доказана по делото. Тези изводи съдът е направил, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, съответно е преценил приетите за установени релевантни за спорното право факти и доводите на всяка от страните, относими към правния спор. С оглед на посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС по първия въпрос не се установява. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втори и трети въпроси от изложението. Жалбоподателката не е обосновала допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК - не е посочил какво е значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси,касаещи приложението на нормата на чл. 328,ал.1,т.5 КТ, чл.236,ал.2 ГПК и и чл.236, ал.2 ГПК не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго и съществува задължителна практика на ВКС, както и последователна и обилна съдебна практика. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1200 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение