Определение № 269 от 24.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2681/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.4 ГПК. Обжалвано е определение от 07.02.2013г. по гр.д.№ 47/2013г., с което ОС Перник, като е потвърдил определение от 14.11.2012г. по гр.д.№3533/2011г. на РС Перник, е прекратил производството по иска на В. М. Т., С. П. М. и Б. П. М. с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Жалбоподателите В. М. Т., С. П. М. и Б. П. М., чрез процесуалния си представител поддържат, че с определението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван от съдилищата противоречиво. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 274, ал.4 ГПК, приема за установено следното: Частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. С искова молба от 22.06.2011г. В. М., С. П. и Б. П. са поискали да се признае за установено, че наследодателят им М. И. е бил изключителен собственик на недвижим имот в [населено място], на който данъчната оценка видно от приетия по делото нот.акт №г. на нотариус при РС Перник е 2 690 лева. С обжалваното определение от 07.02.2013г. по гр.д.№ 47/2013г. ОС Перник, като е потвърдил определение от 14.11.2012г. по гр.д.№3533/2011г. на РС Перник, е прекратил производството по иска на В. М. Т., С. П. М. и Б. П. М. с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че налице хипотезата на чл.274, ал.4 ГПК, т.е. определение на въззивен съд по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. В случая цената на иска, определена съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1,т.2 ГПК е под 5000 лева, а именно 2690 лева. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК предвижда, че не полежат на касационен контрол решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева, какъвто е именно и конкретния случай. Ето защо на касационен контрол не подлежи и определение на въззизивен съд по такова дело съобразно изричната разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК. След като законът изрично не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд, че определението подлежи на обжалване пред ВКС, не го създава. Предвид изложените съображения, съдът