Определение № 432 от 21.03.2012 г. на ВКС по д. № 1455/2011 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Б. Я. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №5775/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното като постановено по непредявен срещу касатора иск по чл.33 от ЗЗД и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск с пр. осн. чл.29 от ЗЗД. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Поставя въпросите от предмета на спора: 1. как се определя спорното материално право; 2. какъв е предметът на делото и търсената от ищеца защита; 3. длъжен ли е съдът с решението да отговори на иска и може ли да излиза извън заявения предмет; 4. допустимо ли е изменение на иска пред въззивната инстанция; 5. пропусната процесуална възможност за изменение на иска пред първоинстанционния съд означава ли, че съдът се е произнесъл по непредявен иск; 6. допустимо ли е новоконституираните пред въззивната инстанция наследници на първоначалния ищец да навеждат ново правно основание на иска или да го изменят, при което въззивният съд да приеме, че е налице произнасяне по непредявен иск; 7.какви са правомощията на въззивната инстанция при констатиране на несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, когато въпреки дадените указания противоречията не са отстранени; 8. измамата по чл.29 от ЗЗД означава невярна представа относно съдържанието на сключения договор или относно последиците му; 9. обвързан ли е първоинстанционния съд от правната квалификация на въззивния. Намира, че въпросите са решение в противоречие със задължителната – ТР №1/01 г., т.9, и с трайната практика на ВКС, в приложени две решения по реда на ГПК, отм. За да обезсили първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск с пр. осн. чл.33 от ЗЗД, възприемайки правната квалификация на ищеца В. Х., която не обвързва съда, а не по предявения иск с пр. осн. чл.29 от ЗЗД според обстоятелствата в исковата молба и уточнението й, от които се извлича спорното право. В обжалваното решение въззивният съд е разграничил предпоставките за унищожаване на сделката по чл.33 от ЗЗД от тези по чл.29 от ЗЗД и е определил спорното материално право, предявено за защита от ищеца. Според ТР №1/17.07.01 г. на ОСГК, т.4, когато констатира нередовност на исковата молба въззивният съд я оставя без движение за отстраняване на нередовността. В случая въззивният съд е направил това и въз основа на уточнението на исковата молба/ направено от заместилите починалия ищец наследници/ е преценил, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск – не е разгледал обстоятелствата от хипотезиса на нормата на чл.29 от ЗЗД, които са различни от разгледаните и приети за неустановени обстоятелства по чл.33 от ЗЗД. Или първоинстанционният съд не само е дал погрешна правна квалификация на спорното право, но е подменил и предмета на делото, като се е произнесъл по непредявен иск. В този и подобни случаи недопустимостта поглъща неправилността на решението, изразяваща се само в погрешната пр. квалификация на спорното право. Порокът не може да се отстрани от въззивния съд, а делото следва да се върне на първоинстанционния за разглеждане на предявения иск, съобр. чл.270, ал.3 от ГПК. Уточнение на нередовна исковата молба, за да се определи спорното право и предметът на делото, според изрично приетото в ТР №1/01 г. може да се направи и пред въззивния съд. Това не е изменение на иска по см. на чл.214 от ГПК, за да е недопустимо пред въззивната инстанция. Даденият от въззивния съд отговор на процесуалните въпроси, обусловили постановеното обезсилване на първоинст. решение е съответен на задължителната практика на ВКС – ППВС №1/85 г., т.9 и ТР №1/4.01.01 г. и №1/17.07.01 г. В. съд не се е произнесъл по съществото на спора, поради което материалноправният въпрос за съставомерността на посочените в исковата молба обстоятелства като измама по чл.29 от ЗЗД и процесуалният за задължителността на дадените от въззивния съд указания относно предмета на делото / вкл. за правната квалификация на спорното право/ са без значение при това обжалване. Не са налице основания за допускане на обжалването и вКС на РБ, трето гр. отд.