Определение № 3552 от 10.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2279/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ответника „ЕН - Пропъртис“ ЕООД, чрез пълномощника адв. И. М., срещу решение № 34 от 22. 02. 2023 г. по в. гр. д. № 536/2022 г. на ОС – Враца, с което е обезсилено решение № 260046 от 12. 09. 2022 г. по гр. д. № 249/2020 г. на РС – Бяла Слатина и делото е върнато на РС – Бяла Слатина за разглеждане на предявения от Г. П. Г. против „ЕН – Пропъртис“ ЕООД положителен установителен иск за собственост. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, отмяната му и отхвърляне на предявения иск.

С писмен отговор, подаден от ищеца Г. П. Г., чрез пълномощника адв. М. М., са развити съображения за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение, съобрази следното:

За да достигне до извод за недопустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че делото има за предмет предявен от Г. П. Г. против „ЕН – Пропъртис“ ЕООД, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за собственост – за признаване за установено по отношение на дружеството, че ищецът е собственик, на основание наследяване на П. С. К. и реституция по ЗСПЗЗ, на нива от 97,024 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „К.“, съставляваща имот № 062007 по плана за земеразделяне. Това е видно от исковата молба, уточняваща молба вх. № 256/09. 01. 2018 г. (на л. 35 от делото на ВРС), указанията, дадени в решение № 28 от 04. 03. 2020 г. по гр. д. № 2386/2019 г. на ВКС, 1 г.о., във връзка със страните по делото и правната квалификация на предявения иск, и допълнението на доклада по чл. 146 ГПК, извършено от районния съд, в проведеното на 24. 02. 2021 г. открито съдебно заседание.

Вместо да се произнесе по така предявения иск, районният съд е отхвърлил предявен от Г. П. Г. против “ЕН - Пропъртис“ ЕООД отрицателен установителен иск – за признаване за установено, че лицето П. В. Пашовски (частен праводател на ответното дружество по договор за покупко-продажба, по отношение на което лице исковото производство е прекратено от първоинстанционния съд поради настъпила смърт преди предявяване на иска и невъзникване на процесуално правоотношение) не е бил собственик на процесната нива, която продал на “ЕН - Пропъртис“ ЕООД с н.а. № 193/16. 08. 2013 г.

При тези данни въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предмета на делото, а по иск с какъвто не е бил сезиран, нарушен е принципът на диспозитивното начало, установен в чл. 6, ал. 2 ГПК, поради което първоинстанционно решение e недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато на делото на РС – Бяла Слатина за произнасяне по предявения иск, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1/. Допустимо ли е първоинстанционният съд да постанови решение по положителен установителен иск за собственост, при условие, че в исковата молба и поправената искова молба е налице изричен петитум за отрицателен установителен иск?

2. Налице ли е съответствие между обстоятелствената част и петитума, когато в исковата молба има изричен петитум за отрицателен установителен иск за собственост, а впоследствие са дадени указания по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК за разглеждане на положителен установителен иск?

3. Допустим ли ще бъде съдебен акт, постановен в изпълнение на непълни указания по чл. 294 ГПК и съдържащ диспозитив, по който липсва нарочен петитум?

Въпросите не отговарят на изискванията на общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1, изведеното в чл. 280, ал. 1 ГПК общо основание за допускане на касационно обжалване представлява поставен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и да е от значение за изхода на конкретното дело.

В случая, отговорите на поставените въпроси от касатора не биха могли да повлияят на изхода на спора, тъй като не кореспондират на обективираните по делото действия на съда и страните.

Не съответства на данните поделото твърдението, че изложеният в исковата и уточняваща молба петитум сочи на предявен отрицателен установителен иск, както и че дадените указания в отменителното решение на ВКС са неясни. В исковата молба е посочено, че предявеният от Г. П. Г. против „Ен – Пропъртис“ ЕООД иск е с правно основание чл. 108 ЗС. Този иск включва искане да бъде установено, че ищецът е собственик (към настоящия момент) на процесния имот на заявеното придобивно основание (в случая наследяване и реституция по ЗСПЗЗ) и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху спорната вещ. С уточняващата молба на лист 35 от делото на ВРС е заявено, че искът срещу дружеството следва да се счита по чл. 124, ал. 1 ГПК (а не по чл. 108 ЗС), т.е. ищецът е преминал от осъдителен към установителен иск. В проведеното на 24. 02. 2021 г. открито съдебно заседание пред районния съд докладът по чл. 146 ГПК е коригиран, като е посочено, че „предмет на делото е положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК“. В отменителното решение на ВКС е указано по разбираем и недвусмислен начин, че надлежни страни по делото са Г. П. Г., ищец, и „ЕН – Пропъртис“ ЕООД, ответник, както и че предмет на делото е положителен установителен иск за собственост на недвижим имот. Дадени са ясни указания, че при новото разглеждане на делото съдът трябва да изготви нов доклад при съобразяване с предмета на делото – положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, както и да се произнесе по предявения иск.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.

Настоящото определение няма приключващ делото характер по смисъла на чл. 81 ГПК, поради което със същото не следва да се разрешава въпросът за отговорността за разноските, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция. Това следва да бъде направено с приключващия производството по делото акт, според изхода му.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,