Определение № 5836 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4290/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадената от А. Х. Й. чрез настойник Е. П. Й., представлявана от адвокат И. Т. от САК частна касационна жалба вх.№ 101425 от 24.09.2024 г. срещу въззивно Определение № 11599 от 24.07.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 7432/2024 г. на СГС, ЧЖ-I-И състав. С обжалвания акт е потвърдено Определение № 10093 от 06.03.2024 г. по гр.д.№ 68286/2022 г. на СРС, 62 състав, с което на основание чл. 78, ал. 4 ГПК А. Х. Й. (ищец по делото) е осъдена да заплати на С. И. С. (ответник по делото) разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. Постъпил е отговор от С. И. С. - ответник по частната касационна жалба, чрез адвокат М. Т. от САК, с който възразява, че отсъства основание за допускане на касационното обжалване, както и че жалбата е неоснователна. Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА. Преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, съставът на ВКС дължи да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното: Въззивният съд е съобразил, че Определение № 10093 от 06.03.2024 г. е постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК. С него е допълнено влязлото в сила Определение № 42344 от 25.11.2023 г., с което е прекратено производството по гр.д.№ 68286/2022 г. на СРС, 62 състав поради неговата недопустимост от гледна точка разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК - тъй като към момента на образуването му вече е било налице висящо по-рано заведено дело за делба с идентичен предмет и страни – гр.д.№ 76289/2016 г. на СРС, 62 състав. Производството е прекратено като недопустимо, поради което твърдението във въззивната частна жалба, че то е висящо, е преценено като несъответно на фактите по делото. Прието е, че извод в обратен смисъл не може да бъде изведен нито от факта на изпращането на материали от прекратеното дело по гр.д.№ 73706/2017 г. на СРС, 92 състав, тъй като те са изпратени за сведение, нито от твърдението (дори да би било вярно), че предстои обединяване на гр.д.№ 73706/2017 г. и по-рано заведеното дело за делба – гр.д.№ 76289/2016 г. на СРС, 62 състав, тъй като обединяване на други производства не се отразява върху прекратителния ефект на влязлото в сила определение от 25.11.2023 г. по гр.д.№ 68286/2022 г. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК разноски се дължат на ответника и при прекратяване на производството по делото. Отговорността за разноски има обективен (безвиновен) и деликтен характер и цели да репарира вредите, които е понесла насрещната страна, поради това че неоснователно е била въвлечена в правен спор. Ето защо без правно значение за възникване на отговорността за разноски е дали ищцата е знаела за предходното висящо дело за делба, по което нейният наследодател е бил страна, или не е била уведомена за него. Същественото е, че прекратяването на делото не е настъпило по причина, която може да бъде изведена от поведението на ответника, а дължимата грижа изисква, щом ищцата не е била запозната с висящите съдебни дела, по които наследодателят й приживе е бил страна, да извърши справка в СРС и в Служба по вписванията, където исковата молба за делба се вписва. Направено е обобщение, че предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК СРС правилно е възложил в тежест на ищцата разноските, направени от ответника за заплатено адвокатско възнаграждение по по-късно заведеното дело за делба и определението е потвърдено. В изложението на основанията за селектиране на жалбите се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: „Дължат ли се разноски на ответника от запретено лице при обединяване на дела между същите страни и със същия предмет, при наличие на висящност на спора ?“ „Необходимо ли е страната да представя списък на разноските с молбата по чл. 248 ГПК ?“ Касационното обжалване не може да бъде допуснато. Поставените въпроси не отговарят на характеристиките на общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По начина, по който са формулирани те съставляват хипотетични питания към касационната инстанция, без връзка с настоящия казус. Първият въпрос почива на становището на касаторката, че производството по гр.д.№ 68286/2022 г. на СРС, 62 състав продължава да е висящо, което не намира никаква опора в данните по делото предвид последиците на влязлото в сила Определение № 42344 от 25.11.2023 г. Вторият въпрос нито е обсъждан от въззивния съд, нито е имало задължение за него да се произнася по такъв правен проблем при данните по делото. Въпросите не са от значение за изхода на спора, тъй като не са изведени от конкретните аргументи на съда, поради което е безпредметно да се обсъжда дали са налице и допълнителните условия, осъществяващи основанието за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Доводи за такива пороци отсъстват, а и служебната проверка не поставя под съмнение валидността, допустимостта и правилността на атакуваното определение. Предвид изхода от настоящото произнасяне на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА и при съобразяване на решението по дело С-438/22 на СЕС, касаторката дължи да заплати на процесуалния представител на ответника възнаграждение, което в случая съдът определя в размер на сумата 300 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение