Определение № 3864 от 08.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2772/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. Н. срещу определение № 232 от 09.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 152/2024 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 181 от 14.03.2024 г., постановено по гр.д. № 351/2023 г. на Силистренски окръжен съд в частта, с която е върната частната жалба на Н. А. Н. срещу определение № 167 от 11.03.2024 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на атакуваното определение, считайки, че за него съществува правен интерес да обжалва определение № 167 от 11.03.2024 г. по гр.д. № 351/2023 г. на Силистренски окръжен съд. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване към частната жалба релевира хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Може ли съдия, който е сложил край на едно охранително производство/подпроизводство с определение, и същото подлежи на обжалване с частна жалба по реда на ГПК и съдията реши че е допуснал грешка, да си го измени/отмени и при издаването на такъв нищожен съдебен акт, налице ли е правен интерес от ищцовата страна да обжалва отказа?“ и 2. „Ако съдията издаде неблагоприятно за страната определение, страната го обжалва, но съдията реши че е допуснал грешка и го отмени, какво следва да стане с частната жалба - да се „върне“ или да се „остави без разглеждане“?“. Навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Частната касационна жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт, поради което тя е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е била подадена частна жалба срещу определение № 167 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 351/2023 г. на Силистренски окръжен съд, с което е била прекратена предоставената на касатора правна помощ. Установил е, че с влязлата в сила част на определение № 181 от 14.03.2024 г., постановено по гр. д. № 351/2023 г. на Силистренски окръжен съд, съдът е отменил на основание чл. 253 ГПК горепосоченото свое определение, с което е прекратил предоставената правна помощ и е освободил адв. М. като негов процесуален представител. Приел е, че с оглед на това обстоятелство, подадената от Н. Н. частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане поради липса на правен интерес. За неоснователни е намерил наведените от касатора оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното определение, поради това, че връщането на частната жалба е допустимо само в хипотезата на чл. 262, ал. 2 ГПК, т. е. ако е просрочена или не са отстранени в срок нередовностите й. Приел е, че извършваната от администриращия съд проверка на допустимостта на частната жалба по необходимост включва и преценка относно наличието на правен интерес от същата, тъй като правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на всяко съдебно производство и само при наличието на такъв за съда възниква задължението да провери спазването на предвидените в закона изисквания за редовност на сезиращата го жалба. С тези решаващи мотиви, горепосоченото определение на Силистренки окръжен съд е потвърдено. По основанията за допускане на касационно обжалване: Първият поставен въпрос не съставлява общо основание за допускане на искания касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е без значение за изхода на спора по върнатата частна жалба. Това е така, тъй като апелативният съд е приел, че за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване с частна жалба на вече отменено от самия съд на основание чл. 253 ГПК определение за прекратяване на правна помощ, защото целеният от страната резултат е вече постигнат. Дали отмененото определение е от категорията на съдебните актове, които съдът може сам да отменя или изменя е въпрос ирелевантен за допустимостта на върната частна жалба в контекста на отсъстващ за жалбоподателя правен интерес. Поради това какъвто и отговор да му бъде даден обжалваният правен резултат не би могъл да бъде променен. Освен това отсъства и наведеното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е мотивирано наличието на хипотезата - "въпрос от значение за точното прилагане на закона", с твърдение за формирана съдебна практика, която не е актуална или е неправилна, а в хипотезата – "въпрос от значение за развитието на правото" с твърдение за непълна, неясна или противоречива уредба на конкретна норма, която изисква създаване на съдебна практика по прилагането й или нейното осъвременяване. Съгласно разпоредбата на чл. 253 ГПК определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Константна е съдебната практика, включително тази, цитирана в обжалваното определение, че за съществуването на право на жалба е необходимо да има правен интерес от обжалването, докато при неговата липса правото на обжалване не съществува. Съобразно гореизложеното, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия въпрос. Вторият въпрос, отнасящ се това, дали частната жалба срещу вече отменено от постановилия го съд определение следва да се върне или да се остави без разглеждане, също не е от значение за изхода на делото, тъй като какъвто и отговор да му бъде даден постановеният правен резултат не би могъл да бъде променен. По гореизложените досежно първия въпрос съображения не е налице и релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради това не са налице общото и допълнително основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол по този въпрос. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. Фактическият състав, визиран в нормата, предпоставя обосноваване на порок във въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Такива пороци са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Такива пороци на съдебен акт не са обосновани от касатора, а и не се констатират от настоящата инстанция при запознаване със съдържанието на атакуваното определение. С оглед гореизложеното, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение