Определение № 2723 от 02.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1186/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 9/22.01.2026г. по гр.д.№ 497/2025г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 196/18.07.2025г. по гр.д.№ 488/2024г. на Окръжен съд - Габрово, в обжалваните му части, както следва: Касаторът Ю. М. М. атакува въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното, с което предявеният от нея иск против ЗД „ДаллБогг: Живот и Здраве„АД е отхвърлен за разликата между присъдените 50 000 лева / равностойни на 25 564,59 евро / и претендираните 60 000 лева / равностйни на 30 677,51 евро / - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в причинност с ПТП от 14.07.2022г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите товарен автомобил. Страната оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с чл. 52 ЗЗД, при определяне справедлив размер на дължимо обезщетение. Като твърди, че съдът не се е произнесъл по всички нейни доводи и доказателства, в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, а насетне възпроизвеждайки пълната фактическа обстановка по делото, ищцата по същество се позовава на несъобразяване в достатъчна степен с никое от тях, конкретно: вида на претърпените увреди, същината и продължителността на приложеното лечение, интензитета на търпимите болки и страдания и отраженията им върху живота на пострадалата, вкл. остатъчните последици. Твърди и несъобразяване размера са обезщетението с лимитите на застрахователна отговорност. Касаторът ЗД „ДаллБогг: Живот и Здраве„АД обжалва въззивното решение, в частта му, с която предявените от Ю. М. искове, за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са уважени, съответно за сумите от 50 000 лева / равностойни на 25 564,59 евро / и 3 158,72 лева / равностойни на 1 615,03 евро. Наред с прекомерно завишен размер на обезщетението, в разрив с чл. 52 ЗЗД, водещо до неоснователно обогатяване на ищцата, страната твърди неправилно неотчетено от съда съпричиняване на вредоносния резултат от същата, в размер на 1/2 /50 %/. Досежно размера се сочат несъобразени всички релевантни критерии за определянето му в по-нисък размер, но конкретно са посочени благоприятно протекъл оздравителен процес и пълно възстановяване на пострадалата. Акцентира се и на недостатъчно оценен принос на всеки от формално изброените от съда критерии, при обосноваване на крайния справедлив размер. Същият не е преценен при съответен анализ на социално - икономическите условия към момента на увреждането. Досежно отреченото съпричиняване касаторът намира, че неправилно съдът е отказал да съобрази рискованото й и ирационално поведение към момента на ПТП - с внезапно навлизане и прибягвайки по пътното платно, без оглеждане и съобразяване с приближаващи превозни средства. Всяка от страните оспорва касационната жалба на противната, като неоснователна, вкл. обосноваването на основание за допускане на касационно обжалване по същата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в частта му с предмет предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди. В частта му, с предмет предявения иск за обезщетение на имуществени вреди, ,в размер на 1 682,05 евро / 3 289,82 лева /, с оглед цената му и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. трето ГПК - под законодателно определения минимален размер от 2 556, 46 евро - касационната жалба на застрахователното дружество се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищцата Ю. М. М. е предявила против ЗД „ДаллБогг: Живот и Здраве„АД обективно съединени искове за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди, в причинност с ПТП от 14.07.2022 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите товарен автомобил. Обещетението за неимуществени вреди е първоначално предявено за 50 000 лева и последващо увеличено до размера от 60 000 лева. Ответникът е оспорвал настъпването на застрахователно събитие и причинност със същото на всички предявени от ищцата увреди, спор за което не е пренесен в настоящата инстанция. Оспорил е размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишен спрямо действително претърпените болки и страдания. Навел е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата, в нарушение на чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 114 ЗДвП, на червен сигнал, облечена в тъмни дрехи и в тъмната част на денонощието, не се е движела по пешеходната пътека, навлязла е внезапно и при ограничена видимост на платното за движение и не се е съобразила с приближаващите ППС, както и ненужно е удължила пътя и времето за преминаване по пътното платно. Назначената по делото АТЕ установява, че ПТП е настъпило в светлата част от денонощието, в района на кръстовището, образувано от ул. „Ген. Радецки„, ул. „Отец Паисий„ и ул. „Шипка„ в [населено място], което не е регулирано със светофарна уредба. Товарният автомобил се е движел по ул. „Отец Паисий„, предприемайки десен завой по ул. „Ген. Радецки „, на която има обозначена хоризонтална пешеходна пътека тип „Зебра„, по която ищцата е пресичала на бърз ход – 4,9 км./ч. = 1,34 м./сек.. Ударът между автомобила и пешеходката е причинен с дясната предна броня на автомобила, в близост до срещуположния край на пешеходната пътека, спрямо този от който тя е предприела пресичането. Автомобилът се е движел със скорост 24 км./ч = 6,7 м./сек., при неограничена видимост спрямо пешеходната пътека. Според вещото лице, при конкретно установените обстоятелства, водачът на МПС е имал възможност да възприеме пешеходката при отстояние най-малко 45 м. от мястото на удара и с оглед опасната зона за спиране – около 12,6 м., спрямо скоростта му на движение, е имал техническата възможност да предотврати удара при своевременно предприето спиране. Извършването на деянието, противоправността му и вината на делинквента са установени с влязло в сила споразумение по нохд № 52/2024г. на Окръжен съд – Габрово. Назначената по делото СМЕ е установила, че в резултат на ПТП от 14.07.2022г. Ю. М. е получила коса спираловидна фрактура в долната трета на големия пищял на дясната подбедрица. Приложено е оперативно лечение - фиксация на фрагментите с титаниева плака със заключващи винтове. Първото болнично лечение е продължило от 14 до 22 юли 2022г.. Поставеният метален имплант е провокирал алергична реакция и в периода 13.07. - 17.07.2023г. е последвало второ болнично лечение, след оперативно отстраняване на металната остеосинтеза. Травматичното увреждане е наложило придвижване с патерици в продължение на 8 месеца след първата операция и последващо два месеца с канадка, до втората операция за сваляне на остеосинтезата, в който период пострадалата се е нуждаела от чужда помощ за личния си тоалет. След втората операция пострадалата се е придвижвала с патерици 1 месец и още 1 месец - с канадка, след което започнала да ходи без помощни средства. Съобщава за появила се в този момент болка в дясна тазобедрена става и по хода на седалищния нерв, но направени образни изследвания, както и медицинска документация за състоянието й, съставена предходно на ПТП, установяват хронични дегенеративни промени в областта на дясна тазобедрена става и гръбначен стълб и дисплазия на тазобедрени стави, т.е. без пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Експертизата установява възстановен обем на движения / активни и пасивни / на дясна глезенна и коляннна стави. Наблюдава се цикатрикс, с дължима около 30 см. – на нивото на кожата, в долната част и под нивото й, надлъжно разположен по предна и предно-вътрешната повърхност на дясната подбедрица. По делото е разпитана като свидетел дъщерята на пострадалата, чиито показания потвърждават установените от експертизата вид и продължителност на проведеното лечение и възстановяване, вкл. продължителността на придвижване с патерици и канадка. Свидетелката потвърждава търпените от майка й силни болки при всяко ангажиране на крака, в периода на възстановяването, както и битовите неудобства и преди всичко душевния й дискомфорт, поради зависимостта от чужда помощ, предоставяна й от свидетелката и съпруга на пострадалата. Споделени са неспокоен, накъсан сън, вкл. в резултат от неудобна позиция - по гръб и с повдигнат крак, проявили се нервност, раздразнителност и ниска търпимост на стрес след увреждането, без да е провеждано специализирано лечение, както и емоционална травма от наложилата се продължителна социална изолация. Свидетелката твърди, че и към момента ищцата избягва да излиза без придружител, чувства нестабилен и несигурен крака си и по нейно мнение не е напълно възстановена. Първоинстанционният съд е уважил иска за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, като е отрекъл наличието на съпричиняване, на база констатациите на АТЕ. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, съобразявайки влязлото в сила споразумение по наказателното дело срещу делинквента, с което същият е признат за виновен за нарушение на чл. 20, ал.2, пр. 2 от ЗДвП, както и на чл. 119, ал. 1 на същия закон, според която разпоредба „ при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре „. Отрекъл е съпричиняване от страна на ищцата, позовавайки се на носена от ответника доказателствена тежест за същото и липса на доказателства за допуснато от пострадалата нарушение на правило за движение, в причинност с вредоносния резултат, т.е. поведение / действие или бездействие /, с което обективно да е създала предпоставки и/или улеснила настъпването му или увеличила вредите. Акцентирал е на осъществяването на ПТП в светлата част на деня и на пешеходна пътека, позовавайки се на чл. 119, ал. 5 ЗДвП, според който, при ПТП с пешеходец, на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека„, когато водачът е превишил разрешената максимална скорост на движение или е нарушил друго правило на ЗДвП, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита съпричинител за настъпване на съответното произшествие. Досежно размера на обезщетението е отчел: възрастта на пострадалата, характера на уврежданията, периода на болничен престой и последващо възстановяване, степента на възстановяване, причинените морални и емоционални страдания, вкл. от наложената промяна на ежедневието й, търпимите неудобства от ползването на чужда помощ, както и обществено - икономическите условия към момента на увреждането. Всеки от тези критерии е обоснован с установеното от фактическа страна, като досежно икономическата конюнктура съдът е ползвалза ориентир средния годишен доход на лице от домакинство в България през 2022г. - 9 008 лева и минималната работна заплата за страната към този момент - 710 лева. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на ищцата са формулирани следните въпроси: 1/ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят и оценят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деликт, при предявен пряк иск срещу застраховател ?; 2/ Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпимите болки и страдания и настъпилите последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите ?; 3/ Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на ППВС № 4/1968г. ? - допълнителният селективен критерий по трите въпроса се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - с решения по т.д.№ 486/2012г. и т.д.№ 1948/2013г. на ІІ т.о. ВКС /; 4/ Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е позоваване на част от задължителните критерии, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост ? – в идентична хипотеза, допълнителният селективен критерий е обосноваван с решения по т.д.№ 486/2012г. и т.д.№ 1948/2013г. на ІІ т.о., както и с решение по т.д.№ 2998/2013г. на І т.о. ВКС; 5/ За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/1968г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите ? - посочено е противоречие с приетото в решение по т.д.№ 1015/2011г. на ІІ т.о. ВКС; 6/ Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане, съобразно пар. 27 ПЗР на КЗ и обществено - икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2022г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани за събития, години по-рано и след това ?; 7/ Нарушен ли е принципа на справедливост при формалното сочене от съда за съобразяване с лимита и икономическите условия при определяне на обезщетения, но реално липсва такова съобразяване, с определяне на много по-нисък размер на обезщетение от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимит много по нисък от процесния, при наличие единствено на положителни факти и обстоятелства и липса на каквито и да е негативни такива, обосноваващи занижен размер ? – допълнителният селективен в същата хипотеза - чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - се обосновава с ППВС № 4/1968г. и решенията по т.д. № 2989/2011г., т.д.№ 795/2008г., т.д.№ 1154/2013г. на ІІ т.о., по т.д.№ 916/2011 г. на І т.о. и решение по нак. дело № 510/2008г. на І н.о. ВКС. Касаторът насетне изброява и решения по т.д.№ 299/2011г., т.д.№566/2010 г., т.д.№ 676/2010г., т.д.№ 2974/2013г. и т.д.№ 486/2012г. - всички на ІІ т.о. ВКС, решения по т.д.№ 916/2011г., т.д.№ 510/2008 г. и т.д. 2998/2013г. - на І т.о. на ВКС, гр.д.№ 1839/2016г. и гр.д.№ 3460/2017 г. на ІІІ г.о. и гр.д.№ 3834/2016г. на ІV г.о. на ВКС. Формално се поддържа и допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по така поставените въпроси. Първите пет въпроса - ненужно и обременително повтарящи се по смисъл, независимо от текстовата им редакция - се отнасят до приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, въз основа на всички доказани и релевантни, за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, факти и обстоятелства, съответно анализирани от съда досежно приноса им – поотделно и в съвкупност – по отношение съдържанието на търпимите от ищеца болки и страдания. Съгласно цитираната, в обосноваване на допълнителния селективен критерий, съдебна практика, формирана в съответствие с цитираното постановление, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение за преценката на приноса им спрямо увреждането, като самото постановление не изчерпва, а примерно изброява възможните критерии. Като значим за произнасянето по всеки спор с настоящия предмет, отговорът на така обобщения въпрос удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Не е удовлетворен допълнителния селективен критерий, с цитираната съдебна практика. Касаторът не е посочил конкретни, установени по делото факти, които въззивният съд не е отчел или е отчел недостатъчно, в аспект на завишаване на претендираното обезщетение, респ. неоснователно отчетени такива, в аспект на занижаването му. Преценката за правилността на извода на съда, при изискуемото комплексно отчитане на всички релевантни критерии, има обективно измерение и то се изразява в придържането към размера на обезщетенията в аналогични случаи. От значение би било дали определеното обезщетение не е в драстично разминаване с дължимото, отчитайки специфичните за случая обстоятелства. Еднаквото третиране на сходните случаи, при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изцяло съответства на изискването по чл. 52 ЗЗД присъденото обезщетение да е справедливо. В този смисъл са решение № 214 от 08.01.2019г. по гр.д. № 3921/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 1 от 10.01.2024г. по т.д. № 2447/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 169 от 14.11.2023г. по гр.д. № 4809/2022г. на ВКС, ГК, І г.о. и др. Според тях справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид. Касаторът не се е обосновал с относима практика по сравнително аналогични случаи. Част от цитираната към въпросите касае обезщетяване на вреди от смърт на родственик, а не на телесни увреждания / така решения по т.д.№ 2998/2013г. на І т.о. и т.д.№ 1948/2013 г. на ІІ т.о. /, при това настъпила в съществено различен от настоящия времеви период – 2009г. - 2010г.. Неотносим е времевия момент и в останалите две решения - обезщетяващи телесни увреждания от ПТП, настъпили през 2008г. и 2009 г.. Не се установява приложим аналог и в останалата, цитирана общо, а не конкретно по първите пет въпроса, съдебна практика, с която също са обезщетявани увреждания, настъпили значително по-рано, спрямо 2022 г., в периода 2006г. - 2013г., преимуществено в хипотези на множество - тежки и леки - телесни увреждания, при непприключил оздравителен процес / т.д.№ 566/2010г. ІІ т.о. /, неблагоприятна прогноза за пълно излекуване / т.д.№ 676/2010г. и т.д.№ 566/2010г. на ІІ т.о./, вкл. в хипотеза на отстраняване на органи / т.д.№ 676/2010 г. / или трайно обезобразяване, породило съществени емоционални вреди, с оглед възрастта и социалната активност на пострадалия / гр.д. № 1839/2016г. на ІІІ г.о. ВКС /. С решението по гр.д.№ 3460/2017г. на ІV г.о. е ангажирана отговорност за неимуществени / емоционални / вреди по реда на ЗОДОВ, а не за причинени телесни увреждания, а обезщетените с решение по т.д.№ 2974/2013г. на ІІ т.о. ВКС са обективно неустановими от съдържанието му. От друга страна, липса на драстично разминаване в така определеното обезщетение / още повече, че първоначално е претендирано от ищцата именно в присъдения размер от 50 000 лева /, настоящият състав извежда от приетото с решение по т.д.№ 1675/2022г. на ІІ т.о. ВКС: неимуществените вреди от три счупвания на малка и голяма пищялна кост, локализирани и в двата крайника, при ПТП от 2020г., при сходна продължителност на възстановителния процес - 8-10 месеца - са обезщетени със сума от 80 000 лева / вж. също определение по гр.д.№ 3456/2023г. на ІV г.о. ВКС /. Шести и седми въпроси са обобщими до значението на лимитите на застрахователна отговорност, като ориентир за определяне на справедливо обезщетение, кореспондиращо с конкретните обществено-икономически условия към момента на увреждането. Като значим за разрешаването на всеки правен спор по приложението на чл. 52 ЗЗД, така обобщеният въпрос удовлетворява общия, но не и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Несъстоятелен е довода на касатора, че съдът не е приложил обективни икономически показатели, за преценка на съобразимите обществено - икономически условия / среден годишен доход и минимална работна заплата за страната за 2022 г./. Дали същите са приложени адекватно в конкретната ситуация, като се отчете, че основен критерий са действително търпимите от пострадалия болки и страдания, репарирането на които никога не се ограничава до стриктно приложение на стойностите на тези икономически показатели, е въпрос по съществото на спора, който е предмет на друга фаза на касационното производство, след преодоляване на селективната фаза по чл. 288 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с формираната съдебна практика по приложение на лимитите на застрахователна отговорност, които са единствено ориентир, но при значимост на конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, в който смисъл е и цитираната от касатора съдебна практика към въпроса. Индиция за неотчитане на икономическите условия би било драстично противоречие на определеното обезщетение с присъдени обезщетения в сходни случаи на увреждане, близки по време до времето на деликта / 2022г. /. Определеното от съда обезщетение не дава основание за извод, че при прилагане критерия за справедливост, вкл. съобразно цитираната задължителна съдебна практика, относно начина на съобразяване застрахователните лимити, въззивният съд е вложил в нормата на чл. 52 ЗЗД смисъл, различен от вложения от законодателя и така съществено се е отклонил в приложението на критерия за справедливост, въведен с разпоредбата / вж. предходни два параграфа /. В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът ЗД „ ДаллБогг: Живот и Здраве„АД е формулирал следните въпроси: 1/ Приложима ли е разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД по отношение законните представители на лицата, които не могат да съзнават и ръководят постъпките си и да действат разумно, в това число и малолетните лица ?; 2/ Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено- икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението ?; 3/ Следва ли да се отчете 50 % съпричиняване на вредите от пострадалото лице, когато такова възражение е изрично направено в отговора на исковата молба от ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първата инстанция, в резултат на което е безспорно доказано, при условията на пълно и главно доказване по делото, грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на увреденото лице, в качеството му на пешеходец – чл. 113, ал. 1 ,т. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 114 ЗДвП, които нарушения пряко са довели до настъпването на ПТП и на телесните увреждания ? – в обосноваване на допълнителния селективен критерий се цитират решения по гр.д.№ 60304/2016г. на ІV г.о., т.д.№ 745/2008г., т.д.№ 648/2008г. и определение по т.д.№ 442/2010г. – всички на ІІ т.о. на ВКС; 4/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани, относими и релевирани доказателства по делото, доводите и възраженията на жалбоподателя, касаещи възражението за съпричиняване на вредите от пострадалия и неизпълнението на това задължение води ли до нарушение на чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК ? - сочи се противоречие с приетото в определение по гр.д.№ 3594/2016г. на І г.о. ВКС, а формално към всички въпроси се посочва и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - значение на отговорите им за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първият от въпросите на застрахователя е чужд на фактологията по спора, предмет на който не е обезщетяване вреди на пострадал - малолетно дете или лице, неспособно да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си, а възрастна жена - на 64г. към момента на ПТП, пешеходец. Извън това, че е проява на повърхностно и несериозно отношение към изготвяне на изложението, това е достатъчно основание за изключване характеристиката му на правен въпрос. Вторият от въпросите кореспондира с касационния довод на страната, че въззивният съд само формално е посочил съобразяване с обществено - икономическите условия в страната към момента на увреждането, при определяне размера на обезщетението, без каквато и да било конкретика с временастъпването на ПТП и местоживеенето на ищцата. Като относим към произнасянето по всеки спор за обезщетяване на причинени от деликт вреди, въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Не е удовлетворен допълнителният селективен критерий, поддържан единствено в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото по въпроса за съобразяване на обществено - икономическите условия към момента на увреждането, ориентир за които са законодателно уредените лимити на застрахователна отговорност, е налице богата и непротиворечива съдебна практика, с която въззивното решение е съобразено. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че въззивният съд не е задал конкретни критерии за икономическата конюнктура. Съобразил се е със средния годишен доход за страната за 2022г. и минималната работна заплата за страната за същата година. Дали са приложени адекватно в конкретната ситуация, като се отчете, че основен критерий са действително търпимите от пострадалия болки и страдания, репарирането на които никога не се ограничава до стриктно приложение на стойностите на тези икономически показатели, е въпрос по съществото на спора, който е предмет на друга фаза на касационното производство, след преодоляване на селективната фаза по чл. 288 ГПК. От друга страна, самият касатор формално се позовава на липса на конкретика, но не предлага други обективни показатели, с които съдът би могъл и е следвало да се съобрази. Третият въпрос съдържа предпоставки, които не кореспондират с решаващите изводи на съда по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,а изхождат от субективната представа на ответника за доказани по делото факти, относими към възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, отречено от съда. В голяма част сочените от касатора обстоятелства не се подкрепят от доказателствата: ПТП не се е случило в тъмната част от денонощието, а по обед, нито се установява/ а и не би било от значение / пострадалата да е била с тъмни дрехи, да е излязла внезапно на пътното платно и да е пресичала извън пешеходна пътека, нито потвърдения от вещото лице нейн бърз ход, за преминаване по пътеката, е отчетен от експертизата в причинна връзка с невъзможността на водача на МПС да възприеме своевременно опасността и предприеме спиране, с цел предотвратяване на ПТП. Застрахователят по начало поддържа вътрешно противоречиви твърдения за значими за съпричиняването факти: от една страна внезапно навлизане и бързо придвижване по пътното платно от пострадалата, а от друга – неоправдано удължаване на пътя и времето за пресичане. При това, в касационната си жалба ответникът поддържа единствено довода си за внезапно излизане и прибягване по пътното платно, но дори да биха били доказани, тези факти не съставляват достатъчно основание за приемане на съпричиняване, при пресичане на изрично обозначено за целта място – пешеходна пътека, в който смисъл въззивният съд се е позовал на чл. 119, ал. 5 от ЗДвП. Решаващият мотив на съда, за недоказаност от ответника - пълно и главно - на възражението за съпричиняване, компрометира релевантността на въпроса, наред с това, че е формулиран фактологично - за приложението на конкретен процент съпричиняване, което винаги предполага произнасяне съобразно конкретиката на спора. Четвъртият въпрос не кореспондира с конкретен касационен довод, което е достатъчно да се изключи характеристиката му на правен. В касационната жалба не е посочено конкретно събрано доказателство, за единствено поддържаните в същата факти, относно възражението за съпричиняване - внезапно излизане и прибягване на пострадалата по пътното платно. Отделно от това, решаващото съображение на въззивния съд в тази връзка, дори да биха били доказани, е основано на приложението на чл. 119, ал. 5 ЗДвП, което предполага формулиране на въпрос по приложението на тази норма. След приемане на Тълкувателно решение №2/22.12.2016г. по тълк.дело № 2/16г. на ОСНК на ВКС, законодателят е въвел новата ал. 5 на чл. 119 ЗДвП /обн. ДВ бр.9/2017г., в сила от 26.01.2017г. /, с която изрично е изключил приложимостта на института на чл. 51, ал. 2 ЗЗД спрямо пътно-транспортни произшествия, настъпили с пешеходец, на пешеходна пътека, в случаите „когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило на ЗДвП, имащо отношение към произшествието“ / така в решение по т.д.№ 1675/2022г. на ІІ т.о. ВКС /. Доколкото въпросите / освен третия, във връзка с който е коментирана по-горе / не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, излишен, а и невъзможен е коментар на допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение