Определение № 50099 от 17.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Р. Г. Б.-Ч. и М. П. Ч., чрез адв. К. К. срещу решение № 283/08.03.2022 г. по в.гр.дело № 2419/2021 г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 261665/18.05.2021 г. по гр.дело № 3848/2020 г. на Варненски районен съд на осн.чл.270,ал.3 ГПК и делото е върнато на Варненски районен съд за ново разглеждане от същия състав. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се потвърди решението на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба Й. П. М., чрез адв. Д. Г. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за недопустимост на касационната жалба, тъй като се обжалва въззивно решение по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. – т.е. въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване, евентуално за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е недопустима по следните съображения: С решение № 261665/18.05.2021 г. по гр.дело № 3848/2020 г. на Варненски районен съд е отхвърлен предявения иск от ищеца Й. П. М. срещу ответниците М. П. Ч. и Р. Г. Б.-Ч. за признаване за установено между страните, че ответниците дължат при условията на солидарност на ищеца сума от 4800 лв., представляваща наем на собствен на ищеца недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 66425.500.7334.4, цялата с площ от 157 кв.м. на основание чл.422 ГПК, вр.чл.228 ЗЗД. С обжалваното решение № 283/08.03.2022 г. по в.гр.2419/2021 г. на Варненски окръжен съд е обезсилено решение № 261665/18.05.2021 г. по гр.дело № 3848/2020 г. на Варненски районен съд и делото е върнато на ВРС за ново разглеждане от същия състав. С въззивното решение е прието, че с предявеният иск не се претендира наем, тъй като ищецът, като съсобственик с ответниците на процесния недвижим имот не твърди наемни правоотношения, а се претендира обезщетение за лишаване от ползите, което намира правното основание в чл.30,ал.3 ЗС. Посочено е, че ищцовото твърдение е, че със споразумение от 25.05.1992 г. съсобствениците са се уговорили да разпределят ползването, като същото е уговорено като възмездно. Прието е, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, че правната квалификация на предявения иск е по чл.30,ал.3 ЗС и поради това първоинстанционното решение е обезсилено. Съгласно разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Като взема предвид тази разпоредба настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение на Варненския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване. С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422 с цена на иска 4800 лв. – т.е. до 5000 лв. Касае се за постановено решение по въззивно гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. На основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК това решение не подлежи на касационно обжалване. С оглед на това подадената касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. С оглед изхода на делото в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски по делото на основание чл.78,ал.4,вр.чл.81 ГПК в размер на сумата 580 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о