Определение № 651 от 29.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1971/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 02.01.2020г. по гр.д.№180/2019г. на АС София,с което са уважени искове с правно основание чл.49 ЗЗД. Жалбоподателят –„Асансьор-МБ-97” ООД’, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоремие с практиката на ВКС, както и че решението е очевидно неправилно. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът –„СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД, в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържат, че следва да се допусне касационно обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът М. Я. В., чрез процесуални си представител в писмено становище излага съображения за недопустимост на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил частично предявен от М. В. против –„СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата от 38 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1799,70 лева – имуществени вреди, причинени на 02.03.2010 год. при пропадане на асансьор, находящ се в сградата на –„СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 02.03.2010 год. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния размер от 38 200,30 лева. Решението е постановено при участие на третото лице помагач–„Асансьор-МБ-97” ООД- жалбоподал в настоящето производство. На основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК касационната жалба следва да се остави без разглеждане по отношение на решението в частта му, с която е присъдено обезщетение за имуществени врези от деликт в размер на 1799,70лева. Установено е по делото, че на 02.03.2010 г. ищецът М. В. е посетил сградата на –„СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД, в рамките на обявения от ответника „ден на отворените врати“, за да се запознае на място с условията за раждане и престой в болницата, необходими за бременната му съпруга - бременна в осмия месец и двамата очаквали първото си дете, поради което посетили болницата, за да се запознаят с условията, които предлага на бъдещите майки и техните новородени деца. Установено е, че в болничното заведение били придружавани от главната акушерка, която им показала родилното отделение на трети етаж и „Вип стаи” на 12 етаж и заедно с други посетители, придружавани от акушерка от болницата, ищецът-ответник по жалба, се качил на 12-ти етаж с асансьор, където разгледал отделението. Установено е също така, че след това трябвало да посетят отделението на 7 етаж, поради което придружаващата ги акушерка ги насочила към един от асансьорите в болницата, в който се качили общо 12 души, задали 7-ми етаж и асансьорът потеглил надолу, но не спрял, а подминал етажа и продължил бързо да се спуска надолу, вследствие на което паднал в шахтата с голяма скорост. Установено е, че ищецът е преживял шок от пропадането на асансьора, изпитвал силни болки в областта на гърба и на двата си крака. От падането претърпял телесни повреди, изразяващи се в счупване на осми гръден прешлен, счупване на главата на лявата фибула, травматична увреда на латераланата колатерална връзка на лявата колянна става, контузия в областта на дясна пета. Установено е, че не можел да става от леглото, гипсирали и обездвижили левия му крак, през цялото време приемал обезболяващи, а непосредствено след инцидента бил силно притеснен и за състоянието на съпругата си, която останала в болница за около седмица, за да бъде проследено нейното състояние и състоянието на бебето. Констатирано е, че ищецът бил лекуван и в УБМБАЛ „Св. И. Рилски“- Хирургично отделение, където била извършена вертебропластика, като постоперативното му състояние било тежко – изпитвал болки от оперативната интервенция, бил обездвижен, с ортеза на левия крак, не можел да се движи и обслужва сам, разчитал на близките си дори за елементари всекидневни нужди. Прието е за установено, че ищецат се е притеснявал се, че е в тежест на близките си, не се чувствал пълноценен човек – ползвал отпуск за временна нетрудоспособност до м.юли 2010 год., а когато синът му се родил на 29.03.2010 год., не могъл да го носи на ръце, поради лекарски противопоказания, не могъл да участва в грижите за него - да го къпе, да го приспива и успокоява на ръце. Констатирано е, че и провеждал рехабилитация, за да облекчи болките в гърба и да възвърне двигателните функции на обездвижения си крак. Към настоящия момент продължавал да се притеснява да използва асансьор. Установено е по делото от договор, сключен на 10.03.2009 год., че ЕТ “МБ-97-К. П.“ чийто правоприемник е жалбоподателя-трето лице помагач, че дружеството се е задължило да извършва абонаментно сервизно обслужване на 15 броя асансьори, собственост на ответника, на по 16 спирки всеки и да ги поддържа в техническа изправност. Констатирано е, че съгласно т.2, раздел І от договора, абонаментното обслужване включва ежедневно наблюдение на асансьорните уредби за появата на неизправности, аварийно изваждане на пътници в случай на повреда, технически надзор, профилактични прегледи, регулации, настройки, постоянно присъствие на асансьорен техник от 7:30 до 17:30 часа, денонощно аварийно обслужване за освобождаване на заседнали в асансьорите пътници до 20 минути от момента на обаждането, като съгласно т. 1, раздел ІІ от договора, за абонаментно обслужване се приемат само технически изправни асансьори, отговарящи на всички изисквания по БДС и Наредбата за технически надзор към момента на въвеждането им в експлоатация. Установено е от Ревизионен акт /РА/ № 7/18.06.2009 г. на Държавен технически надзор, че асансьор с рег.№ 6647 е преминал периодичен преглед, като в т.4 на акта – „техническото състояние на обекта”, е посочено, че въжето на скоростния ограничител е за смяна, нарушена е и изолацията на флексир кабела на асансьора. Констатироно е, че в раздел „Предписания” е даден 3-месечен срок за отстраняване на констатираните неизправности, но асансьорът е оставен в експлоатация и предписанията, дадени с РА № 7/18.06.2009 г., за смяна на въжето на скоростния ограничител и флексир кабел, не са били изпълнени. От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че причина за пропадането на асансьора е, че същият не е бил изправен, тъй като не са били отстранени неизправностите, посочени в РА № № 7/18.06.2009 г., както и поради липсата на устройство за контрол на товара, което има блокиращи функции при претоварване, а и поведението на акушерката, която е допуснала претоварване на асансьора. Установено е, че с уведомително писмо вх.№ 100/15.01.2010 год. ЕТ“МБ-97-К. П.“ е изпратил до ответника четири оферти, сред които и оферта № 3 за процесния асансьор с № 6647, за отстраняване на констатираните в РА № 7/18.06. 2009 год. Неизправности, като е предложил да бъдат сменени флексир кабел, конзола за кабела, скоростен ограничител и въже за скоростен ограничител на обща стойност 1 862 лева. При така установените факти съдът е счел, че предявената искова претенция е с правно основание чл.49 ЗЗД, като отговорността е за чужди противоправни действия и винаги възниква в случай на вреди, причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, като вредите са причинени при или по повод изпълнение на работата. Прието е, че първопричина за свободното падане на асансьора и последвалия удар в дъното на шахтата се явяват неговото претоварване и липсата на устройство за измерване на товара, което да блокира потеглянето му в случай на претоварване, поради което възражението във въззивната жалба на ответника, че са без значение тези обстоятелства е неоснователно, тъй като при товароподемност от 500 кг. за 6 човека, са се качили 13-14 човека, а вещите лица са посочили, че и произведените до 2003 г. асансьори трябва да отговарят на изискванията на БДС, според които трябва да имат задължително устройство за контрол на товара или да се прекрати достъпа до асансьора /чл.10, т.14 от НБЕТНА/. Поради това, въззивният съд е счел, че се установява наличието на виновно неизпълнение на тези задължения от страна на служителите на болницата, отговарящи за състояние на сградата и нейните съоръжения. Прието е, че е допуснато и нарушение на чл.10, ал.1, т.9 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори, тъй като в РА № 7/18.08.2009г., издаден от Държавен технически надзор, е отразено, че въжето на ограничителя на скоростта е за смяна, както и че е нарушена изолацията на флексиращия кабел, като е определен срок от три месеца за ремонтиране на тези части на асансьорната уредба. Посочено е, че съгласно чл.10, ал.1, т.9 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори, поддържащият персонал задължително спира асансьора до отстраняването на констатирана неизправност – износени над допустимата норма въжета или канали на триеща шайба. По тези съображения въззивният съд е приел възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия за неоснователно, поради факта, че процесното съоръжение е било в експлоатация в деня на инцидента – достъпно за всички служители на ответника и посетители в сградата, то ползването му от страна на ищеца не е резултат на неговото виновно поведение. Съдът е счел, че за ищеца, в качеството му на посетител в болничното заведение, съществува презумпция за изправност на намиращите се в експлоатация общодостъпни съоръжения в сградата, поради което същият не е бил длъжен да предполага, или дори да се съмнява в неговата изправност и техническа годност. При съобразяване на характера на причинените увреждания, периода на болките, обстоятелството, че ищеца е чакал раждането на детето от бременната му съпруга и не е могъл да участва пълноценно в обгрижването му след раждането, възрастта на ищеца, липсата към настоящия момент на остатъчни последици за здравето на пострадалия, съдът приема, че обезщетението следва да се определи в размер на 38000лв., която е присъдил ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2010г до окончателното й изплащане. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди взички възражения и доводи на страните, както и събрените по делото доказателства, налице ли е съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД когато пострадалият съзнателно е приел риска от увреждане и не е положил дължимата грижа към себе си, необходимо ли е да се изясни причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилото уврждане и кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по така поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание. Отговор на същите съдът е дал в съответствие с трайната практика на ВКС, включително и даденото разрешение в Постановление №9/28.12.1966г. ППВС и Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., ПВВС. В практиката се прием, че отговорността по чл.49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата, като вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. Възприето е разбирането, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането и затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане на отговорността по чл.49 ЗЗД. Приема се също така, че вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа. Именно обсъждайки всички доказателства по делото съдът е достигнал до извод, че в случая е налице такова бездействие и е уважил предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД в конкретния случай. В практиката се приема съща така, че границите на отговорността по чл.49 ЗЗД се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши определена работа, и от обстоятелството дали деянието е извършено при или по повод на възложената работа. Ако в процеса се установи, че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия противоправно и виновно, и то при или по повод на възложената му работа, отговорността по чл.49 ЗЗД е всякога налице, каковто именно е и конкретния случай. Отговорният по чл.49 ЗЗД може успешно да се защищава, ако установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от лицето, на което ответникът е възложил някаква работа, или че вредите не са причинени виновно от натовареното лице, или най-сетне, че не са извършени по повод или при изпълнение на работата. Само в случаите, когато пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, ще се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и ще бъде намален размера на дължимото се обезщетение, но в случая преценявайки даказателства по делото съдът е направил извод за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това налице ли е или не съпричиняване на резултата от пострадалия, не може да доведе до опорочаване на правните изводи на съда и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. В Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, т. 11 се приема, че при определяне размера на неимуществени вреди се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите, като в мотивите съдът следва да посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. Така понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, което не е абстрактно, придобива конкретно съдържание съобразено с релевантни за спорното право фактите и обстоятелствата. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като същото е постановено при точно приложение на закона и в съотвествие с трайно установената практика по приложението на чл.49 ЗЗД и чл.52 ЗЗД. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника М. В. сумата 2500 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът