Определение № 179 от 07.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1006/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 02.05.2012г. по гр.д.№4163/2011г. на АС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД. Жалбоподателката Ц. Б. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на процесуални и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона. Ответникът В. И. Г., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Ц. Б. иск срещу В. И., за унищожаване на договор, сключен наа 06.10.200 година между С. Б., в качеството й на продавач и В. И., в качеството му на купувач за покупко-продажба на апартамент №, намиращ се в [населено място] за сумата от 26 084,50 лева, която сума била получена напълно от продавача, чрез неговия пълномощник Е. С. преди сключването на договора, като договорът е бил оформен с нотариален акт № г. на нотариус с район на действие района на Софийски районен съд, вписан под №. Софийски апелативен съд е счел, че по делото е доказано, че към момента на изготвянето на пълномощното на 09.09.2005г. С. Б. не е могла да разбира и да ръководи постъпките си с оглед приетите по делото заключения на съдебно-медицински експертизи и свидетелските показания. генерализирана атеросклероза-предимно мозъчна и сърдечна форма, мозъчно съдова болест, декомпресирана хронична вертебробазиларна недостатъчност, дементен синдром, дискоординационен синдром, хронична исхемична болест на сърцето-атеросклероза, миокардиосклероза, непълен десен блок, артериална хипертония ІІ-ра степен, сърдечна недостатъчност ІІ-ІІІ функционален клас- страдала от деменци глобална форма. Прието е, че това обаче не е основание за уважаване на предявения иск, тъй като се претендира унищожаването на договора за покупко-продажба, а не на пълномощното за сключването й. Посочено е също, че обстоятелството, че към момента на изготвянето на пълномощното С. Б. не е била в състояние да разбира и да ръководи действията си е основание за унищожаване на пълномощното по реда на чл. 31, във връзка с чл. 44 ЗЗД, но не и на сключения договор за покупко-продажба, а волята на представителя при сключване на сделката е от значение дали сделката е валидно сключена или не. Прието е, че само при успешното провеждане на иск за унищожаването на пълномощното договорът ще е сключен без надлежна представителна власт и ще е в положение на висяща недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД., а искът за унищожаване на сделката е неоснователен. Позовал се е на практика на ВКС изразена в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 27.03.2009г. по по гр. д. № 1216/2008г. по описа на Върховния касационен съд, гражданска колегия, ІІ г. о. За да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподатеката, чрез процесуалния си представител, поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода по спора, а именно: за задължението на въззивния съд да определи правната квалификация на предявените искове с оглед разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, за това може ли пълномощник да изразява воля различна от волята на упълномощителя и опорочената воля на упълномощителя при упълномощаването опорочава ли извършените правни действия от пълномощника спрамо трети лица. Представя решение от 23.07.2010г. по гр.д.№92/2009г. ІV г.о. на ВКС, решение от 08.07.2009г. по гр.д.№2095/2008г. ІV г.о. на ВКС, решение от 16.01.2009г. по гр.д.№518/2007г., ІІ г.о на ВКС, решение от 26.02.2001г. по гр.д.№578/2000г., ІІ г.о., на ВКС, решение от 09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. ІV г.о. на ВКС, решение от 09.12.2008г. по гр.д.№4636/2007г.ІІ г.о. и други неотносими решения на състави на ВКС. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произесъл в противоречие с практиката на ВКС. С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да определи правната квалификация на предявените искове с оглед разпоредбите на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена включително и в представените на жалбоподателя решения. По въпросите за това може ли пълномощник да изразява воля различна от волята на упълномощителя и опорочената воля на упълномощителя при упълномощаването опорочава ли извършените правни действия от пълномощника спрамо трети лица, съдът е дал отговор в обжалваното решение в съответствие с практиката на ВКС и същите на съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът