Определение № 1133 от 08.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 476/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото "КНМ ГРУП” ЕООД против решение № 794/13.12.2022г. по в.т.д. № 864/2022г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 260471/14.07.2022г. по т.д. № 756/2021г. на Софийски градски съд. С последното по предявен иск по чл.517, ал.4 ГПК от „Интерсървис 33“ ЕООД, дружеството „КНМ Груп“ ЕООД е прекратено. Касаторът твръди, че обжалваният акт е недопустим, съответно неправилен, по съображени, изложени в жалбата. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „ИНТЕРСЪРВИС 33“ ЕООД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. От фактическа страна е прието следното: На 09.02.1018г. И. М. Л. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу П. К. за сумата 14 900 лева- възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и процесуално представителство по конкретно посочени дознание и дела от наказателен характер. На 15.11.2018г. длъжникът П. К. прехвърля на своята майка П. К. дружествения си дял от 2 лева в „КНМ Груп“ ЕООД (при капитал от 2 лева), като на 21.11.2018г. майката е вписана в търговския регистър като едноличен собственик на капитала на дружеството, а управител на дружеството е синът П. К.. По заведен от И. Л. срещу П. К. и П. К. иск с правно основание чл.135 ЗЗД с предмет договор за продажба на дружествения дял, е допуснато обезпечение запор върху дела на длъжинка от 2 лева (при капитал на „КНМ Груп“ ЕООД също от 2 лева), който е вписан в търговския регистър на 07.02.2019г. На 23.04.2019г. по искане на П. К. е вписано увеличение на капитала на „КНМ Груп“ ЕООД от 2 лева на 2000 лева. На 23.10.2019г. влиза в сила издадената в полза на И. Л. срешу П. К. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК (след позитивно решение, постановено по реда на чл.422 ГПК). На 04.09.2020г. влиза в сила решението по чл.135 ЗЗД, с което по иска на И. Л. срещу П. К. и П. К. е обявен за относително недействителен договорът за продажба на дружествения дял от 2 лева от капитала на „КНМ Груп“ ЕООД. На база на стабилизираната заповед по чл.410 ГПК в полза на кредитора И. Л. е издаден изпълнителен лист и въз основа на него на 22.01.2021г. е образувано изпълнително дело срещу П. К.. На същата дата, на основание чл.429, ал.1 ГПК, като взискател по изпълнителното дело е конституиран цесионерът „Интерсървис 33“ ЕООД, на когото цедентът И. Л. с цесия от 21.01.2021г. е прехвърлил вземането си, предмет на изпълнителния лист. На 11.03.2021г. на длъжника по изпълнението П. К. е връчена призовка за доброволно изпълнение и уведомление по чл.99 ЗЗД за цесията от 21.02.2021г. С постановление от 07.04.2021г. съдебинят изпълнител по изпълнителното дело е овластил взискателя „Интерсървис 33“ ЕООД да предяви иск за прекратяване на „КНМ Груп“ ЕООД, след като е удостоверил, че по обезпечителното производство е запориран дела от 2 лева, както и че не са постъпили суми за удовлетворяване на вземането на взискателя, което е установено от решаващия състав на апелативния съд и въз основа на книжата по изпълнителното дело. При така установените факти въззивната инстанция е приела следното от правна страна: Легитимацията на ищеца да предяви иск с по чл.517, ал.4 се установява въз основа на постановлението на съдебния изпълнител за овластяване за предявяване на иска. Прието е, че уведомлението за цесията е редовно връчена на длъжинка, ведно с призовката за доброволно изпълнеие, като оспорването качеството на взискател на цесионера може да бъде проведено само по реда на предявяване на иск по чл.439 ГПК, което не е направено. Посочено е, че с оглед обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл.135 ЗЗД, прехвърлянето на дяловете на длъжника К. от „КНМ Груп“ ЕООД в полза на трето лице – негова майка, не е противопоставимо на неговия кредитор И. Л., вкл. и на частния правоприемник на последния - „Интерсървис 33“ ЕООД, по арг. от чл.298, ал.2 ГПК, поради което и последиците от това – вписвания в търговския регистър, не са противопоставими на кредитора. В тази връзка е прието, че и последващото уверичение на капитала, чийто едноличен собственик е длъжникът, чрез записване на нови дялове, извършено от третото лице, е ирелевантно за предмета на настоящото производство, тъй като не променя факта, че в отношенията длъжник – кредитор, те се считат собствени на длъжника. Изложени са и съображения, че с налагането на запор върху дружествените дялове, собственост на длъжника в „КНМ Груп“ЕООД, съобразно чл.451, ал.1 ГПК, длъжникът е бил лишен от правото да се разпорежда с тях, поради което последващите налагането на запора действия от негова страна, изразяващи се в записване на нови дялове /като последица от увеличаване капитала на дружеството/, извършени от лицето, на което той е прехвърлил дяловете си, се считат непротивопоставими на кредитора му с оглед уважения иск по чл.135 ЗЗД. Заключено е, че от доказателствата по делото безсъмнено се установява наличието на предпоставките за уважаване на иска по чл.517, ал.4 ГПК - висящо изпълнително производство, по което „Интерсървис 33“ ЕООД е конституиран като взискател, а „КНМ Груп“ ЕООД - ответник по иска по чл.517, ал.4 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от съдебния изпълнител, извършено след налагане на запор върху дружествените дялове на длъжника в ответното дружество. Посочено е, че съгласно съдебната практика, изричният протокол за овластяване има самостоятелно доказателствено значение и за другите обстоятелства, на които се основава настоящия иск: наложен запор върху дела на съдружник-длъжник, респ. върху всички дружествени дялове, и осуетено удовлетворяване на вземането от страна на дружеството - трето задължено лице. Аргументирано е, че специалната хипотеза на чл.517, ал.4 ГПК е приложима, когато принудителното изпълнение е за дълг на единствиния съдружник в ЕООД, като целта, за разлика от чл.517, ал.3 ГПК, не е провеждане на принудително изпълнение върху дружествения дял на длъжника, а прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължеинето по реда на чл.266 и сл. ТЗ. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?; 2/ Подлежи ли на самостоятелна преценка наличието на предпоставките по чл.517, ал.4 ГПК, когато съдебният изпълнител е издал постановление за овластяване на кредитора, или съдът е обвързан с издаденото постановление?; Следва ли съдът да извърши проверка за наличието на предпоставките по чл. 517, ал. 4 ГПК, ако ответникът твърди, че изпълнението не е насочено срещу всички дялове в дружеството?; 3/ Потестативното действие на решение по предявен П. иск, с който е обявена относителна недействителност по отношение на прехвърлителна сделка с дружествени дялове, разпростира ли се и върху вписването на тези обстоятелства в търговския регистър?; Разпростира ли се и върху действия на трети лица, свързани с увеличение на капитала, вписано в търговския регистър?; 4/ Успешно провелият П. иск кредитор легитимиран ли е да изпълнява върху дялове на длъжника си?; Легитимиран ли е, ако прехвърлянето на дяловете е вписано преди вписването на запора?; 5/ Успешно провелият П. иск кредитор за обявяване относителна недействителност на прехвърлителна сделка с дялове легитимиран ли е да води иск по чл.517 ГПК, ако собствеността върху дружеството е прехвърлена преди вписване на запора?; Легитимиран ли е да води иск по чл. 517, ал.4 ГПК, ако СПН на П. иск обхваща определен брой дялове, а капиталът на дружеството е увеличен?; Легитимиран ли е в последната хипотеза, ако увеличението на капитала е извършено от лице, което не е обхванато от субективните предели на СПН, установена по П. иск?; 6/ При направено възражение за плащане на припадащия се дял на съдружника, изчислен по реда на чл.125, ал.3 ТЗ, по воден иск за заличаване на търговско дружество по реда на чл.517 ГПК, чия е тежестта на доказване стойността му /при направено възражение и представени доказателства от ответника в горния смисъл/?“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, предл. последно ГПК (за първи въпрос) и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (по останалите въпроси), както и на основанията по чл.280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Въпреки, че решаващият състав е посочил, че протоколът на съдебния изпълнител за овластяване има самостоятелно доказателствено значение и за другите обстоятелства, на които се основава иска: наложен запор върху дела на съдружник-длъжник, респ. върху всички дружествени дялове, и осуетено удовлетворяване на вземането от страна на дружеството - трето задължено лице, въззивният съд е извършил и самостоятелна преценка относно осъществяването на фактическия състав на иска, поради което въпросите от сегмент 2 сами по себе си не могат да обусловят промяна на изхода на спора и следователно не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на въпросите в сигменти 3-5 също не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд, в съответствие при това със задължителната практика на ВКС относно последиците на позитивно решение по иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на недействителност на увреждаща кредитора сделка, е приел, че решението по чл.135 ЗЗД има относително действие по отношение на кредитора, съответно неговия правоприемник по цесията, като спрямо тях, от една страна, и длъжникът и третото лице (което именно е предприело впоследствие увеличение на капитала), от друга страна, притежател на дела е длъжникът и следователно извършените от третото лице – приобретател на дела, действия, доколкото спрямо ищеца то не е съдружник, са му непротивопоставими. Противно на съдържащото се твърдение в един от въпросите, увеличението на капитала е извършено именно от лице (приобретателката на дяловете по обявената за относително недействителна сделка), което е обхванато от субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по уважения П. иск. В отношенията между останалите трети лица, за които са относими вписванията в регистъра, както и спрямо ЕООД - ответник, длъжникът не е съдружник, което обаче не е противопоставимо на кредитора, с оглед уважаването на иска по чл.135 ЗЗД. Разликата между исковете по чл.517, ал.3 и чл.517, ал.4 ГПК се състои само в това, че в първата хипотеза предпоставка за уважаването на иска е и връчването от съдебния изпълнител на изявление на кредитора за прекратяване на участието на съдружника - длъжник в дружеството. В случая, както вече се посочи, длъжникът в отношенията му с дружеството не е съдружник, поради което е безпредметно отправяне и връчване на волеизявление за прекратяване на членственото му правоотношение, което по отношение на дружеството се счита прекратено още с прехвърляне на всички дялове от едноличния собственик на капитала на неговата майка. Съдът не е приел, че прехвърлянето на дяловете е извършено преди вписване на запора, с оглед на което въпросите, основаващи се на това твърдение въпроси (в сигменти 4 и 5) са неотносими към спора. Решаващият състав е взел предвид единствено, че запорът, като обезпечение на иска по чл.135 ЗЗД, е вписан преди вписването на увеличението на капитала. Въпросът относно тежестта на доказване на стойността на дружествения дял касае приложението на чл.154, ал.1 ГПК, чиято разпоредба, обвързваща доказателствената тежест с това, кой се ползва от подлежащия на доказване факт, е ясна, поради което не се нуждае от тълкуване. Ето защо, по отношение на шести въпрос не е налице соченият допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Следва да се има предвид, че първи въпрос, за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, е поставен само с оглед твърдението, че съдът не е взел предвид доказателства за плащане на дружествения дял на длъжника (плащане на 4 лева), представени още с отговора на исковата молба. Дори да се приеме, че е налице хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК, това би бил относим факт за изхода на спора, само ако ответното дружесто беше ангажирало доказателства относно размера на дружествения дял, което в случая не е направено. С оглед на това, отговорът на първи въпрос не може да обуслови промяна на изхода на спора, поради което същият не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Предвид гореизложеното, не е налице и соченото основание по чл.280, ал.2, предл. 2-ро ГПК – евентуална недопустимост на решението, извеждана от недопустимост на иска по чл.517, ал.4 ГПК. На последно място, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд