Определение № 2768 от 24.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 577/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Димекс 2007“ ЕООД, [населено място] против решение №86/16.10.2023г., постановено по в.т.д. №145/2023г. по описа на Апелативен съд- Бургас в частта, с която е отменено частично решение №101/05.04.2023г., постановено по т.д. №575/2021г. по описа на Окръжен съд- Бургас в осъдителната му част и е отхвърлен предявеният от касатора срещу Ш. М. Ш.- земеделски производител иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 16 650 лева- неустойка за неизпълнение на договор от 10.07.2021г. за продажба на 500 000 кг пшеница, изразяващо си в недоставяне на 308 760 кг от тази стока, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 ЗЗД за сумата 51 562.92 лева- обезщетение за вреди от неизпълнението на гореописания договор, непокрити от неустойката, представляващи разлика в цената, на която ищецът се е наложило след неосъществената доставка да закупи 308 760 кг пшеница, за да извърши от своя страна доставка по договор от 13.07.2021г., сключен с „АДМ България Трейдинг“ ЕООД. Касаторът намира, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на закона и необосновано. Излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на извода за липса на валидна неустоечна клауза. Счита, че констатациите на въззивния съд, който приема, че писменият договор, съдържащ процента неустоечна клауза, е неавтентичен и не се доказва потвърждаване на сключването му чрез конклудентни действия, са направени без да са обсъдени всички доказателства и без да е съобразена разпоредбата на чл.301 ТЗ, както и спазването на специфичните изисквания на Регламент /ЕО/ №178/2002 за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните. Оспорва като необосновани и аргументите на решаващия съдебен състав за липса на причинно-следствена връзка между твърдяното неизпълнение на договора за доставка на пшеница, сключен между страните, и платената по-висока цена за същата стока, която ищецът е бил принуден да купи от други доставчици, за да изпълни договора си с „АДМ България Трейдинг“ ЕООД. Не оспорва, че договорът с „АДМ България Трейдинг“ ЕООД е имал срок за изпълнение до 31.08.2021г., а покупките на пшеница на по-висока цена са през м.октомври и м.ноември 2021г., но поддържа, че по делото са представени 3 броя анекси, с които срокът на договора е променен /удължен до 31.10.2021г./ и които не са обсъдени от съда. Моли да бъде отменено решението и да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“- в противоречие с практиката на ВКС, обективирана ППВС №1/1953г., ППВС №7/1965г., ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС; „2/ В кой момент следва да възрази търговеца в хипотезата на чл.301 от ТЗ?“ - в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №57 от 11.09.2017г., т.д. №3444/2015г., ІІ т.о.; решение №60027 от 06.08.2021г., т.д. №2609/2019г., ІІ т.о., като сочи и две решения на ВАС; „3/ При успешно оспорване подписите по договор, чиито клаузи са потвърдени по чл.301 ТЗ, дължи ли се неустойка?“- с твърдение, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът поддържа и доводи за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение. Ответникът Ш. М. Ш. оспорва касационната жалба, като излага доводи за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационното обжалване. Счита, че обжалваното решение е правилно- законосъобразно и обосновано, съобразено със съдебната практика, вкл. цитираната от касатора, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба в частта, с която се обжалва въззивното решение, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен искът с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 16 650 лева, е недопустима. Предмет на делото е търговски спор по чл.365, т.1 ГПК, като претенцията за неустойка е с цена до 20 000 лева, поради което е налице хипотезата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК- въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и касационното производство следва да се прекрати. Касационната жалба в останалата й част, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 ЗЗД за сумата 51 562.92 лева- обезщетение за вреди от неизпълнението на сключен между страните договор за доставка на 500 тона пшеница, непокрити от неустойката, представляващи разлика в цената, на която ищецът се е наложило след неосъществената доставка да закупи 308 760 кг пшеница, за да извърши от своя страна доставка по договор от 13.07.2021г., сключен с „АДМ България Трейдинг“ ЕООД, въззивният съд стига до извод, че не се доказва нито неизпълнение на процесния договор от страна на ответницата, нито връзка между закупените количества пшеница през м.октомври и м.ноември 2021г. от други съконтрахенти и изпълнението на договора с „АДМ България Трейдинг“ ЕООД. Решаващият съдебен състав приема за установено, че страните са били обвързани от договор за доставка на 500 тона пшеница за цена от 333 лева на тон, обективиран във издадената от доставчика ЗП Ш. М. Саиб фактура №144/10.07.2021г. на стойност 166 500 лева, като купувачът „Димекс 2007“ ЕООД се е явил в склада на продавача и е получил 191.240 тона пшеница на стойност 63 109.20 лева. Приема за доказано, че купувачът е направил две частични плащания в общ размер от 65 000 лева, като в деня на третото частично плащане от 50 000 лева продавачът е развалил договора за останалите 308.760 тона поради неплащане на пълната цена. Въззивният съд намира, че договорните престации по доставка и плащане на цена, при липса на други уговорки, е трябвало да се извърши едновременно на 10.07.2021г. при продавача, в чийто склад се е намирала пшеницата. Достига до извод, че ищецът не е доказал, че е бил изправен- т.е. че се е явил да получи стоката и да плати цялата цена на посочената дата, поради което за ответницата е възникнало правото да развали договора по реда на чл.201 ЗЗД. С оглед изложеното, решаващият състав счита, че не е налице твърдяното неизпълнение на договора от страна на ответницата. На следващо място, съдът намира за недоказано, че поради твърдяното неизпълнение на договора от страна на ответницата са настъпили и описаните от ищеца вреди. Като съобразява твърденията на ищеца, че се е задължил да достави договореното с ответницата количество пшеница на „АДМ България Трейдинг“ ЕООД съгласно договор от 13.07.2021г., и за да го изпълнил е закупил стока от същия вид на по-високи цени от други доставчици /фактура от 29.10.2021г. и фактура от 17.11.2021г./, съдът приема, че доколкото договорът с „АДМ България Трейдинг“ ЕООД е със срок на изпълнение 31.08.2021г., като няма данни за изменение на тази клауза, не може да се обоснове връзка между покупките по двете фактури от м.10 и м.11.2021г. и изпълнението на договора до 31.08.2021г. Отделно от това, въззивният състав намира, че ищецът е закупувал значителни количества пшеница от различни доставчици на по-ниски цени през периода 20.07.2021г.-31.08.2021г., поради което не се установява причинно-следствена връзка между твърдянато неизпълнение и сочените вреди. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. Поставените от касатора втори и трети въпрос са свързани с оплаквания в жалбата за неправилност на въззивното решение в неподлежащата на обжалване част, поради което не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили произнасянето на въззивния съд по иска с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 ЗЗД. Поставеният от касатора първи въпрос за задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички наведени в жалбата обстоятелства и да обсъди направените от страните доводи, не обосновава допускане на решението до касационен контрол. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че въззивният съд следва да изложи собствени мотиви, като дължи преценка на правнорелевантните факти след анализ на доказателствата, както и произнасяне по своевременно заявените възражения и доводи на страните. В случая въззивният съд е обсъдил доказателствата, относими към иска с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 ЗЗД за сумата 51 562.92 лева /обезщетение за вреди от неизпълнението на процесния договор, непокрити от неустойката, представляващи разлика в цената, на която ищецът се е наложило след неосъществената доставка да закупи 308 760 кг пшеница, за да извърши от своя страна доставка по договор от 13.07.2021г., сключен с „АДМ България Трейдинг“ ЕООД/, вкл. свидетелските показания и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като е посочил кои факти счита за установени и кои не. Въпросът е поставен от касатора предвид оплакването в касационната жалба, че въззивният състав не е обсъдил всички писмени доказателства, по-точно три броя анекси към договора от 13.07.2021г., сключен между ищеца и „АДМ България Трейдинг“ ЕООД, с които бил продължен срокът за изпълнение. Настоящият съдебен състав констатира, че по делото не са представени и не са приети като доказателства анекси към договора от 13.07.2021г. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол. С оглед изхода на делото на ответницата следва да се присъди сумата 3 000 лева разноски по делото, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд