Определение № 724 от 25.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2454/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 174/ 03.06.2020 г. по гр.д. № 60/ 2020 г., с което Софийски окръжен съд, потвърждавайки решение № 275/ 04.11.2019 г. по гр.д. № 2254/ 2018 г. на Районен съд – Ботевград, на основание чл. 409 ГПК е издал дубликат на изпълнителен лист в полза на „ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу солидарните длъжници П. Н. Х. и А. М. Х. за следните суми: 26 185.02 лв. – невърнат кредит по договор за банков кредит от 01.09.2008 г., ведно със законните лихви от 11.11.2011 г.; 11 653.99 лв. – лихва за забава в периода 14.04.2010 г. – 10.11.2011 г. и 1 452.46 лв. – разноски по ч.гр.д. № 2002/ 2011 г. на Районен съд - Ботевград, по което са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и първообразният изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ ЕАД. Решението се обжалва от П. Н. Х. и от А. М. Х. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуално-правния въпрос (уточнен и конкретизиран съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС): Цесионерът, придобил вземането след издадения изпълнителен лист в полза на цедента, притежава ли надлежна легитимация на правото по чл. 409 ГПК или правото принадлежи само на кредитора по първообразния изпълнителен лист? Касаторите считат въпросът включен в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допуск до касация), а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК извеждат с довода, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплакват, че решението е недопустимо, евентуално – неправилно, доколкото противоречи на чл. 409 ГПК. Претендират разноските по делото. Ответникът „ОТП Факторинг България“ ЕАД възразява, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски. Въззивният съд е приел, че по ч.гр.д. № 2002/ 2011 г. на Районен съд – Ботевград в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу солидарните длъжници П. Х. и А. Х. са били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 15.11.2011 г. и изпълнителен лист от 16.11.2911 г. за лихвоносна главница с разноски по договор за банков кредит от 01.09.2008 г. С договор от 17.09.2012 г. Банката е прехвърлила на „ОТП Факторинг България“ ЕАД свои вземания, сред които и тези по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист и е съобщила това на солидарните длъжници. По молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД е образувано изп.д. № 20168640400126 по описа на ЧСИ В. Н.. В нощта на 12.04.2018 г. срещу 13.04.2018 г. кантората на ЧСИ е разбита и са откраднати изпълнителни дела. Сред тях е изп.д. № 20168640400126 с приложения към него изпълнителен лист. До 12.04.2018 г. по изпълнителното дело са събрани и преведи на взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД суми, частично погасили дълга по изпълнителния лист. За непогасената разлика, така както е установена в първоинстанционното решение (в нарушение на реда за прихващане на изпълнението по чл. 76, ал. 2 ЗЗД, но в полза на въззивниците П. Х. и А. Х.), въззивният съд е приел, че правото на дубликат от първообразния изпълнителен лист принадлежи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД - частният правоприемник на вземанията по издадените в полза на Банката заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатия въпрос обуславя въззивното решение. Той е от значение за точното прилагане на закона (на чл. 409 ГПК) и за развитието на правото, а по него на настоящия състав не е известна практика на ВКС. Налице са общото и допълнителното основание (предпоставки) по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При тези мотиви, съдът