Определение № 5841 от 13.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2475/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Г. против решение № 26/04.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 13251/2022 г. от ІІІ-ти въззивен брачен състав на СГС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима в частта, с която съдът се е произнесъл по правните искове с правно основание чл.59, ал.2 СК. В частта, с която се обжалва решението на съда относно предоставянето на семейното жилище след развода между страните, касационната жалба е недопустима, предвид разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПРК и в тази част същата следва да се остави без разглеждане. С обжалваното решение съдът е предоставил на бащата за упражняване на родителските права по отношение на непълнолетната дъщеря на страните по делото. Определен е режим на лични отношения на майката с детето, през който майката има право да вижда и взема детето, както следва: - всяка четна седмица, според поредния номер в годината, от 18:00 часа в петък, а ако детето е на училище – след края на учебните занятия, до 09:00 часа в понеделник на непосредствено следващата нечетна седмица, а ако детето е на училище – до началото на учебните занятия (този режим не се прилага за времето от 10:00 часа на осемнадесети юли до 10:00 часа на деветнадесети юли на всяка година и тридесет дни през лятото, когато бащата ползва платения си годишен отпуск); -тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата, които могат да бъдат разделени на два пъти по петнадесет дни, а бащата се задължава до 30 април на съответната година да уведомява писмено майката кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото, а ако не направи това в посочения срок, майката има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено бащата до 31 май на съответната година; - за времето от 10:00 часа на двадесет и седми юни до 10:00 часа на двадесет и осми юни. Осъдил е майката да заплаща на непълнолетното си дете месечна издръжка в размер на 500 (петстотин) лева, считано от датата на депозиране на исковата молба (08.02.2021 г.) до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства – писмени, социални доклади и свидетелски показания, отчел е обстоятелството, че детето живее при бащата към момента на постановяване на решението, като е съобразил родителския капацитет на двамата родители и интереса на детето, като е достигнал до извод, че родителските права следва да се упражняват от бащата. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Сочи се правен въпрос, следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и да изложи собствени мотиви по съществото на спора, като се твърди в тази насока противоречие с практиката на ВКС по този процесуалноправен въпрос. Съдът е обсъдил подробно и задълбочено всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е изложил собствени мотиви относно фактическата обстановка по спора, изложил е собствени правни изводи, въз основа на които е достигнал до разултат, различен от този на първоинстанционния съд, поради което не е налице отклонение от задължителната съдебна практика, както и от практиката на ВКС по поставения правен въпрос. Съдът не е обосновал своите изводи относно предоставянето за упражняване на родителските права само въз основа на заявеното от непълнолетното дете, а въз основана всички събрани по делото доказателства, поради които поставения в тази насока правен въпрос е неотносим към производството по допустимостта на касационното обжалване. Поставения въпрос във връзка с инцидент с детето и родителския капацитет на бащата именно във връзка с негови действия в тази връзка е фактически въпрос, а не правен, поради което същия не води до наличие на касационно основание по чл.280 ГПК. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, състав на ВКС