Определение № 623 от 09.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6995/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК и е висящо по отношение на касационната жалба на Г. Б. Б. против решение № 143 от 10.06.2013 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 286/ 08.01.2013 год., постановено по гр.д. №704/2012 год. на Радомирския районен съд, с което е отхвърлен искът му срещу [община], предявен за сумата от 6 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата / виж определение № 287 от 16.04.2014 год. по ч. гр.д. № 1998 год. на ВКС, 4-то г.о./. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Твърди се, че съдът в нарушение на процесуалните правила не е допуснал до разпит сочените от жалбоподателя свидетели, поради което предявеният иск е останал недоказан. Моли решението в сочената част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което искът да бъде уважен изцяло. Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК / обозначено като „обяснение”/. Ответникът по касационната жалба - [община], оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване, както и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. / В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. Касаторът само формално е изпълнил изискването да представи изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. В същото липсва формулиран процесуално – правен или материално - правен въпрос, а съдържа само оплаквания за неправилност на въззивното решение. Такива са оплакванията за допусната процесуална грешка от съда, изразяваща се в недопускане на посочените от ищците свидетели, поради процесуална преклузия, както и липсата на обсъждане на представените по делото 11 броя НАХД. По същество това са оплаквания за нарушение на процесуалния закон, което съставлява касационно основание за отмяна на решението като неправилно и може да бъде предмет на обсъждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство. Съгласно ТР №1/19.02.2010 год. посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Поради това неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Независимо от това следва да се посочи, че в изложението не е посочено и нито едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. По изложените съображения, касационното обжалване на решението не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.