Определение № 337 от 26.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4161/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи” ЕАД – [населено място], чрез юрисконсулт А. П., срещу въззивно решение № 4058/08.07.2020 г., постановено по възз.гр.д. №14054/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решение № 210779/05.09.2019 г. на Софийския районен съд е прието за установено, че жалбоподателят дължи на адвокат И. Г. Й. сумата общо 12 960 лв. – неизплатено възнаграждение по два договора за абонаментно правно обслужване и обезщетение за забава общо в размер на 1 209.60 лв. Представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК преповтаря оплакванията в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че уговореното адвокатско възнаграждение по сключен договор за абонаментно правно обслужване не се дължи в случаите, когато не е доказано изпълнението на конкретна работа и в тази връзка се поставят въпроси дали плащането е дължимо, респ. не следва ли то да е в намален размер. Ответникът по жалбата – адвокат И. Й. - в писмен отговор поддържа становище, че в изложението липсва формулиран правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК и поради това не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел, че по представените договори за абонаментно правно обслужване на два от клоновете на жалбоподателя, последният дължи заплащане на уговореното възнаграждение на адвокат И. Й. за 2016 г. и до датата на прекратяване на договорите – 05.09.2016 г. Посочено е, че предвиденото месечно възнаграждение в размер на 800 лв. е договорено за работи, примерно изброени като - юридически консултации за текущата дейност на доверителя; изготвяне на проекти за заповеди и актове; оформяне на проекти за други документи; юридическа консултация по документи, изпратени от трети лица, изготвяне на правни становища, извършване на справки; юридическа консултация по време на срещи и изготвяне на проекти за договори и свързаните с тях допълнителни споразумения и др. При необходимост от процесуално представителство е уговорено заплащане на отделно възнаграждение. Договорите са прекратени с едностранно предизвестие на касатора, като страните не спорят, че за периода м.01. – м.09.2016 г. абонаментното възнаграждение не е платено. По възраженията на дружеството, че търсените суми не се дължат, тъй като конкретна дейност в този период ответникът не е осъществил, съдът е приел, че поначало при договора за поръчка (какъвто е настоящият) не се дължи определен резултат и поради това липсата на конкретно извършена работа не може да е основание да се откаже плащането на уговореното възнаграждение за срока на действие на договора. Доверителят не е твърдял неточно изпълнение на поетите от страна на ответника задължения и не е искал разваляне на договора по такава причина, а отделно, нито оттеглянето на поръчката (каквото право има доверителят – чл.287 ЗЗД), нито едностранното прекратяване с предизвестие (както е в случая) - не са основание да не се заплати уговореното възнаграждение за времето до прекратяването на договора. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за селектиране на касационната жалба не са налице. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т.3 ГПК. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, без да е посочен конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото или на основания, различни от формулираните в касационната жалба (ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). В случая, изложението не съдържа формулиран от страната правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК. Наведените доводи представляват оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК на решението, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК - в тази фаза Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание.. Извън това следва да се посочи, че въззивното решение е съобразено с установената практика на ВКС, че при договора за поръчка доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение, ако това е уговорено (чл.286 ЗЗД). Конкретно при договора за адвокатска услуга (като вид договор за поръчка), вкл. при договора за текущо правно обслужване, независимо от естеството на поетите задължения, този договор е винаги възмезден, освен ако не е уговорено друго (в с.см. - решение № 224/ 11.07.2011 г. по гр. д. № 371/2010 г., IV г. о., решение № 495/25.06.10 г. по гр. д. № 1669/2009 г., III г. о., решение № 482/13.12.2011 г. по гр. д. № 486/2010 г., IV г. о., решение № 127/27.04.2016 г. по гр. д. № 5964/2015 г., IV г. о. на ВКС и др.). В случая, тълкувайки клаузите на сключените договори съгласно правилото по чл.20 ЗЗД, въззивният съд е приел, че с тях ответникът – адвокат не е поел задължение да изпълни конкретни задачи, а се е задължил да поеме изпълнението на определени по вид задачи, които ще му бъдат възлагани през определен период от време от доверителя. Съобразно волята на страните, уговореното месечно възнаграждение се дължи за времето, през което ответникът е изпълнявал възложена текуща работа на ищеца, или е бил на разположение (поддържал е необходимата организация работата да бъде извършена при възлагане) за срока на действие на договорите за правно обслужване. Решаващите изводи на въззивния съд не влизат в противоречие с установената съдебна практика на ВКС по този вид дела. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение