Определение № 524 от 23.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 492/2010 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г. Образувано е по частна жалба на Й. В. П. и П. Т. П., подадена чрез пълномощника Стоил Й. П., действащ чрез адв. Т. П. от АК – Р. против определение № 115/02.06.2010 г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение по гр.д. № 305/2010 г. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на същите страни в частта й относно искови претенции за суми от 780 лв. и 456,18 лв. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: Тричленният състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 305/2010 г. е отказал да допусне до касационно обжалване въззивното решение в частта му по иска за предоставяне в натура на имущество на заличената ЗК „Е.” гр.Сливо поле на стойност 2 818,97 лв. и лихви. В тази част съдебният акт от 02.06.2010 г. е по чл. 288 ГПК и не подлежи на обжалване. Съставът на Върховния касационен съд, също така е изложил съображения, че по другите обективно съединени искове, които са с цена под 1000 лв. касационното обжалване е недопустимо, поради което касационната жалба в тази й част не е разгледана по чл. 288, ал. 1 ГПК, а е върната и производството по нея е прекратено. Съдебният акт в тази част, предмет на настоящото обжалване, е правилен. В случая, цената на всеки един от обективно съединените искове /не сбора им/ определя обжалваемия интерес и след като той е под 1000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 2 ГПК. В частната жалба не са изложени никакви доводи по този процесуален проблем – нито срещу установената цена на исковете, съответно обжалваемия интерес, нито относно приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК. Коментарът в частната жалба на всички съдебни актове, постановени до момента в различните инстанции, няма отношение към настоящото производство. Без значение за него е и цената на другите искове, както и евентуалната им основателност. Съставът на Върховния касационен съд е приел в тази част касационната жалба за допустима, но не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение, поради липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В заключение, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение