Определение № 3455 от 09.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2404/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 6 от 11.01.2023 г. по в.гр. д. № 389/2022 г. на АС - Бургас, с което е потвърдено Решение № 260238 от 29.07.2022 г. по гр.д. № 2577/2020 г. по описа на ОС - Бургас, с което предявения иск по чл. 439 ГПК е отхвърлен. Жалбоподателят Д. К. С., чрез процесуалния си представител излага съображения за допускане на касационното обжалване. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК ответникът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, чрез процесуалния си представител излага съображения за не допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното: С въззивното решение като е потвърдено първоинстанционното решение, са отхвърлени предявенияте от Д. К. отрицателни установителни искове против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за приемане за установено в отношенията между страните, че не дължи на ответника, поради изтекла погасителна давност, сумата от общо 48 986,26 евро, с равностойност от 95 808,80 лв., за които еиздаден изпълнителен лист от 01.12.2009г. по заповед за изпълнение №1982/27.11.2009г. по ч.гр.д. №2666/2009г. на Ямболския районен съд. Установено е, а и между страните не е спорно, че принудително изпълнение за процесното вземане е започнало въз основа на издаден изпълнителен лист в заповедно производство по ч.гр.д.№ 2666/2009г. на РС-Ямбол, по който изпълнителен лист първоначално е образувано изп.д.№46/2010г. на ЧСИ И. М., в последствие изп.д. № 426/2010г. на ДСИ Р. Д. при РС-Смолян, изп.д.№4/2015г. на ЧСИ Д. Н., изп.д.№420/2017г. на ЧСИ И. Х., изп.д.№406/2018г. на ЧСИ С. Д. и изп.д. № 44/2021г. на ЧСИ З. Т., в хода на които изпълнителни дела са предприети изпълнителни действия. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че в случая погасителната давност, при висящност на изпълнителния процес в периода на действие на ППВС №3/1980г., не е текла. Въззивният съд е приел, че погасителната давност е започнала да тече от момента на прекратяване на изп.д. № 46/2010г. на ЧСИ М. поради перемция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК - 27.09.2012г., а не от наложената по делото възбрана на 27.09.2010г. Въззивният съд е изтъкнал, че петгодишният давностен срок по чл.110 ЗЗД е с крайна дата 27.09.2017г., но същия не е изтекъл, тъй като погасителната давност е прекъсната с подадена от банката-кредитор молба от 11.05.2017г., по която е образувано изп.д. № 420/2017г. на ЧСИ Х., с район на действие ОС-Ямбол. Прието е, че с молбата е направено искане за налагане на запори върху банкови сметки и възбрана върху имот на ищеца, поради което процесното вземане не е погасено по давност и подлежи на принудително изпълнение. Въззивният съд е приел, че дори да се приеме че погасителната давност е започнала да тече на 27.09.2010г., то същата е била прекъсната на 28.01.2015г., преди изтичане на петгодишния давностен срок на 27.09.2015г., а след тази дата са извършени множество валидни изпълнителни действия по изп.д. № 420/2017г. на ЧСИ И. Х., изп.д.№406/2018г. на ЧСИ С. Д. и изп.д. №44/21г. на ЧСИ З. Т.. По изложените съображения въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния съд. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК Д. С., чрез процесуалния си представител, поставя за разглеждане въпроси от значение за спора: откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, прекъсват ли погасителната давност изпълнителни действия извършени след прекратяването на изпълнителното дело по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, предприети по същото изпълнително дело и съставляват ли те „валидни изпълнителни действия“ по смисъла на т.10 от ТР 2/2013 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав констатира, че е образувано ТД №2/2023г.ОСГТК на ВКС по въпрос: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция“, който е от значение и за разрешаване на правния спор по настоящето дело. Ето защо на основание чл.292 ГПК производството по настоящето дело следва да бъде спряно до постановяване на решение по тълкувателното дело. Предвид изложените съображения, съдът