Определение № 50127 от 23.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 491/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на К. Ж. П., Ж. С. Т. и Д. С. Т. срещу решение №105 от 16.11.2021 г. на Варненски апелативен съд по в.гр.д. №439/2021 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 260054 от 19.04.2021 г. по т.д. №185/2019 г. на ОС-Добрич, с което са били отхвърлени исковете на тримата срещу ЗК „Лев Инс“ АД-София, за присъждане на застрахователни обезщетения в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за сумите от по 200 000 лева за всеки един от ищците за претърпени болки и страдания от смъртта на Ж. Т. П. – поч. на 02.10.2016 г., съотв. баща на първата и дядо на останалите двама ищци, в следствие на настъпило на 07.09.2016 пътно-транспортно произшествие /ПТП /. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС- основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в депозирания писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения: За безспорно между страните и установено от съответния протокол за ПТП е прието от съда, че на 07.09.2016г. около 12.30ч. в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица] настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил Деу Лацети с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Р. К. П. и пресичащия отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила пещеходец Ж. Т. П.. Водачът на МПС не е бил употребил алкохол. Пострадалият пешеходец е бил приет по спешност за лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ [населено място] с контузия на главата и въпреки проведеното лечение е починал на 02.10.2016г. Съдът се е позовал на данните, дадени от страна на вещото лице по приетата по делото съдебномедицинска експертиза, според които причината за смъртта на Ж. П. е тежка черепно мозъчна травма /кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и мозъчна контузия/ и настъпилите усложнения, като последица на последната, а именно: исхемични промени в лява голямомозъчна хемисфера, белодробна тромбоемболия в ляво, двустранна пневмония. Според експерта, установените при извършените оглед и аутопсия травматични увреждания, довели до смъртта на Ж. П., са в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП. Установено е също така, че образуваното за пътното произшествие досъдебно производство №11412/2016г. по описа на РТП-ПРСДВР срещу водача на л.а.-участник в процесното ПТП, за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, е прекратено на 29.03.2017г. с постановление на Софийска градска прокуратура, поради липса на извършено от водача Р. П. престъпление от общ характер и наличие на случайно деяние. Не е било спорно, също така, че към датата на произшествието водачът н лекия автомобил „марка „Деу", модел "Лацети" с рег. [рег.номер на МПС] е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество с валидна за периода от 29.06.2016г. до 29.06.2017г. застрахователна полица. Ищците са завели пред ЗК „Лев Инс“ застрахователна претенция на 16.01.2018г. за заплащане на обезщетения, по която е постановен отказ от застрахователя. Последните са съответно: дъщеря и внуци на починалия Ж. П., което е установено с приложените удостоверения за родствени връзки. По спорните въпроси за механизма на произшествието и по оплакванията, свързани с наличието на елементите от фактическия състав по чл. 45 ЗЗД, съдебният състав е изложил следните съображения: От заключението на вещото лице, изготвило приетата по делото авто-техническа експертиза, според съда, е установено, че на 07.09.2016г. около 12.30 часа, в [населено място], на [улица] настъпило ПТП между лек автомобил „Деу Лацети", с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Р. П. със скорост от около 50 км/ч., в посока от [улица]към [улица]и пешеходеца Ж. П. – на 82г., пресичащ ширината на шестте пътни ленти на булеварда отляво надясно спрямо посоката на движение на процесния автомобил в най-дясна пътна лента. В резултат на същото пешеходецът е бил ударен от предна дясна част на автомобила и отхвърлен в дясно от движението му, на около 0.3 метра преди десен бордюр. Точката на съприкосновение между пешеходеца и автомобила е била на около 0.8 метра в ляво от десен бордюр, в крайна дясна пътна лента на булеварда, заемана към същия момент от процесния автомобил. На мястото на ПТП е била налична хоризонтална пътна маркировка, отделяща насрещните пътни ленти с двойна непрекъсната линия и единична прекъсната линия за еднопосочните пътни ленти. Вертикални пътни знаци не били заснети и описани. Според вещото лице, основната причина за настъпилото ПТП е предприетото пресичане на булеварда от пешеходеца, в отсъствие на хоризонтална и вертикална маркировка за целта, а така също техническото отсъствие на адекватна реакция от водача на автомобила. Скоростта на движение на автомобила непосредствено преди ПТП-то е била около 50 км/ч. Дължината на осветеност от късите светлини на автомобила за навлизане на човешки силует е от 50 до 70 метра, а ширината на светлинното петно е спрямо 6-8° в ляво и дясно. Колкото по-отдалечен е автомобилът от точката на измерване, толкова е по-голяма ширината на снопа светлина, т.е. при максимална отдалеченост на пешеходеца от автомобила, снопът светлина би навлязъл в банкета до 10-12 метра. Опасната зона за спиране на процесния автомобил в конкретните пътни условия и изследвана скорост на движение към момента на ПТП е била около 40.5 метра. Максимално допустимата скорост в района на ПТП е била 50 км/ч, а тази при която е било възможно да не настъпи ПТП е била всяка с по-малко времетраене на опасната й зона от 2.5 секунди или 36 км/ч. Вещото лице е посочило, че при скорост от 36 км/ч ПТП е било предотвратимо само с аварийно спиране. С оглед възприетия от експерта ход на пешеходеца /осреднена стойност на хода 1,2 м./сек./, към началото на предприетото пресичане на булеварда, автомобилът е бил около или преди началото на правия пътен участък с точката на ПТП. При наличието на взаимна видимост между водача и пешеходеца, разстоянието между тях е било около 31-35 метра. Изчислението е на база времето на движение преди осъществяване на забавяне от автомобила и възможното изминато разстояние в процес на спиране в рамките на около 1 секунда. С оглед правия пътен участък, пешеходецът е имал видимост към идващите автомобили непосредствено след излизане от десния габарит на автомобилите в пета пътна лента, или по-рано с оглед височината на възможните превозни средства и ъгловата видимост спрямо предните им части. Пешеходецът е имал възможност да избегне ПТП при неизпълняване на предприетото пресичане, или осъществяването му в процесния случай при ход значително по-бърз от изчисления, за да е възможно да напусне ширината на предната част на процесния автомобил. От извършените изчисления вещото лице е направило извод, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да приведе автомобила в аварийно спиране, но не и да предотврати ПТП, тъй като опасната зона при разрешената скорост за движение е била с времетраене по-голямо от конкретния ход на пешеходеца при разгледаната видимост – 2,9 сек.>2,5 сек. Пешеходецът е попаднал в опасната зона на автомобила. Според експерта ПТП е било предотвратимо при осъществяване на аварийно спиране и аварийна маневра вляво. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице по САТЕ за да приеме за установено, че пешеходецът е пресичал шестлентов булевард на нерегламентирано място за това (в нарушение на чл. 113 ЗДвП), че водачът на автомолбила се е движил по булеварда с разрешената скорост от 50 км/ч. за населено място (чл. 21 от ЗДвП), че пешеходецът е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила и че водачът на лекия автомобил е имал възможност да приведе автомобила в аварийно спиране, но не и да предотврати ПТП тъй като опасната зона при разрешената скорост за движение е била с времетраене по-голямо от конкретния ход на пешеходеца при разгледаната видимост. В случая, според въззивния съд, поведението на водача на лекия автомобил е било съобразено с разпоредбата на чл. 20 ЗДвП, която задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съдът е изложил, че доколкото според вещото лице, пресичането на съответната лента от пешеходеца не е било предвидимо за водача, за да се изисква от него избиране на по-ниска скорост от разрешената за движение, а от друга страна реакцията му по аварийно спиране е била своевременна и също в съответствие с изискването за необходимост от спиране при възникване на опасността. Горното налага извода, че водачът на лекия автомобил не е нарушил правилата за движение по пътищата, поведението му не е било противоправно и не е причинило смъртта на пешеходеца. В случая, съдът е заключил, че не са налице елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на водача на автомобила по чл. 45 от ЗЗД, съответно- на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „ГО“ по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателите -ищци се сочат като обуславящи изхода по спора въпроси, базирани на оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: необсъждане на всички събрани доказателства и неизлагане на мотиви от съда за това, защо не приема дадено доказателство за достоверно; липса на изложени съображения от съда, за това защо приема конкретната позволена скорост на лекия автомобил за съобразена с изискванията на чл.20 ЗДвП; за това от кой момент възниква опасност за движението според поведението на пешеходеца: дали от навлизането му в платното за движение или от навлизането в конкретната пътна лента и дали е налице виновно поведение на водача на МПС, при положение, че е управлявал МПС с несъобразена с атмосферните условия и състоянието на пътя скорост и без да се съобразява с уязвимите участници в движението. Твърди се противоречие по тези въпроси на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС посочените решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК. В случая, така формулираните първи два въпроса не отговарят на критерия за качеството „обусловавящи изхода по спора“ по следните съображения: въззивният съд е изложил достатъчно мотивирано, че доколкото според вещото лице, пресичането на съответната лента от пешеходеца не е било предвидимо за водача, за да се изисква от него избиране на по-ниска скорост от разрешената за движение, а от друга страна реакцията му по аварийно спиране е била своевременна и също в съответствие с изискването за необходимост от спиране при възникване на опасността. Именно по тези съображения е приел, че водачът на лекия автомобил не е нарушил правилата за движение по пътищата, поведението му не е било противоправно и не е причинило смъртта на пешеходеца. По отношение на това, от кой момент възниква опасност за движението според поведението на пешеходеца: дали от навлизането му в платното за движение или от навлизането в конкретната пътна лента, то този въпрос е по-скоро фактически отколкото правен,тъй като зависи от конкретиката на съответната пътна ситуация и нейното възприятие от участниците в ПТП, а не от приложението на определена правна норма. Последният въпрос се основава на твърдения на страната, за това, че водачът на МПС е управлявал същото с несъобразена с атмосферните условия и състоянието на пътя скорост и без да се съобразява с уязвимите участници в движението, нещо което съдът е обсъдил, но не е възприел за налично, с оглед събраните по делото доказателства. Следователно отговорите на така поставените въпроси не биха имали за последица пререшаването на спора в желаната от касатора насока на ангажиране отговорността на застрахователя по задължителната застраховка на ГО на водачите на МПС. С оглед гореизложеното не е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.290 ал.1ГПК. В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски в настоящото производство, поради липсата на установени такива. Водим от изложеното, съдът