Определение № 893 от 13.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6669/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.1222/15.09.14г. по г.д.№.1296/13г. Плевенски окръжен съд, ГО, е върнал като недопустима подадената от Ч. Р. М. „частна жалба” вх.№.7236/4.07.2014г. срещу Решение №.257/30.05.2014г. по г.д.№.1296/14г. на Плевенски окръжен съд – която по същество представлява касационна жалба срещу горецитираното решение, с мотиви, че то не подлежи на касационно обжалване. Постъпила е частна жалба от Ч. Р. М., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна Министерство на отбраната оспорва жалбата. Частната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Върнатата от окръжния съд жалба е била насочена срещу въззивно решение, постановено по жалба срещу решение на първоинстанционния съд за тълкуване на вече постановеното от него и влязло в сила решение по спора. Съгласно разпоредбата на чл.251 ал.5 ГПК решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува. В случая решението, което се тълкува /№.1426/13.07.2010г. по г.д.№.1119/10г. на Плевенски районен съд/, е постановепо по искове за парични вземания с цена под 5000лв. всеки /за 3249,43лв. главница и 1217,09лв. лихви/. Като се има предвид цената на предявените искове, постановеното по постъпилата срещу тълкуваното решение жалба въззивно решение /№.618/16.12.2010г. по г.д.№.834/10г. на Плевенски окръжен съд/, предвид императивната разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК /която предвижда, че решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела не подлежат на касационно обжалване /, не подлежи на касационен контрол. При това положение и доколкото въззивното решение /№.618/16.12.2010г. по г.д.№.834/10г. на Плевенски окръжен съд/, постановено по въззивната жалба срещу тълкуваното решение, /№.1426/13.07.2010г. по г.д.№.1119/10г. на Плевенски районен съд/, не е подлежало на касационен котрол, съобразно чл.251 ал.5 ГПК не подлежи на такъв и постановеното по реда на чл.251 ГПК въззивно решение №.257/30.05.2014г. по г.д.№.1296/14г. на Плевенски окръжен съд - с което е отменено решение №.1435/9.09.13г. по г.д.№.1119/10г. на Плевенски районен съд за тълкуване на първоинстанционното решение и молбата за тълкуването му е отхвърлена. О. с жалба вх.№.7236/4.07.14г. въззивен акт по чл.251 ГПК представлява решение, а не определение /както неправилно го квалифицира жалбоподателя, респективно с него жалбата му не е оставена без разглеждане както се твърди/, подадената срещу него жалба е недопустима и правилно е била върната. Настоящото производство е по реда на чл.274 ал.2 ГПК, има за предмет проверка на обжалваното определение №.1222/15.09.14г. по г.д. №.1296/13г. на Плевенски окръжен съд, и в същото не могат да бъдат обсъждани доводи във връзка със законосъобразността на постановения по реда на чл.251 ГПК въззивен акт - решение №.257/30.05.2014г. по г.д.№.1296/14г. на Плевенски окръжен съд. С оглед на всичко изложено по-горе, обжалваното определение №.1222/15.09.14г. по г.д. №.1296/13г. на Плевенски окръжен съд, като постановено в надлежна писмена форма, мотивирано, правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, съдът