Определение № 50003 от 30.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3291/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 538/29.01.2021 г. /п. кл. от 28.01.2021 г./, уточнена с касационна жалба вх. № 3805/26.07.2022 г., подадена от С. З. Н. срещу определение № 24/15.01.2021 г. по в. ч. гр. д. № 382/2020 г. на Великотърновския апелативен съд за потвърждаване на разпореждане от 03.11.2020 г. по в. гр. д. № 923/2019 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е върната като просрочена частна въззивна жалба вх. № 1007429/14.10.2020 г. срещу определение от 24.09.2020 г. по същото дело на окръжния съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 2962/27.03.2020 г. на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалване на решение от 14.02.2020 г., с което негови молби по чл. 248 и 250 ГПК са оставени без разглеждане, съответно - без уважение. Жалбоподателят иска допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновано с твърдение за липса на тълкувателна съдебна практика по следните въпроси: 1. Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва „непреодолима сила“, която е причина за неспазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 2 ГПК; 2. Длъжен ли е съдът, след като има факти и обстоятелства, наведени от жалбоподателя в своя защита за спазване на срока, да проведе открито съдебно заседание по чл. 278, ал. 1, предл. 2-ро ГПК; 3. Длъжен ли е съдът да обоснове преценката си по чл. 278, ал. 2, предл. 2-ро ГПК, когато не събира доказателства, които биха били в защита на жалбоподателя. Частна касационна жалба вх. № 538/29.01.2021 г. /п. кл. от 28.01.2021 г./, уточнена с касационна жалба вх. № 3805/26.07.2022 г., е изпратена за разглеждане от ВКС, след като с определение № 137/15.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2082/2022 г. на ВКС, I-во г. о., е отменено разпореждането от 23.02.2021 г. по в. ч. гр. д. № 382/2020 г. на Великотърновския апелативен съд за нейното връщане и делото е върнато на апелативния съд за администрирането й. Частната касационна жалба с уточнението към нея съдържа няколко оплаквания, съответно няколко искания, които жалбоподателят отправя до съда. Първото от тях касае изпълнителен лист от 17.11.2016 г. за сумата 1 780 лева, за издаването на който е направено отбелязване върху последната страница на решение № 53/08.04.2015 г. по гр. д. № 370/2014 г. на Районния съд - П. /л. 57 по делото/, който жалбоподателят определя като фалшив и нищожен, обосновавайки това свое твърдение с факта, че сумата е събрана от него до размер на 3 170.71 лева в изпълнително производство въз основа на решение, което впоследствие по реда на чл. 303 и сл. ГПК е отменено и спорът е пререшен в негова полза. Това искане, съдържащо се и в молби вх. № 380/14.01.2020 г., вх. № 381/14.01.2020 г. и вх. № 1040/30.01.2020 г. на л.л. 41, 43 и 52 по гр. д. № 923/2019 г. на Великотърновския окръжен съд, според настоящия състав на ВКС, I-во г. о., следва да бъде квалифицирано, въпреки непрецизната терминология, използвана от жалбоподателя, като искане за издаване на обратен изпълнителен лист, по съображения, че съдът е този, който дава правната квалификация на отправеното до него искане, още повече че в решението по чл. 250 и 248 ГПК окръжният съд е отбелязал искането на ищеца ответниците да бъдат задължени да му върнат сумата 3 170 лева, изплатена по издаден въз основа на решение № 534/26.10.2015 г. изпълнителен лист. Доколкото изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, сумата е събрана и решението е отменено, по аргумент от чл. 245 ГПК следва да бъде издаден обратен изпълнителен лист. Второто искане е свързано с твърдения за пропуснат срок за подаване на частна жалба вх. № 1007429/14.10.2020 г. /п. кл. от 13.10.2020 г./, с която ищецът е обжалвал определението от 24.09.2020 г. по в. гр. д. № 923/2019 г. на Великотърновския окръжен съд, които подробно са развити в „обжалване“ вх. № 1008018/23.11.2020 г. /п. кл. от 20.11.2020 г./ на л. 4 по в. ч. гр. д. № 382/2020 г. на Великотърновския апелативен съд. Последното оплакване касае постановеното от Великотърновския апелативен съд определение № 24/15.01.2021 г. по в. ч. гр. д. № 382/2020 г. Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., разполага с компетентност да се произнесе само по това последно оплакване, като съображенията за това са следните: В. гр. д. № 923/2019 г. на Великотърновския окръжен съд е образувано, след като с решение № 109/30.09.2019 г. по гр. д. № 1867/2019 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е отменено по молба на С. З. Н. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязло в сила решение № 534/26.10.2015 г. по гр. д. № 539/2015 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 53/08.04.2015 г. по гр. д. № 370/2014 г. на Районния съд - П., с което са отхвърлени предявените от С. З. Н. срещу И. Д. Н. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне две незаконно изградени помийни ями, водооточни тръби и отвори в каменна ограда. С решение № 598/19.12.2019 г. по в. гр. д. № 923/2019 г. на Великотърновския окръжен съд исковете по чл. 109 ЗС са уважени против Б. Й. Н. и Й. И. Н., конституирани като наследници по закон на починалия ответник И. Д. Н.. С решение от 14.02.2020 г. по същото дело окръжният е оставил без уважение молбата на С. Н. за допълване на решение № 598/19.12.2019 г. по реда на чл. 250 ГПК, и без разглеждане молбата за изменението на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Ищецът е обжалвал това решение с касационна жалба, като във връзка с нея е поискал правна помощ, което искане е оставено без уважение от Великотърновския окръжен съд с определение от 24.09.2020 г. С частна жалба вх. № 1007429/14.10.2020 г. /п. кл. от 13.10.2020 г./ ищецът е обжалвал определението от 24.09.2020 г., като същата е върната от окръжния съд като просрочена с разпореждане от 03.11.2020 г., което е обжалвано с частна жалба вх. № 1008018/23.11.2020 г. /п. кл. от 20.11.2020 г./ и е потвърдено с определение № 24/15.01.2021 г. по в. ч. гр. д. № 382/2020 г. на Великотърновския апелативен съд. Следователно - предмет на разглеждане е определение на апелативен съд, постановено по частна жалба срещу определение на окръжен съд, с което е върната като просрочена частна жалба срещу определение на същия съд, с което е отказано предоставяне на правна помощ. Като е върнал частната жалба, окръжният съд е действал като администриращ съд, а не като въззивна инстанция по смисъла на ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Затова разпореждането на окръжния съд за връщането на частна жалба вх. № 1007429/14.10.2020 г. /п. кл. от 13.10.2020 г./ подлежи на обжалване според посочения тълкувателен акт не пред по-горестоящия апелативен съд, а пред ВКС, който следва да се произнесе по правилността му в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, след като обезсили обжалваното определение като недопустимо - постановено от апелативния съд извън пределите на неговата компетентност. При това положение не се дължи произнасяне по въпросите, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. С. З. Н. е подал частна жалба вх. № 1008018/23.11.2020 г. /п. кл. от 20.11.2020 г./ срещу разпореждането от 03.11.2020 г. по в. гр. д. № 923/2019 г. на Великотърновския окръжен съд, с което негова частна жалба вх. № 1007429/14.10.2020 г. /п. кл. от 13.10.2020 г./ е върната като просрочена. Данните по делото сочат и това е прието с обжалваното разпореждане, че жалбоподателят е уведомен за определението от 24.09.2020 г. на 05.10.2020 г., като уведомлението е получил лично. Обжалвано е с частна жалба вх. № 1007429, подадена по пощата на 13.10.2020 г., получена в съда на 14.10.2020 г. Едноседмичният срок по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК е изтичал на 12.10.2020 г. - понеделник, присъствен ден. Жалбата е подадена на следващия ден, след като законоустановеният и съобщен на страната срок е изтекъл. Като подадена след изтичане на срока за обжалване, частната жалба е подлежала на връщане, което е сторено с обжалваното разпореждане. Като правилно- постановено в съответствие с разпоредбите на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, същото следва да бъде потвърдено. По доводите, свързани с наличието на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, довели според страната до пропускане на срока за обжалване, съдът в настоящото производство не разполага с правомощието да се произнесе. По искането за издаване на обратен изпълнителен лист следва да се произнесе районният съд. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.