Определение № 279 от 04.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2123/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. Е., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1507 от 20.06.2019 г. по в.т.д. № 1226/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, с което е потвърдено решение № 388 от 14.12.2018 г. по гр.д. № 439/2017 г. на Софийски окръжен съд за признаване за установено, на основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК, че Г. Е. дължи на Ф. Б. Я. сумата 61 000 едро, ведно със законната лихва от 25.01.2016 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 6384/2016 г. на СРС. В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с разпоредбите на чл.101 и чл.121, ал.1 ЗЗД, т.к. в договора за заем от 09.05.2013 г., сключен между заемодателя – Ф. Я. и „Елада Медикъл” ЕООД, не е записано изрично волеизявление на Г. Е., че се съгласява да отговаря съвместно с дружеството за изпълнение на задължението на последното. Освен това се поддържа, че в процесния запис на заповед, обезпечаващ вземането на ищеца, не е налице точна индивидуализация на издателя. По съображения в жалбата се иска касиране на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение за отхвърляне на предявения установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Може ли да се встъпи в дълг и да се поема солидарно задължение, без наличието на изрично волеизявление за това встъпване от лице, което не е страна по договора за заем, от който възникват задълженията на страните. Допълнителната селективна предпоставка е основана на: решение по гр.д. № 1025/2010 г., III г.о., решение по гр.д. № 997/2016 г. III г.о. и решение по гр.д. № 420/2009 г., IV г.о. Поддържа се и самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът по жалбата Ф. Б. Я. твърди липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. При постановяване на обжалваното решение, въззивният състав на Апелативен съд – София е приел от фактическа страна следното: наличието на запис на заповед от 09.05.2013 г., послужил като основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.9 /сега т.10/ ГПК, за сумата 122 000 евро, с падеж 31.12.2013 г., с поемател Ф. Я.; задължението по записа на заповед е поето за обезпечаване на задължение по договор за заем от 09.05.2013 г., като Г. Е. е дала съгласието си при усл. на чл.101 ЗЗД да встъпи като съдлъжник по договора за заем; За доказано е счетено превеждането на съответни суми от сметката на Ф. А. в „КТБ” АД, с получател „Елада Медикъл” ЕООД – главен длъжник по договора за паричен заем. Предвид встъпването на ответницата като съдлъжник по каузалното правоотношение, САС е отхвърлил доводите й относно получаване на заемните суми единствено от дружеството – кредитополучател. Решаващият съд е извел извод, че представеният в заповедното производство запис на заповед удостоверява подлежащо на изпълнение притезание, като ответницата не е ангажирала доказателства за погасяване на задължението си по ценната книга в размер на исковата сума от 61 000 евро, като част от общото задължение в размер на 122 000 евро. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението. Формулираният въпрос е основан изцяло на фактически доводи на жалбоподателката, поддържани в хода на процеса, но невъзприети от въззивния съд, което е достатъчно за извеждане на извод за съотносимост на въпроса към правилността на въ решение. Становището на САС относно качеството на ответницата /сега касатор/ като страна – съдлъжник по договора за заем /чл.9/, с положен от нея подпис в качеството й на заемател, което качество е потвърдено и в издадения от нея запис на заповед, е изведено въз основа на конкретните факти по делото. Даденият от апелативния съд отговор на въпроса за солидарната отговорност на ответницата по иска, не се явява в противоречие и с посочената от касационната жалбподателка практика на ВКС, т.к. въззивният състав не е приел, че встъпването в дълг следва да се установява по друг начин, а не въз основа на самото волеизявление. Не се установява и поддържаното самостоятелно основание за допускане на касационно разглеждане на делото. Независимо от обоснованите от касаторката критерии, поддържани в доктрината и в практиката на ВКС, според които един съдебен акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, твърдяното неправилно приложение на материалния закон не би могло да се изведе от самото решение, а предпоставя преценка на съдържанието на доказателствата по спора, и съответно, извършване на проверка за законосъобразност и обоснованост на изводите на съда. Последната би могла да се реализира само след допуснато касационно обжалване, но не и в селективната фаза. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение