Определение № 794 от 01.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 139/2012 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. В. И. чрез адв. К.Т. срещу решение №290 от 06.12.2011г. по гр.дело № 535/2011г. на Видински окръжен съд, с което е отхвърлен предявен от касаторката иск бащата на детето, да бъде лишен от родителски права на основание чл. 132 ал.1 т.2 от СК В изложението по допускане на касационно обжалване се посочват основания по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, като се формулират следните въпроси: престоят на родител извън страната освобождава ли го от изпълнение на родителски задължения и основателна причина ли е по смисъла на чл. 132 ал.1 т.2 СК; отчуждеността между родителите, освобождава ли някого от тях от изпълнение на родителски задължения и основателна причина ли е по смисъла на чл. 132 ал.1 т.2 СК; следва ли да се приеме, че неполагето на грижи от раждането, липсата на финансов принос в отглеждането не сочи на противоправно поведение на същия родител, не създава ли това поведение риск за детето ,не демонстрира ли пълно равнодушие. Когато фактът на раждане е узнат от бащата, произходът е изяснен и узнат, не се създава пречка от другия родител ,който го отглежда, бащата да го вижда адресът му е известен ,следва ли да се приеме ,че неполагането на грижи е проява на равнодушие, не демонстрира ли ясно субективно отношение.Според защитата ,при тези обстоятелства искът е следвало да се приеме за основателен, в която насока е цитираната практика, докато Видински окръжен съд е отхвърлил иска, като е приел следването на бащата в САЩ да е „обективна причина” да не изпълнява задълженията. Процесуалноправният въпрос в изложението е преформулирания довод, че съдът неправилно е приел за установено обстоятелството бащата от две години да е студент в САЩ, при положение че няма писмено доказателство за това. Постъпил е отговор от ответника Р. М. Д., оспорва се обосновката на основание за разглеждане касационната жалба.Приложената практика е в подкрепа на решението на Видински окръжен съд След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На първо място, константно в практиката и на ВС на РБ и на ВКС е разбирането, че за налагане на мярката лишаване от родителски права при основанието на чл. 132 ал.1 т.2 СК (чл. 75 ал.1 т.2 СК отм) е от първостепенно значение преценката свързана с изпълнението на родителския дълг при особеностите на всека конкретна ситуация. Съставът не е формален и резултатен от липсата на обратно доказване на редовно давана издръжка и активност при полагане на лични грижи, от значение е степента ,трайния характер на създаденото противоправно положение, причините за него, като и тук на първо място е не санкцията ,а интересът на детето.Това е съобразявано, в различна степен и подчертавано в приложената от защитата на касаторката незадължителна съдебна практика включително (реш.№1649/1969г гр д.№1238/69 ІІ г.о ,реш.1422/2008г по гр.д№4999/07 ІV г.о ,реш.№53/2009 на ІV г.о ВКС) Решаващия мотив на Видински окръжен съд по обжалваното решение също е изграден при преценка на степента и нуждата от търсената мярка, като е прието наличие на неизпълнение на родителски задължения, но не и обстоятелства, обуславящи търсената крайна мярка. Задължението на родителя е комплексно, по отношение на материалните му измерения ,свързани с издръжката ,основателните причини по смисъла на чл. 132 ал.1 т.2 СК не могат да се изразят в предпочитанието на родителя да пребивава в чужбина, независимо от повода. Същите обстоятелства обаче могат да бъдат преценявани като оправдателни, по отношение на личните грижи и контактите с детето или емоционалната връзка с него, в който смисъл са и мотивите на Видински окръжен съд, приел че ответникът е в обективна невъзможност да осъществява контакт с детето си. От значение за основанието на иска е цялостното неизпълнение на родителските задължения(реш.№406/2011г по гр.д. №1125/2010г ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК), но от това не следва, че като основателна по смисъла на закона ,или обектива, може да бъде ценена само онази причина ,която в еднаква степен е свързана с различните задължения на родителя. По четирите формулирани от защитата материалноправни въпроса. Първите два въпроса имат принципно отрицателен отговор, каквато е и тезата на защитата .Престоят на родител извън страната не го освобождава от изпълнение на родителки задължения ,а отчуждеността между родителите не е основателна причина за деизтересиране от детето. Решаващите съображения на въззивния съд обаче не са дали основание за поставянето им, както вече бе изтъкнато.Останалите въпроси задават изводи, необходими по основанието на иска - за противоправното поведение на родителя и риска от него, за неполагането на грижа като проява на равнодушие и незаинтересованост ,но във въпросите се съдържат преценки и доводи за изключителното значение на едни обстоятелства, без да се държи сметка за останалите. Върховен касационен съд не приема преценката на съда да е изградена в противоречие с цитираната от защитата съдебна практика, т.е не е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,включително по въпроса коя причина следва да се приема за обективна. Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема и довода за относимост на поставения процесуалноправен въпрос към решаващите изводи на съда и обстоятелствата по делото, които са ги обусловили. Пита се следва ли да бъде прието за установено ,че бащата на детето е „студент в САЩ от две години” ,щом няма писмено доказателство за това твърдение на страната. Неотносим е въпроса за доказателствените средства и наличието на доказателства относно приет за установен факт, щом решаващия съд го е отнесъл към безспорните между страните по делото. Ето защо ,неоснователни са доводите на касатора за относимост на случая към основанията на 280 ал.1 т.2 ГПК по поставените материалноправни въпроси ,неотносим към делото е и поставеният процесуалноправен въпрос Касационно обжалване не следва да се допуска Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.