Определение № 32 от 14.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2449/2018 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е от „ТЕХМАШ” ООД [населено място] молба вх. № 10377 от 03.12.2018 г. /пощенско клеймо от 30.11.2018 г./ за допълване на определение № 498/01.11.2018 г. по гр. д. № 2449/2018 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о., в частта за разноските, с искане в полза на молителя да бъдат присъдени разноските за водене на делото във Върховния касационен съд с оглед изхода на спора. От ответника по молбата „ТАИС-91” АД [населено място] не е постъпил писмен отговор. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: С определение № 498/01.11.2018 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 94 от 19.03.2018 г. по в. гр. д. № 1026/2018 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 504 от 03.11.2017 г. по гр. д. № 2010/2016 г. на Казанлъшкия районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на „ТАИС-91” АД, че „ТЕХМАШ” ООД е собственик на основание договор за прехвърляне на предприятие от 02.06.2003 г. на трафопост от 15 кв. м., находящ се в едноетажна сграда - чепкало с идентификатор ........., в ПИ пл. № ..., УПИ Х-...,... от кв. 470 по плана на [населено място], и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен н. а. № .../2009 г. Със същото определение касационното обжалване е допуснато по отношение на частта от въззивното решениие, с която е признато за установено, че ищецът е собственик на трафопоста на основание давностно владение. Разноски в полза на молителя, в качеството му на ответник в касационното производство, не са присъдени, макар в подадения от процесуалния представител на страната отговор да се съдържа искане в този смисъл - за присъждане на сторените съдебно-делводни разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Искането е подадено по пощата на 30.11.2018 г. в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме за допустимо. Искането следва да се приеме и за основателно. Към подадения от името на ответника по касация „ТЕХМАШ” ООД отговор на касационната жалба на „ТАИС-91” АД, който съдържа искането за разноски, е приложено копие от договор за правна защита и съдействие от 13.06.2018 г. /л. 62 от касационното дело/. Видно от същия, за процесуално представителство и защита пред ВКС в производство по допускане до касационно обжалване на решение № 94 от 19.03.2018 г. по гр. д. № 1026/2018 г. на Старозагорския окръжен съд, е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. Възнаграждението е заплатено изцяло и в брой при сключването на договора, който, съгласно записаното в него и според т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, има характер на разписка за платената сума. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че следва да се присъди пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, като се съобразят и настъпилите след подаване на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК обстоятелства /арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК/, а именно: след постановяване на определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК на касатора е указано да внесе дължимата за производството по чл. 290 ГПК държавна такса в размер на 56.94 лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като е указана и неблагоприятната последица от неизпълнение на указанията - връщане на касационната жалба. Тъй като указанията не са изпълнени, с определение № 271/18.12.2018 г. по настоящото дело жалбата е върната. Определението е влязло в сила като необжалвано. При това положение следва да се приеме, че касационното производство в неговата цялост е с неблагоприятен изход за касатора, поради което същият следва да понесе пълния размер на сторените от ответника по касация разноски в размер на 900 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.