Определение № 4852 от 27.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3776/2024 г.

Постъпила е молба от адвокат Д. Д., пълномощник на Я. Д. С., с която заявява, че съдът не се е произнесъл по наведеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по два въпроса: 1.Може ли да бъде продаден отделен обект „наследство на наследодател в наследството на прекия наследодател“ в случай, че наследството на наследодателя са възстановени земеделски земи/гори и не е било прието от призования за наследяване и прекия наследодател на продавача, аналогично на законовата възможност за възможен отказ от наследството на наследодателя, възходящ на родителя, след като е прието наследството на родителя?; 2. Може ли да бъде обособено наследство в наследството на прекия наследодател, ако това наследство е от типа фикция „новооткрито наследство“, която обособява възстановената собственост в отделен обект на наследството? Молителят счита, че може да иска допълване на определението по чл. 288 ГПК, защото ако съдът не се произнесе по тези въпроси, касаторът ще може да иска отмяна на решението, което ще се постанови. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като съобрази данните по делото и искането, намира следното: С определение № 3613 от 10.07.2025 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване изцяло на въззивно решение № 115 от 16.04.2024 г. по гр.д.№ 62/2024 г. на Окръжен съд-Монтана по касационна жалба, подадена от другата страна - Г. Г. Г., ЕГН-[ЕГН] на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидна неправилност на формулирания в мотивите на въззивното решение извод за това, че договорите за продажба на наследство не са породили действие, защото като продавачи по тях участват наследници, които се легитимират като такива по пътя на наследствената трансмисия а не са преки наследници, а според въззивния съд само преките наследници на общия наследодател П. С., починал 1958 г., призовани към наследяване към момента на смъртта му, са могли да продадат оставеното от него новооткрито наследство, включващо възстановени земи и гори през 1997 г. Съдът е приел, че е налице основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради противоречие с нормите на чл. 212 ЗЗД и на ЗН, определящи наследствените дялове при наследяване по закон, правилото за наследствена трансмисия /чл. 57 ЗН/, това, че за приемане на наследството няма срок след отмяната на чл. 50 ЗН и това, се отнася и за наследства, открити „до 27.07.1987 г. ако то е направено след 27.07.1992 г., когато влиза в сила Закона за изменение и допълнение на ЗН“, съгласно т.4 от ТР № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, както и поради нарушение на правилата на формалната логика. Основанията за селекция по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК се разглеждат само, за да се прецени дали да се допусне касационно обжалване. С допускане на касационно обжалване на въззивното решение изцяло, съдът се е произнесъл по искането на другата страна – касатор. Молителя не е касатор. Като ответник по касация е подържал становище да не се допуска касационно обжалване защото няма формулирани въпроси. Непроизнасянето по част от въпросите, по които се поддържа конкретно основание по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК не е посочено като основание за отмяна между изчерпателно изброените в чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК, т.е. интерес от искане за допълване на определението по чл. 288 ГПК за молителя не се формира от възможност да се иска отмяна с подобно твърдение. Основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК е налице, когато за произнасяне по спора е необходимо прилагане на правна норма или правен институт, които са непълни, неясни и е необходимо чрез тълкуване да се разкрие точният им смисъл, а не е създадена по прилагането им съдебна практика, или наличната такава е остаряла и неактуална или противоречива. В случая е налице съдебна практика, при прилагането на която е даден отговор на поставените въпроси. Изяснено е, че „Разпоредбата на чл. 57 от ЗН се прилага и по отношение на "новооткрито наследство" по смисъла на чл. 91а от ЗН, когато наследникът на бившия собственик е починал преди възстановяването на собствеността, т.е. преди да има възможност да приеме новооткритото наследство. Всички наследници на починалото преди възстановяване на собствеността лице наследяват по трансмисия новооткритото наследство и имат правата, каквито техният пряк наследодател би имал, ако беше жив при възстановяване на собствеността“ /Решение № 52 от 2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2009 г., I г. о./. Изяснено е, че в наследството може да е включено и неупражнено право на наследодателя за наследяване на починал наследник (т. нар „наследствена трансмисия“ - чл. 57 ЗН ), което означава, че това право върху по-далечно имущество също ще бъде част от актива на наследството и право върху него може да бъде упражнено само ако наследникът е приел наследството. /мотивите към т.1 от ТР № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС/. Наличието на непротиворечива съдебна практика,, включително и цитираната в определението по чл. 288 ГПК изключва допускане до касация и на основание чл. 280, ал.1, т.3 по посочените въпроси. При допускане до касация на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, съдът е отчел конкретните факти по делото и извода, който въззивният съд е формирал въз основа на тях. По делото не са приложени откази от наследство, които винаги са само изрични, а двата въпроса, включват и хипотеза на направени откази, поради което така формулирани, са неотносими към фактическата обстановка по спора. В частта, в която тези въпроси се отнасят до конкретния казус, съдът ще ги разгледа като касационни оплаквания при произнасяне по същество по касационната жалба. Предвид изложеното, съдът счита, че не следва да се произнася по чл. 250 ГПК за допълване на определението по чл. 288 ГПК. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение