Решение № 1993 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11523/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката и индустрията, в качеството му на председател на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение (МКЕКНОМУ), чрез главен юрисконсулт Ковачев, срещу решение № 1930/14.10.2025 година на Административен съд - Сливен по адм.д. № 534/2025 година, с което е отменено негово Решение № 3 по Протокол № 475 от заседание от 08.07.2025 г. Релевира касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е приел, че решението на комисията е немотивирано. Излага фактическата обстановка и сочи, че решението е акт на колективен орган, основан на съвкупност от документи и становища в административната преписка – включително от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Посочва, че тези документи съдържат конкретни съображения, относими към отказа. Обосновава, че не е налице липса на мотиви, а съдът неправилно е приел обратното без да анализира цялата преписка. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което жалбата на „Авантехно“ ООД срещу Решение № 3 по Протокол № 475 от заседание от 08.07.2025 г. на МКЕКНОМУ се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на исканите от ответната страна такива. Ответникът, „Авантехно“ ООД чрез адв. Калоянов оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения изложени в писмена защита. Претендира разноски по приложен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Сливен е образувано по жалба на „Авантехно“ ООД срещу Решение № 3 по Протокол № 475 от заседание от 08.07.2025 г. на МКЕКНОМУ, с което е отказано издаването на становище по заявление с вх. № АУ-01-348/09.04.2025 г. за класифициране на изделия и технологии. За да отмени обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като липсвало посочване както на фактическо, така и на правно основание, което да обоснове формираното от административния орган властническо волеизявление, с което се засягат права и законни интереси на адресата на акта. Обосновал е, че е налице пълно отсъствие на реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за постановяване на бланкетния отказ за издаване на становище за класифициране на изделия и технологии, което било абсолютно основание за неговата отмяна по аргумент от чл. 146, т. 2 от АПК. Административен съд гр. Сливен е приел, че административното производство е образувано въз основа на подадено от дружеството до Министерство на икономиката и индустрията заявление за класифициране на изделия и технологии с вх. № АУ-01-348/09.04.2025 г. за машини и прилежащи части към тях, описани в приложение № 1: Опаковъчна станция за прахова боя, крак с колело, клапан за аспирация, шнеков вал, лопатка за шнеков вал, след като при опит за износ на опаковъчна станция за насипни материали с крайна дестинация купувач в Република Монголия, същите са задържани от Агенция „Митници“. До дружеството е изпратено писмо изх.№ АУ-01-348/11.04.2025 г. от директора на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ към Министерството на икономиката и индустрията, с което са дадени указания за коректно попълване на заявлението за класифициране на изделия и технологии за износ с попълнени модел и брой на изделията, тарифен код и позиция на съвпадение, приложение № 1 в табличен вид (с указания за неговото попълване), изискване на копие от външнотърговските документи със съответните контрагенти и оригинали на декларациите от крайните потребители на изделията за конкретна крайна употреба и че същите няма да се използват за военни цели, както и че няма да се изнасят за Руската федерация и Беларус. От страна на дружеството е представено коригирано заявление за класифициране на изделия и технологии № 01-348/17.04.2025 г. До дружеството е изпратено писмо № АУ-01-349/08.05.2025 г. на директора на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ към Министерството на икономиката и индустрията, според което към този момент са се извършвали допълнителни проверки, за осъществяването на които не се е изисквало съдействие от страна на дружеството. С последващо писмо № АУ-01-348/18.06.2025 г. от директора на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ към Министерството на икономиката и индустрията са дадени указания на дружеството за представяне в деловодството на Министерството на икономиката и индустрията информация относно планирания от него вид на транспорта и маршрута за транспортиране на изделията. От страна на „Авантехно“ ООД е представен отговор по поставените въпроси относно планирания вид на транспорта и неговия маршрут. Представено е и писмо от електронен адрес на ДАНС за извършена проверка от тяхна страна и предложение заявлението да бъде разгледано на заседание на Междуведомствената комисия. С оспореното решение на 08.07.2025 г. по Протокол № 475 от заседание от 08.07.2025 г. на МКЕКНОМУ по заявлението на дружеството е постановена резолюция „отказва издаването на становище от МИИ“. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.2 от АПК касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон. При извършена проверка на посоченото основание, съставът на ВАС намира, че за да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предмет на съдебното производство е административен акт - решение № 3 по Протокол № 475 от заседание от 08.07.2025 г. на МКЕКНОМУ, с което е отказано издаването на становище по заявление с вх. № АУ-01-348/09.04.2025 г. за класифициране на изделия и технологии. Така проведеното производство е недопустимо, при следните съображения от правна страна: В случая съдът е сезиран с жалба срещу неподлежащ на обжалване акт, който не представлява индивидуален административен акт. Със Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ), се уреждат условията и редът за износ, внос, трансфер, транспортиране, преминаване, превоз и транзит на продукти, свързани с отбраната, брокерска дейност с тях и контролът върху тези дейности, мерките по прилагане на Регламент (ЕС) 2021/821 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за въвеждане на режим на Съюза за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба, както и условията и редът за внос на изделия с двойна употреба и контролът върху тази дейност – чл. 1, ал. 1. Съгласно ал. 2 на същия член, контролът по ал. 1 се извършва с цел защита на националната сигурност, на икономическите и външнополитическите интереси на Република България, както и за укрепване на международния мир и сигурност и изпълнение на международните задължения на Република България. Съгласно § 2, т. 2 ДР на ЗЕКПСОИТДУ "изделия с двойна употреба" е понятие по смисъла на чл. 2, точка 1 от Регламент 2021/821 - изделия, включително софтуер и технология, които могат да се използват както за граждански, така и за военни цели, и включва изделия, които могат да бъдат използвани за проектиране, разработване, производство или употреба на ядрени, химически или биологични оръжия или техни носители, включително всички изделия, които могат да се прилагат както за невзривна употреба, така и по какъвто и да било начин, подпомагащ производството на ядрени оръжия или други ядрени взривни устройства, а съгласно т. 1 на същата разпоредба "продукт, свързан с отбраната" е продукт, включен в Общия списък на оръжията на Европейския съюз. Видно е, че се касае за различни по своята същност и предназначение продукти на производствената дейност. Контролът по прилагането на закона се извършва от Междуведомствения съвет, Междуведомствената комисия (МКЕКНОМУ), министъра на икономиката и индустрията, министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и директора на Агенция "Митници" или от оправомощени от тях длъжностни лица. В чл. 34, ал. 1 ЗЕКПСОИТДУ са посочени за кои изделия с двойна употреба се изисква специално издадено по реда на закона разрешение за износ. Това са изделия с двойна употреба, посочени в Приложение I на Регламент 2021/821 (т. 1), изделия с двойна употреба извън посочените в Приложение I на Регламент 2021/821, когато са налице условията на чл. 4, 5, 9 или 10 до всички или до някои местоназначения от същия регламент (т. 2) и определени с акт на Министерския съвет изделия с двойна употреба извън посочените в Приложение I на Регламент 2021/821, представляващи заплаха за обществената сигурност и човешките права (т. 3). По смисъла на закона, износът на изделия с двойна употреба включва всички режими и дейности, посочени в чл. 2, точка 2 Регламент 2021/821 - режим износ по смисъла на член 269 от Митническия кодекс на Съюза (МКС), реекспорт по смисъла на член 270 МКС, режим пасивно усъвършенстване по смисъла на член 259 МКС и др. В чл. 36, ал. 1 ЗЕКПСОИТДУ е посочено, че Междуведомствената комисия прилага предвидените в Регламент 2021/821 мерки, като съгласно ал. 2, т. 2 с.з. издава разрешения за износ. Износът на изделия с двойна употреба е предмет на уредба в Глава втора и Глава трета, раздел ІІІ на ЗЕКПСОИТДУ, като съвкупното тълкуване на разпоредбите води до извода, че износ може да бъде извършен само от регистрирано в Министерство на икономиката и индустрията физическо или юридическо лице (вж. и чл. 32, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗЕКПСОИТДУ, ППЗЕКСПОИТДУ), по отношение на което е издадено индивидуално разрешение за износ, генерално разрешения на Съюза за износ, глобално разрешение за износ или национално генерално разрешение за износ съгласно определенията в Регламент 2021/821. МКЕКНОМУ взема мотивирано решение за издаването или за отказ за издаване на индивидуално или глобално разрешение по заявление на съответното лице. Основанията за отказ са лимитативно посочени в чл. 58, ал. 1 ЗЕКПСОИТДУ. С оглед горното, за да бъде взето мотивирано решение от МКЕКНОМУ, следва да бъде установено на първо място дали стоките представляват изделия с двойна употреба по смисъла на Регламент 2021/821. Класифицирането на стоките като изделия с двойна употреба не е обвързано с регистрация на заявителя като износител и издаването на разрешение за износ по смисъла на закона. Законът и правилникът за прилагането му не уреждат нарочна процедура за класифициране на стоките като изделия с двойна употреба, същата е част от процедура по износ на изделия с двойна употреба, поради което становището на органа по класифицирането изразеното в решение № 3 по Протокол № 475 от заседание от 08.07.2025 г. на МКЕКНОМУ, няма белезите на индивидуален административен акт и по аргумент от чл. 21, ал. 5 АПК не подлежи на самостоятелно обжалване. Годен за оспорване пред съд е само отказа за издаване на разрешително за износ на съответните стоки. Като достига до друг извод, първоинстанционният съд постановява недопустимо решение. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Съгласно чл. 221, ал. 3 АПК, когато решението е недопустимо, включително и в хипотеза като настоящата при липса на годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първа инстанция (чл. 159, т. 1 АПК), Върховният административен съд го обезсилва, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. Приложена за случая, тази разпоредба налага обезсилване на оспореното съдебно решение и прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 1 АПК. В този смисъл е и решение на ВАС по адм.д. № 10845/2023 година. При наличието на основание за недопустимост на съдебния акт е безпредметно да се обсъждат останалите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, наведени в касационната жалба. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на Министерство на икономиката и индустрията – юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспореното решение - следва да бъдат присъдени сторените от касатора разноски, включващи държавна такса за образуване на касационното производство в размер на 35,79 евро и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, което съдът на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, определя в размер на 102,26 евро за всяка инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,