Определение № 207 от 14.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 159/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 02.12.2011г. по гр.д.№948/2011г. на ВКС-ІІІ г.о, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на В. Д. П. и Д. Ж. Ц. и двамата от [населено място], срещу въззивно решение от 7.04.2011 г. по гр.д. № 78/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд и е прекратено производството по нея. Жалбоподателите В. Д. П. и Д. Ж. Ц., чрез процесуалния си представител поддържат, че определението е неправилно и молят да бъде отменено като бъде разгледана по същество касационната им жалба. Ответникът В. Р. К., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. С определение от 02.12.2011г. по гр.д.№948/2011г. ВКС-ІІІ г.о е оставил без разглеждане касационната жалба на В. Д. П. и Д. Ж. Ц. и двамата от [населено място], срещу въззивно решение от 7.04.2011 г. по гр.д. № 78/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд и е прекратил производството по нея. Изложени са съображения за това, че цената на предявените в обективно и субективно съединение искове с правно основание чл. 45 ЗЗД от ищците В. Д. П. и Д. Ж. Ц. за обезщетение за претърпяни имуществени вреди е както следва: иск за сумата от по 50 лв. на всеки един за претърпяни материални вреди от счупения при пътно-транспортното произшествие велосипед марка “Б.”; иск за сумата от по 1850 лв. на всеки едни за претърпяни материални вреди, представляваща стойността на закупени лекарства, лечение и консумативи за наследодателят им Ж. Ц.; иск за сумата от по 600 лв. на всеки един, представляващи имуществени вреди в размер на стойността на продадена покъщнина и иск за сумата от по 5000 лв. на всеки един, представляваща имуществени вреди от продажбата на описания в исковата молба недвижим имот за сумата 12 300 лв. при пазарна оценка на същия в размер на 28 500 лв. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ, бр.100/21.12.2010г., в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. не подлежат на касационно обжалване, поради което касационната жалба е оставена без разглеждане. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че определението е правилно. В случая цената на исковете законосъобразно е определена при спазване разпоредбата на чл.69 ГПК, поради което правилно в обжалваното определение е прието, че производството по касационната жалба, която е постъпила в съда на 01.07.2011г., е недопустимо, тъй като в съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК / след изменението и с бр.100/2010г./, решения по въззивни дела с цена на иска под 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът