Определение № 208 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4143/2020 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Д. С. и И. Н. С. чрез адв. В. Ив. Т., срещу въззивното решение № 260119/24.09.2020 г. по в. гр. д. № 937/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, 14-ти състав. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.

Ответникът по касация - ищецът И. Т. И., поддържа становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното:

С обжалваното решение е отменено решение № 679/25.02.2020 г. по гр. д. № 14542/2018 г. на Пловдивския районен съд и касаторите са осъдени да премахнат построените в имота сгради, както и позиционираните автомобили, за да може ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ...............

По делото е установено, че ищецът И. И. е собственик на 1/2 ид. ч., а ответницата Е. С. е собственица на 1/4 ид. ч. от поземления имот, предмет на иска с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС. Ответникът И. С. е съпруг на ответницата С..

Въззивният съд приел, че в имота са заснети две сгради: жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 69 кв. м. и стопанска сграда на един етаж с площ от 59 кв. м. Със заключения на техническа експертиза е установено, че в южната половина, където се намират тези сгради, е поставена ограда около пространство с площ от около 1 386 кв. м., което се използва от ответниците; не са предприемани действия за смяна на статута на имота от земеделска земя в парцел за строителство; сградите са незаконно построени и по отношение на тях има протоколи, издадени от органите на общината, за събарянето им; извършеното строителство не може да се узакони или да попадне в режим на търпимост.

Свидетелите М. И. и С. Р. са установили, че още при закупуването от ищеца сградите са били построени, както и че в имота е имало автомобили, които пречат да се засее нивата. Свидетелите И. М. и М. М. са установили, че постройките са изградени много отдавна, тъй като там са отглеждани крави, а впоследствие са стегнати и пригодени за живеене; автомобилите са там, тъй като ответникът С. е шофьор по професия.

Въззивният съд приел, че сградите пречат на ищеца, тъй като са оградени с ограда и не е възможно да се влезе в ограденото от ответниците пространство, поради което е ограничено неговото право на собственост върху тази част от имота. Паркираните автомобили също ограничават действията на ищеца, тъй като не позволяват ползването на имота в пълния му обем в тази част, където са поставени. За сградите липсват всякакъв вид строителни книжа, поради което същите са построени незаконно и не подлежат на узаконяване, което е видно от представената по делото преписка от общината, а така също не подлежат и на търпимост по смисъла на ЗУТ. Оттук съдът заключил, че единствената възможност за ползването на имота в пълния му обем от ищеца е събарянето на сградите и извеждането на автомобилите от имота, за да не е налице пречка в ползването му. Имотът е съсобствен в идеални части, поради което не може да се установи точно кой от съсобствениците коя част ползва, без да е извършено реално разпределение на правото на ползване. Сградите са построени съобразно Наредба № 2/20.05.1993 г. за застрояване в земеделските земи /отм./, но строителството е извършено без знанието и съгласието на съсобственика, както и без представяне на законоустановените строителни книжа.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили следните въпроси, по отношение на които твърдят, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване:

1. неоснователно действие на съсобственик на поземлен имот - ответник по чл. 109 ЗС, ли е установено трайно продължително фактическо положение на необезпокоявано ползване на собствена жилищна сграда в имота, построена преди ищецът да придобие право на собственост върху идеална част от същия имот;

2. ако не може да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 1 ЗС за използването на обща вещ, следва ли съсобственик, притежаващ 1/2 ид. ч. от вещта - поземлен имот, да предяви иск по чл. 109 ЗС срещу друг съсобственик, преди въпросът да е решен от районния съд по иск по чл. 32, ал. 2 ЗС;

3. представлява ли пречка за ищец по иск по чл. 109 ЗС да упражнява правото си на собственост върху съсобствен с ответника поземлен имот невъзможността да ползва реална част от имота при липса на съгласие на съсобствениците за разпределение на реалното ползване;

4. следва ли в решението си по иск по чл. 109 ЗС за премахване на сгради и други вещи от поземлен имот съдът да посочи описанието и идентификаторите на сградите и идентифициращите белези и характеристики на вещите.

Касаторите поддържат и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, във връзка с което сочат, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като не са доказани в пълнота предпоставките на чл. 109 ЗС, а именно не са доказани неоснователни действия на ответниците по иска и такива, с които пречат на ищеца да упражнява правото си; очевидната неправилност се изразява и в непропорционалността на постановената закрила на права.

С оглед изложените от въззивния съд решаващи съображения за уважаване на негаторния иск касационното обжалване следва да се допусне по първия поставен въпрос, уточнен от касационната инстанция съобразно правомощията ѝ по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: представлява ли неоснователно действие и подлежи ли на премахване в производство по чл. 109, ал. 1 ЗС строеж, находящ се в съсобствен към момента на предявяването на иска поземлен имот, ако същият е извършен по време, когато имотът е бил еднолична собственост, т. е. преди ищецът да придобие права в съсобствеността.

Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросът е относим към тази част от въззивното решение, с която негаторният иск е уважен по отношение на находящите се в имота сгради, поради което касационното обжалване следва да се допусне само в тази част. В частта от решението, с която касаторите са осъдени да премахнат позиционираните в имота автомобили, не е налице основание за допускане на касационно обжалване както по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така и по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК- касаторите отнасят твърдението за очевидна неправилност само към постановеното премахване на сградите.

Значението за изхода на спора на втория и третия от поставените в изложението правни въпроси е предпоставено от отговора на първия въпрос.

Четвъртият поставен въпрос не поражда основание за допускане на касационно обжалване, защото в случая се иска премахване на всички построени сгради и на всички автомобили, които се намират в поземления имот, независимо от индивидуализиращите ги белези. Този въпрос би бил релевантен, ако се иска премахване на част от вещите, за да бъдат те отграничени от останалите.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.