Определение № 1501 от 25.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 966/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ищеца по делото С. М. К., приподписана от упълномощения за това адв. Д. Б., срещу определение № 18493/01.10.2025 г., постановено по частно възз. гр. дело № 9483/2025 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу (т.е. потвърдено е) първоинстанционното определение № 32106/30.07.2025 г. по гр. дело № 46713/2024 г. на Софийския районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено образуваното по нея производство по същото първоинстанционно гражданско дело. Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на същото. В последващи молби жалбоподателят поддържа становище, че жалбата му съдържа и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалваното определение, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на процесуалния спор по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Общите и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да са посочени ясно и точно и да са аргументирани от страна на частния жалбоподател. Това следва от задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение (ТР) № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба или от самата жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат наведените допълнителни основания за това, които също следва да са ясно и точно аргументирани. Наличието на тези допълнителни основания би могло да бъде установено, само ако касаторът ясно и точно е формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, които са разрешени от въззивния съд с обжалвания съдебен акт, за да прецени касационната инстанция, дали тези правни въпроси са решени в противоречие с практиката (включително задължителната такава) на ВКС или с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, респ. – дали са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Също съгласно разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не съставляват основание за допускане на касационното обжалване, наведените жалбоподателя касационни оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния или материалния закон или поради необоснованост на акта му. В случая от страна на жалбоподателя не е формулиран правен въпрос, който да осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като не е наведена и никоя от допълнителните предпоставки за това. Изложените в жалбата му твърдения, че обжалваното въззивно определение било „грубо неточно“, „убедително недостоверно“ и „невярно, довело до неистинност“ и наведените в тази връзка съображения, не съставляват материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а могат да бъдат квалифицирани единствено като касационни оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение, които касационната инстанция може да обсъжда единствено и само след като, и ако допусне касационното обжалване – при обективно наличие на общо и допълнително основание за това по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, а в случая такива няма. Настоящият съдебен състав не намира наличие и на основание по чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение