Определение № 255 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 644/2011 г.

Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], приподписана от пълномощника адв. В. А., против въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV А възз. отд., от 31.01.2011г. по гр.д. № 5924/2010г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 43 с-в, от 02.03.2010г. по гр.д. № 17089/2006г. и вместо това с въззивното решение е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу К. А. Б., В. Ц. Б. и Х. С. А. иск за прогласяване недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 163/2003г., като сключен за продавач от лице без представителна власт. Касационната жалба е подадена чрез въззивния съд на 11.03.2011г. и е постъпила във ВКС на 03.05.2011г. Производството пред ВКС е висящо от 03.05.2011г. и по отношение на касационната жалба се прилага разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията по ДВ бр. 100 от 21.12.2010г., съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Цената на иска е била определена в размер на 2 750 лв. по правилото на чл. 55, ал. 1, б. „г” вр. б. „б” ГПК /отм./ - от 1/4 от данъчната оценка на имота. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че касационната жалба на [фирма] е процесуално недопустима и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се остави без разглеждане. Неоснователно касаторът поддържа, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в предишната й редакция, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Съгласно § 25 ПЗР ЗИД ГПК по ДВ бр. 100/21.12.2010г., по досегашния ред се разглеждат висящите производства, а производството пред ВКС е висящо при действието на новата разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, съгласно която правнорелевантна е цената на иска, а ограничението за достъп до касационно обжалване е 5000 лв. Водим от горното ВКС, състав на трето гражданско отделение