Определение № 3301 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1351/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото С. Е. А., подадена чрез процесуалния и пълномощник адв. Г. Ч. срещу решение № 278/21.12.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 279/2022 г. на Кюстендилския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 285/18.04.2022 г. по гр. дело № 967/2021 г. на Кюстендилския районен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу „М. текс 66“ ООД осъдителен иск за заплащане на сумата 6 180 лв., претендирана като трудово възнаграждение за положен извънреден труд през работните седмици, в съботните дни и на официални празници, през периода 19.02.2020 г. - 31.03.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2021 г. до окончателното и изплащане; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката-ищца, също подадено чрез адв. Ч., както и с касационната `и жалба се навежда единствено основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В тази връзка се преповтарят и подробно се доразвиват, изложените и в касационната жалба оплаквания и доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при събирането на доказателствата по делото, като се сочи, че и направените с въззивната жалба и с втора нарочна молба на ищцата, нейни доказателствени искания са били оставени без уважение от окръжния съд, т.е. – навежда се процесуално нарушение по чл. 266 от ГПК. Поддържат се и оплаквания за необоснованост на въззивното решение. Сочи се и нарушение на материалния закон, но и в тази връзка се преповтарят доводите за допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателствата и за необоснованост на съдебния акт.

Ответникът „М. текс 66“ ООД, чрез процесуалния си пълномощник адв. З. В., в отговора на касационната жалба поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване, като излага становище, че въззивното решение не е очевидно неправилно; навежда и подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

От страна на жалбоподателката не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е наведено някое от допълнителните основания по т. 1, т. 2 или т. 3 от тази разпоредба за допускане на касационното обжалване.

Няма основание последното да се допуска, и поради твърдяната очевидна неправилност – в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. Съгласно трайно установената практика на ВКС, очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв особено тежък порок би бил прилагането на отменен или несъществуващ закон, прилагане на правна норма в смисъл противоположен на действителното `и съдържание, грубо нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивното решение, установим пряко и единствено от съдържанието на акта, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните, без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, без обсъждане и изследване на доказателствата и тяхното съдържание. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на материалния и/или процесуалния закон, несъобразяване с практиката на ВКС, Конституционния съд или Съда на Европейския съюз, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационното обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК съставлява квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост.

В случая въззивното решение не страда от такъв очевиден и особено тежък порок. Към него са изложени подробни мотиви, като не са налице фактически констатации или правни изводи на въззивния съд, които да са в грубо противоречие с правилата на формалната логика, за да се приеме явна необоснованост на съдебния акт. Твърдените от жалбоподателката процесуални нарушения при събирането на доказателствата по делото, също не са явни и очевидни, а установяването им изисква обсъждане и извършване на анализ на осъществените процесуални действия на съда и страните в процеса, както и съобразяването им с процесуалните норми на чл. 266 от ГПК. Това обаче е присъщо и е допустимо при извършването на същинската касационна проверка относно правилността на обжалваното въззивно решение – чл. 290, ал. 2, във вр. с чл. 281, т. 3 от ГПК, но не и във фазата по допускане на касационното обжалване, включително в хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, както беше изяснено по-горе. Приемането на обратното би довело до заличаване на разликата между тези две фази на касационното производство. В случая оплакванията и доводите на жалбоподателката могат да се квалифицират единствено като касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 2 и предл. 3 от ГПК – за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, но не попадат в приложното поле на очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, респ. – не съставляват основание за допускане на касационното обжалване.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като жалбоподателката не е навела основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а наведеното от нея основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК не е налице. Съдът намира, че не са налице и хипотези по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване.

Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателката-ищца дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника, претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му в касационното производство по делото, в размер 1 650 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение