Определение № 428 от 03.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3274/2020 г.

Производството е образувано по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК по частна жалба на Р. И. С. срещу определение № 331 от 18.07.2019г. по ч. гр. дело № 2500/2019г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е потвърдено разпореждане от 03.01.2019г. по ч.гр.д.№ 207/2018г. на САС, с което е върната частна касационна жалба с вх. № 7196/19.04.2018г. срещу определение № 714/28.02.2018г. на САС по същото дело. Жалбоподателят поддържа, че спрямо частните касационни жалби не са приложими изискванията за редовност на касационните жалби /чл. 280 и сл. ГПК, чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 3 ГПК/, поради което дадените указания от администриращия съд за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба са незаконосъобразни. Счита също, че атакуваното определение не е окончателно, тъй като има преграждащ характер. Настоящият съдебен състав, намира че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, но срещу неподлежащо на касационно обжалване, окончателно, определение на касационния съд, поради което е недопустима. С атакуваното определение е потвърдено разпореждане на администриращия САС за връщане на частна касационна жалба срещу въззивно определение по спор за подсъдност по чл. 121 ГПК. Администриращият съд е счел частната касационна жалба за нередовна като депозирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и е дал указания за прилагане към нея на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, приподписването й от адвокат или представяне на доказателства за юридическа правоспособност на самия жалбоподател. Последният е получил съобщения за тези указания, но в дадения от съда едноседмичен срок не е отстранил горепосочените нередовности на частната си касационна жалба, поради което последната е върната с разпореждането от 03.01.2019г., потвърдено с атакувания съдебен акт. Обжалваното определение на касационния съд е окончателно. Преграждащият акт на администриращия частната касационна жалба въззивен съд /САС/, с който същата е върната поради неотстранени нередовности подлежи на обжалване пред по-горната съдебна инстанция, която в случая е касационната. Съгласно чл. 274, ал. 2, пр.1 ГПК преграждащите делото актове на апелативния съд подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд, като произнасянето на последния по това обжалване е окончателно. Затова и настоящата частна касационна жалба, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, е недопустима и подлежи на оставяне без разглеждане. На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение