Определение № 304 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 493 от 22.01.2015 г. на М. П. Р. чрез адвокат С. С. против решение № 331 от 15.12.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 453/2014 г. на Окръжен съд – Ловеч. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Ответникът по жалбата С. П. М. чрез адвокат В. А. е подала отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, като възразява, че не са налице основанията за допускане до касация, евентуално – че жалбата е неоснователна. Претендира разноски. С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция окръжният съд е отменил решение № 262 от 10.12.2013 г. по гр.д.№ 568/2011 г. на Районен съд – Троян, с което са поставени в дял по реда на чл.353 ГПК на С. П. М. следния недвижим имот: дял втори, включващ двустайно жилище – едноетажна полумасивна жилищна сграда с идентификатор 73198.503.436.3, със застроена площ 29,44 кв.м., построен в ПИ с идентификатор 73198.503.436 по КККР на [населено място], одобрени със заповед от 2007 г. /УПИ XIII – 831, кв.21 по предходния план на [населено място]/, с адрес: [населено място], [улица], заедно с прилежащата ¼ ид.част от ПИ, целия с площ 415 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при цена на дела съгласно обобщения резултат от оценките по заключението на СТЕ – 6 560 лева; на М. П. Р. следния недвижим имот: дял първи, включващ двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 73198.503.436.1, с разгъната застроена площ 158,29 кв.м., построена в ПИ с идентификатор 73198.503.436 по КККР на [населено място], одобрени със заповед от 2007 г. /УПИ XIII – 831, кв.21 по предходния план на [населено място]/, с адрес: [населено място], [улица], заедно с прилежащата ¼ ид.част от ПИ, целия с площ 415 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при цена на дела съгласно обобщения резултат от оценките по заключението на СТЕ – 81 573 лв., както и метален навес със застроена площ 18 кв.м., при цена на дела съгласно обобщения резултат от оценките по СТЕ – 1060 лв., като М. П. Р. е осъдена да заплати на ищцата С. П. М. сумата от 38 036, 50 лв. уравнение на дяловете и вместо това е постановил изнасяне на публична продан на основание чл.288, ал.1 ГПК на следния недвижим имот: ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор 73198.503.436 по КККР на [населено място], одобрени със заповед от 2007 г. /УПИ XIII – 831, кв.21 по предходния план на [населено място]/, с адрес: [населено място], [улица], целият с площ 415 кв. м. трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, ведно с построените в него гореописани жилищни сгради. С. П. М. е осъдена да заплати на М. П. Р. сумата 1 582,50 лв. – стойност на подобрения в наследствения имот, като до пълния претендиран размер от 1 725 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. М. П. Р. е осъдена да заплати на С. П. М. сумата от 555 лв. – стойност на подобрения в наследствения имот, като до пълния претендиран размер от 725 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението на районния съд е потвърдено в останалата обжалвана част, с която М. П. Р. е осъдена да заплати на С. П. М. сумата от сумата 7 800 - обезщетение за периода от 08.05.2007 г. до 07.11.2013 г., през който С. П. М. е била лишена от правото на ползване на имота. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че процесният имот е неподеляем, тъй като по изготвения инвестиционен проект за делба складовото помещение и санитарния възел (баня и тоалетна) на едноетажната еднофамилна жилищна сграда се помещават извън сградата, което определя проекта и одобряването му от Главния архитект като незаконосъобразни. Обсъдени са заявените от двете съделителки претенции за възлагане по реда на чл.288, ал.3 ГПК, но същите са преценени като неоснователни. Във връзка с претенцията по сметки за сумата 7 800 лв. е преценено, че са налице предпоставките по чл.31, ал.2 ЗС, доколкото С. П. М. е отправила нотариална покана за заплащане на дължимото обезщетение, получена от М. П. Р. на 08.05.2007 г. Прието е за установено, че имотът се ползва единствено от М. П. Р. и семейството й, а относно размера на обезщетението е кредитирано заключението на съдебно-оценителна експертиза. На първо място, доколкото касационната жалба съдържа изявление, че въззивното решение се обжалва изцяло, то независимо от липсата на конкретни оплаквания и искане в тази насока относно произнасянето по претенциите по сметки за извършени подобрения, ВКС намира, че следва да се произнесе по допустимостта на касационната жалба в тази й част, като я остави без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК, доколкото цената на нито една от тези претенции (съответно - 1 725 лв. и 725 лв.) не надхвърля сумата 5 000 лв. По отношение произнасянето на въззивния съд в останалата му част в представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани два правни въпроса, с необходимостта от даването на отговор на които се обосновава искането за допускане на касационно обжалване, а именно: