Определение № 304 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2015 г.

ВКСII гражданско отделение24.07.2015 г.докладчик Никова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх.№ 493 от 22.01.2015 г. на М. П. Р. чрез адвокат С. С., в частта, в която е насочена против решение № 331 от 15.12.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 453/2014 г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по претенции по сметки за подобрения с цена на исковете съответно 1 725 лв. и 725 лв. В тази му част настоящото определение може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл.7, ал.2 ГПК. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 493 от 22.01.2015 г. на М. П. Р. чрез адвокат С. С., в частта, в която е насочена против решение № 331 от 15.12.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 453/2014 г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по способа за извършване на делбата и по претенция по сметки по чл.31, ал.2 ЗС. ОСЪЖДА М. П. Р. ДА ЗАПЛАТИ на С. П. М. сумата 400 (четиристотин) лева - разноски за защита пред ВКС. В тази му част настоящото определение не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 493 от 22.01.2015 г. на М. П. Р. чрез адвокат С. С. против решение № 331 от 15.12.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 453/2014 г. на Окръжен съд – Ловеч. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Ответникът по жалбата С. П. М. чрез адвокат В. А. е подала отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, като възразява, че не са налице основанията за допускане до касация, евентуално – че жалбата е неоснователна. Претендира разноски. С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция окръжният съд е отменил решение № 262 от 10.12.2013 г. по гр.д.№ 568/2011 г. на Районен съд – Троян, с което са поставени в дял по реда на чл.353 ГПК на С. П. М. следния недвижим имот: дял втори, включващ двустайно жилище – едноетажна полумасивна жилищна сграда с идентификатор 73198.503.436.3, със застроена площ 29,44 кв.м., построен в ПИ с идентификатор 73198.503.436 по КККР на [населено място], одобрени със заповед от 2007 г. /УПИ XIII – 831, кв.21 по предходния план на [населено място]/, с адрес: [населено място], [улица], заедно с прилежащата ¼ ид.част от ПИ, целия с площ 415 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при цена на дела съгласно обобщения резултат от оценките по заключението на СТЕ – 6 560 лева; на М. П. Р. следния недвижим имот: дял първи, включващ двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 73198.503.436.1, с разгъната застроена площ 158,29 кв.м., построена в ПИ с идентификатор 73198.503.436 по КККР на [населено място], одобрени със заповед от 2007 г. /УПИ XIII – 831, кв.21 по предходния план на [населено място]/, с адрес: [населено място], [улица], заедно с прилежащата ¼ ид.част от ПИ, целия с площ 415 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при цена на дела съгласно обобщения резултат от оценките по заключението на СТЕ – 81 573 лв., както и метален навес със застроена площ 18 кв.м., при цена на дела съгласно обобщения резултат от оценките по СТЕ – 1060 лв., като М. П. Р. е осъдена да заплати на ищцата С. П. М. сумата от 38 036, 50 лв. уравнение на дяловете и вместо това е постановил изнасяне на публична продан на основание чл.288, ал.1 ГПК на следния недвижим имот: ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор 73198.503.436 по КККР на [населено място], одобрени със заповед от 2007 г. /УПИ XIII – 831, кв.21 по предходния план на [населено място]/, с адрес: [населено място], [улица], целият с площ 415 кв. м. трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, ведно с построените в него гореописани жилищни сгради. С. П. М. е осъдена да заплати на М. П. Р. сумата 1 582,50 лв. – стойност на подобрения в наследствения имот, като до пълния претендиран размер от 1 725 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. М. П. Р. е осъдена да заплати на С. П. М. сумата от 555 лв. – стойност на подобрения в наследствения имот, като до пълния претендиран размер от 725 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението на районния съд е потвърдено в останалата обжалвана част, с която М. П. Р. е осъдена да заплати на С. П. М. сумата от сумата 7 800 - обезщетение за периода от 08.05.2007 г. до 07.11.2013 г., през който С. П. М. е била лишена от правото на ползване на имота. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че процесният имот е неподеляем, тъй като по изготвения инвестиционен проект за делба складовото помещение и санитарния възел (баня и тоалетна) на едноетажната еднофамилна жилищна сграда се помещават извън сградата, което определя проекта и одобряването му от Главния архитект като незаконосъобразни. Обсъдени са заявените от двете съделителки претенции за възлагане по реда на чл.288, ал.3 ГПК, но същите са преценени като неоснователни. Във връзка с претенцията по сметки за сумата 7 800 лв. е преценено, че са налице предпоставките по чл.31, ал.2 ЗС, доколкото С. П. М. е отправила нотариална покана за заплащане на дължимото обезщетение, получена от М. П. Р. на 08.05.2007 г. Прието е за установено, че имотът се ползва единствено от М. П. Р. и семейството й, а относно размера на обезщетението е кредитирано заключението на съдебно-оценителна експертиза. На първо място, доколкото касационната жалба съдържа изявление, че въззивното решение се обжалва изцяло, то независимо от липсата на конкретни оплаквания и искане в тази насока относно произнасянето по претенциите по сметки за извършени подобрения, ВКС намира, че следва да се произнесе по допустимостта на касационната жалба в тази й част, като я остави без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК, доколкото цената на нито една от тези претенции (съответно - 1 725 лв. и 725 лв.) не надхвърля сумата 5 000 лв. По отношение произнасянето на въззивния съд в останалата му част в представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани два правни въпроса, с необходимостта от даването на отговор на които се обосновава искането за допускане на касационно обжалване, а именно:

1

При липсата на спор относно обособяването на реални дялове и направени изрични искания за възлагане на отделни обекти следва ли да се извърши възлагане съобразено с волята на съделителите или съдът, въпреки нея, може да изнесе на публична продан обособените реални дялове ?, като се поддържа, че решението на въззивния съд противоречи на задължителна съдебна практика;

2

Допустимо ли е да се правят многократно искания по сметки след проведено веднъж първо по делото заседание след допускане на делбата ?, като се поддържа, че решението на въззивния съд противоречи на ТР № 45 от 12.08.1987 г. по гр.д.№ 18/87 г. на ВС, ОСГК. Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така формулираните правни въпроси по следните съображения:

–

Нито един от въпросите няма изискваното с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК обуславящо значение за изхода на спора.

–

Първият от тях предпоставя да отсъства спор между страните относно обособяването на реални дялове от процесния имот, каквито факти не се установяват по делото. Напротив – в протокола от проведеното пред въззивния съд о.с.з.14.11.2014 г. изрично е отразено изявлението на процесуалния представител на настоящата ответница по касация, че С. П. М. не е съгласна към отредената й с решението на районния съд „малка постройка” да се причисляват 2/3 от сутеренния етаж на другата сграда. Това предвиждане на изготвения по инициатива на настоящата касаторка инвестиционен проект е определено като незаконно и неприемливо за страната. Освен че обсъжданият въпрос не е необуславящ, същият не е разрешен и в противоречие с цитираната и представена от касаторката задължителна съдебна практика: Решение № 102 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 490/2012 г., ВКС, І г.о.; Решение № 397 от 24.10.2011 г. по гр.д.№ 1499/2010 г., ВКС, І г.о.; Решение № 986 от 30.08.2010 г. по гр.д.№ 2966/2008 г., ВКС, ІV г.о. и Решение № 74 от 25.03.2013 г. по гр.д.№ 744/2012 г., ВКС, ІІ г.о. Във всички цитирани актове са обсъждани хипотези, при които броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите или е възможно от допуснатите до делба имоти да се обособят реални дялове в количество равно или по-голямо от броя на съделителите. В тези случаи е възможно делбата да се извърши съобразно основния принцип по чл.69, ал.2 ЗН – всеки от съделителите да получи дял в натура. Както изрично е посочено в Решение № 102 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 490/2012 г., ВКС, І г.о., изнасянето на недвижим имот на публична продан като способ за извършване на делбата е приложим в случаите, когато този имот е реално неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. В случая е налице именно тази хипотеза, доколкото до делба е допуснат един имот при две съделителки и е невъзможно законосъобразното обособяване на два реални дяла от този имот.

–

Вторият от въпросите касае произнасянето по иска по чл.31, ал.2 ЗС. В тази насока касаторката поддържа, че решението е недопустимо поради отсъствие на сезиране с такъв иск, а така също намира, че по делото са проведени повече от едно първи заседания във втората фаза на делбата. Становището й не кореспондира с данните по делото. По делото е проведено едно първо съдебно заседание във втората фаза на делбата – това на 02.11.2007 г. Обстоятелството, че поради процесуалното поведение на страните по делото се е наложило втората фаза на делбата да се развие трикратно, не променя извода относно характера на процесуалните действия, извършени на 02.11.2007 г. Именно тогава процесуалният представител на С. П. М. е заявил, че предявява претенция за сметки, основана на обстоятелството, че другата съделителка ползва сама целия имот и лишава М. от възможността да го ползва. Заявеното искане е за присъждане на сума от по 200 лв., считано от м.май 2007 г. насетне, определена на база пазарния месечен наем за имота. Обстоятелствата, от които е изведена така заявената претенция, я определят именно като иск по чл.31, ал.2 ЗС, а способа за изчисляване на размера на вземането съответства на разясненията, дадени с ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк.д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГК. В обобщение – становището, че липсва сезиране с иск по чл.31, ал.2 ЗС в срока по чл.286, ал.1 ГПК е неоснователно и не е налице основание за допускане на касационното обжалване нито поради вероятна недопустимост на решението, нито поради противоречие с ТР № 45 от 12.08.1987 г. по гр.д.№ 18/87 г. на ВС, ОСГК.

–

Предвид настоящото произнасяне касаторката следва да заплати на ответницата по касация направените разноски за защита пред ВКС – сумата 400 лв., договорена и заплатена на адв.А. съобразно ДПЗС № 0000024546 от 09.03.2015 г.

–

По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия

Цитирани разпоредби

15