Определение № 92 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1280/2013 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. Ответникът [фирма], със седалище в [населено място], чрез пълномощника му адв. Д. Т., обжалва въззивното решение от 29.10.2012 год. по гр. д. № 304/2012 год. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 28.05.2012 год. по гр. д. № 286/2011 год. на Момчилградския районен съд. С него е признато за установено по отношение на касатора, че описаните недвижими имоти, предмет на нотариалния му акт № */2006 год., са част от водоем „Б.”, в землището на [населено място], [община], собственост на ищеца [фирма], [населено място] и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № */2006 год. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост на направените изводи с искане за отмяната му. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че произнасянето по процесуалноправния въпрос за допустимостта на установителните искове и наличието на активна и пасивна процесуална легитимация е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посоченото определение № 535 от 30.12.2010 год. по ч. гр. д. № 510/2010 год. на ВКС, ІІ г. о., съгласно което наличието на правен интерес е абсолютна предпоставка за допустимостта на установителните искове, независимо дали с тях се цели да се установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, без ограничение във времето. Формулиран е и материалноправен въпрос относно възможността да се придобият повече права от тези, които е имал праводателя, във връзка с който се сочи противоречие с цитираното решение № 149 от 20.02.2009 год. по гр. д. № 758/2008 год. на ВКС, І г.о. Ответникът по жалбата – [фирма] не е взел становище по нея. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното: Въззивният съд, въз основа на преценка на събраните доказателства, установяващи характера на спорните имоти като част от водоем „Б.” – частта от водното езеро с язовирната стена, части от мокрия и от сухия откос на язовирната стена и преливника на язовира, приел, че същите се припокриват с описанието на имота, придобит от ищеца с нотариален акт № */2002 год. С влязло в сила решение е отхвърлен предявен от касатора против едноличния търговец иск за собственост на водоема, поради което и с оглед установяване принадлежността на спорните имоти към същия, следва и отмяната на нотариалния акт, с който касаторът се е снабдил. Въззивният съд е приел предявеният иск за допустим с оглед снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за собственост на спорните имоти, които ищецът е поддържал да са част от придобития от него водоем „Б.”. Въз основа на установяването на това твърдение, съдът е намерил искът и за основателен, поради което и поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не е обусловил изхода на спора за собствеността на спорните имоти като принадлежност към имота на ищеца. Освен това, поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице и поради липса на данни така поставеният въпрос да е решен в противоречие със задължителна съдебна практика, тъй като такава не е представена, нито е посочено от касатора в какво се състои твърдяното от него противоречиво решаване на въпроса. Цитирането на съдържание от съдебен акт без обосноваване на противоречиво произнасяне по даден правен въпрос, който и да е обусловил решаващия изход на спора, не е достатъчно да обоснове наличието на основанието за допускане на касационното обжалване. Същите съображения са относими и към формулирания материалноправен въпрос за обема на придобиване на права в зависимост от тези на праводателя, като цитираната практика също не е приложена, нито е посочено в какво се състои твърдяното противоречие по този въпрос. Освен това, уважаването на установителния иск е обусловено от принадлежността на спорните имоти към този, собственост на едноличния търговец, а не от произнасяне по така формулирания като материалноправен въпрос, който по същността си представлява довод за неправилност на решението. Затова и не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което и касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение