Определение № 1609 от 03.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 528/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от Д. Й. Е. - чрез адв. Д. Д., и ЗАД „Армеец“ АД - чрез юрк. Р. Л., против въззивно решение № 6440 от 28.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2005/2025 г. на Софийски градски съд, ІІ-В състав. С касационната жалба на Д. Й. Е. е обжалвана частта от въззивното решение, с която е потвърдено решение № 20795 от 18.11.2024 г. по гр. д. № 68155/2022 г. на Софийски районен съд, 64 състав, в частта за отхвърляне на предявения от Д. Й. Е. срещу ЗАД „Армеец“ АД иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на разликата над сумата 2 071.83 лв. (с равностойност 1 059.31 евро) до сумата 5 179.58 лв. (с равностойност 2 648.28 евро), претендирана като застрахователно обезщетение за щети върху лек автомобил „Нисан“, модел „Кашкайш“, с рег. [рег.номер на МПС], обект на сключена между страните застраховка „Каско и Злополука“, оформен със застрахователна полица № 0306Х0537891, причинени при ПТП на 27.11.2020 г. в [населено място], на [улица], по повод на което е образувана щета № 1012003016802, ведно със законната лихва от 14.12.2022 г. до окончателното плащане. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваната част поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се оплаквания, че при постановяване на решението не са обсъдени в пълнота релевантните за спора факти и приложимите законови разпоредби, не е извършен задълбочен анализ на доказателствата и е формиран необоснован извод, че увреждащото ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования автомобил, който не е спазил пътни знаци „Б1“ и „Г12“ и нарушавайки чл. 6, т. 1 ЗДвП, е причинил произшествието. Оспорва се правилността на изводите на въззивния съд за наличие на пътна сигнализация на мястото на произшествието и за липса на доказателства, оборващи презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина на водача. Изразява се несъгласие с преценката на въззивния съд за осъществяване на предпоставките по т. 50.5 и т. 50.9 от Общите условия към застрахователния договор за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение, като се развиват доводи за нищожност на двете клаузи от гледна точка на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), и с извършеното от съда намаляване на обезщетението с 60 %, мотивирано с допуснатото от водача нарушение на правилата за движение. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което е формулирано искане въззивното решение да се допусне до касационно обжалване като очевидно неправилно на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК по съображения, идентични с оплакванията в жалбата; на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС в решение 62/26.02.2025 г. по т. д. № 532/2024 г. на ІІ т. о., решение № 198/29.11.2023 г. по гр. д. № 3852/2022 г. на ІІ г. о. и др. на даденото от въззивния съд разрешение на съществените за изхода на спора въпроси „ 1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди всички факти и доказателства по делото в тяхната съвкупност; 2. Ако въззивният съд приеме, че са налице предпоставки за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, длъжен ли е въззивният съд да посочи конкретните критерии, въз основа на които е възприел конкретен процент, с който да бъде намалено дължимото застрахователно обезщетение; 3. Длъжен ли е въззивният съд при наведено възражение за нищожност на клауза от Общи условия, а и служебно, да провери дали съответната клауза противоречи на закона и на добрите нрави“. За въпросите по т. 2 и т. 3 се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че са „от изключително значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед значителния брой дела с аналогичен предмет и липсата на съдебна практика по тях“. Касационната жалба на ЗАД „Армеец“ АД е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта за осъждане на дружеството - касатор да заплати на основание чл. 405 КЗ на ищцата Д. Е. застрахователно обезщетение в размер на 2 071 лв. (с равностойност 1 059.31 евро) и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава в размер на 346.74 лв. (с равностойност 177.28 евро) за периода от 09.09.2021 г. до 13.12.2022 г. В жалбата се прави искане за отмяна на решението в обжалваната част като неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Поддържат се оплаквания, че: В противоречие с доказателствата по делото и със задължителната съдебна практика въззивният съд е квалифицирал неправилно действията на водача на застрахования автомобил и е приел, че допуснатите от него сериозни нарушения на правилата за движение не представляват „груба небрежност“, предвидена в т. 14.5 от Общите условия към застрахователния договор като изключен риск, при който застрахователят не дължи застрахователно обезщетение; Преценката на въззивния съд, че кръговото кръстовище, в рамките на което е настъпило произшествието, е с нетрадиционна форма, не кореспондира с конкретни доказателства и не съответства на фактите по делото; Обстоятелствата, с които съдът е мотивирал извода си за отсъствие на груба небрежност в поведението на водача - непознаване на пътния участък и наличие на железопътен прелез в близост до кръговото кръстовище, изискват повишено внимание от страна на водача и не изключват грубата небрежност в действията му, които са единствената причина за реализиране на произшествието. В приложено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според касатора - ответник с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 17/02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г. на І т. о., решение № 33/12.04.2018 г. по т. д. № 2292/2017 г. на ІІІ г. о. и решение № 366/17.06.2024 г. по гр. д. № 3980/2023 г. на ІV г. о., по следния съществен за спора материалноправен въпрос: „Допуснатото от водача тежко нарушение на Закона за движение по пътищата следва ли да се квалифицира като „груба небрежност“ и води ли до изключване на имуществената отговорност на застрахователя по имуществена застраховка във връзка с въведено възражение за изключение от застрахователното покритие“. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК всяка от страните е депозирала писмен отговор, в който е аргументирано становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната от насрещната страна част и за неоснователност на подадената от нея касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите на страните по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното: Касационните жалби са допустими - подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При постановяване на обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е съобразил безспорните във въззивното производство обстоятелства, че към 27.11.2020 г. между ищцата Д. Е. и ответника ЗАД „Армеец“ АД е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка „Каско и Злополука“ на лек автомобил „Нисан Кашкайш“ с рег. [рег.номер на МПС] и че при настъпило на 27.11.2020 г. произшествие са причинени повреди на застрахования лек автомобил, остойностени на 5 179.58 лв. Застрахователният договор е сключен при действието на Общи условия за застраховка „Каско на МПС“, в т. 14.5 на които е предвидено, че застрахователят не покрива пълна и частична щета на застрахованото МПС, причинена при, от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо превозното средство лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователно събитие. В общите условия, в синхрон с разпоредбите на чл. 395, ал. 1 и ал. 4 КЗ, като „груба небрежност“ са квалифицирани неизчерпателно посочените в т. 17 действия и бездействия, както и всички други случаи, в които вредата е последица от самонадеяното поведение на водачите и/или неполагане на минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди. Пред въззивната инстанция ответникът - застраховател е поддържал своевременно противопоставеното в процеса възражение, че произшествието, при което е увреден застрахованият лек автомобил, не представлява покрит от застраховката риск, тъй като настъпването му се дължи на проявена от водача Ф. Е. груба небрежност по време на управление на автомобила. За да се произнесе по възражението, въззивният съд е подложил на обсъждане събраните в хода на делото писмени доказателства и заключението на назначената от първоинстанционния съд автотехническа експертиза, въз основа на които е приел за установено, че лекият автомобил „Нисан Кашкайш“ се е движил по [улица]в [населено място] и при подхода към [улица]е навлязъл в кръгово кръстовище, като е предприел маневра завой наляво, вместо надясно, вследствие на което е реализиран удар с друг лек автомобил, движещ се в кръстовището с посока изход от него. След преценка на представените от [община] писма, снимки и скици съдът е приел за доказано по несъмнен начин, че преди навлизане в кръстовището е поставен пътен знак „Г12“, указващ предстоящото кръгово движение, че има знак „А-29“, указващ кръстовище с кръгово движение и че съществува пътна маркировка на платното, указваща със стрелка посоките на движение в кръговото кръстовище. Оплакванията и доводите на ищцата, че писмата не съдържат категорична информация дали пътната сигнализация и маркировката са били налични към датата на произшествието, са счетени за неоснователни с оглед обективираната в констативния протокол за ПТП схема, в която е указано съществуването на знак „Г12“, и положения в протокола подпис, с който водачът Е. е изразил съгласие с вписаните неизгодни за него факти, че е навлязъл в кръговото кръстовище в нарушение на пътната сигнализация и че е виновен за настъпване на произшествието. Във връзка с констатациите относно причината за произшествието разпитаният като свидетел Ф. Е. е потвърдил пред съда, че е навлязъл в кръстовището с маневра наляво, вместо надясно, като е обяснил, че не е видял поставените знаци и маркировката за кръгово движение. Съобразявайки в съвкупност фактите и доказателствата по делото, съставът на въззивния съд е направил извод, че от техническа гледна точка причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на застрахования лек автомобил, който не е съобразил действията си с пътните знаци и с маркировката на пътя и е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Въпреки изводите за извършено нарушение на правилата за движение, довело до настъпване на пътния инцидент, въззивният съдебен състав се е произнесъл, че действията на водача Е. не осъществяват хипотезата на „груба небрежност“, даваща право на ответника да откаже изплащане на застрахователно обезщетение с позоваване на т. 14.5 от Общите условия към застрахователния договор. Като се е позовал на правните разрешения в практиката на ВКС относно понятието „груба небрежност“, въззивният състав е изразил становище, че управлението на МПС по пътищата от републиканската пътна мрежа представлява високорискова дейност, при която съществува опасност от причиняване на значителни имуществени и неимуществени вреди и поради това изисква стриктно спазване на правилата за движение, но не всяко нарушение на тези правила представлява груба небрежност; За да се квалифицира като „груба небрежност“, нарушението трябва да е тежко - да са пренебрегнати основни правила за безопасност, при липса на положена елементарна грижа, каквато и най - небрежният би положил за предпазване живота и здравето на участниците в него. Въз основа на доказателствата въззивният състав е достигнал до извод, че макар предприетите от водача на застрахования автомобил маневри да са в противоречие с поставената пътна сигнализация, при конкретните обстоятелства няма груба небрежност в поведението на същия, тъй като кръговото движение е специфично и създава предпоставки за объркване на водачите. Спецификите, които въззивният състав е констатирал въз основа на изпратените от [община] документи с приложен снимков материал, са нетрадиционна овална форма на кръговото движение в кръстовище, изнасянето му по - навътре от главния път и наличие преди него, на [улица](по която се е движил застрахованият автомобил), на железопътен прелез, който обичайно ангажира вниманието на водачите с цел безопасното му пресичане и създава предпоставки те да не забележат поставения непосредствено след прелеза пътен знак „Г12“. При така възприетите обстоятелства и като е взел предвид свидетелските показания, че според полицейските служители, посетили местопроизшествието, регулирането на конкретното кръгово движение по необичаен начин неколкократно е ставало причина за настъпване на пътни инциденти, въззивният състав се е произнесъл, че в случая, с оглед спецификите на пътния участък в района на произшествието, не се касае за неполагане на елементарна грижа от страна на водача Е., която и най - небрежният би положил, управлявайки лек автомобил, нито за грубо пренебрегване на правилата за безопасност на пътя от негова страна. В зависимост от преценката, че поведението на водача не се характеризира като проява на груба небрежност, съдебният състав е заключил, че за ответника - застраховател не съществува основание да откаже изплащане на застрахователно обезщетение за причинените в резултат на произшествието повреди на застрахования автомобил. Извършеното от водача нарушение на правилата за предимство и посока на движение е квалифицирано като обикновена небрежност, подведена под клаузите на т. 50.5 и т. 50.9 ОУ, според които застрахователят може да намали дължимото застрахователно обезщетение на основание чл. 395, ал. 4 КЗ. С оглед характера на извършеното нарушение и създаденият в резултат на него висок риск за движението въззивният съдебен състав е споделил извода на първоинстанционния съд, че застрахователното обезщетение от 5 179.58 лв. следва да бъде намалено с 60 % до размер на сумата 2 071.83 лв., за която искът с правно основание чл. 405 КЗ да бъде уважен, а за разликата до претендираните 5 179.58 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен. Въззивният съдебен състав се е произнесъл в мотивите към решението си и по наведените във въззивната жалба на ищцата доводи за нищожност на клаузите на т. 50.5 и т. 50.9 ОУ поради противоречие със закона и несъответствие с правилата за защита на потребителите. След анализ на съдържанието на двете клаузи съдебният състав е формирал извод, че същите не са недействителни, тъй като възпроизвеждат конституционно регламентираното задължение на гражданите да спазват законите в страната и в частност разпоредбата на чл. 395, ал. 4 КЗ, позволяваща предвиждане в застрахователния договор на основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение в случай на неизпълнение на предписания на застрахователя, свързани със запазване на застрахованото имущество и мерките за предотвратяване/ограничаване на вредите. Отнасяйки клаузите към релевантните за спора факти, въззивният състав е приел, че в конкретния случай ответникът - застраховател няма основание да откаже да изплати застрахователно обезщетение, но съобразно разпоредбата на чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ има право да намали обезщетението, тъй като неизпълнението на задължението на водача на застрахования автомобил да спази сигнализацията на пътя е значително от гледна точка на интереса на застрахователя и е допринесло в голяма степен за увреждането на застрахованото имущество Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че на са осъществени поддържаните от страните основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, когато по отношение на него са осъществени някои от предвидените в т.1 - т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК допълнителни предпоставки; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни - проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като (и ако) той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл. 290, ал. 1 ГПК). В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ищцата - касатор е посочила като значими за изхода на делото три въпроса, по отношение на които се е позовала на допълнителните селективни критерии по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените въпроси са включени в предмета на делото и са от значение за неговия изход, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в т. ч. цитираната в изложението. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил в пълнота всички събрани в хода на делото доказателства, извършил е преценка на доказателствата поотделно и във взаимната им връзка, посочил е ясно какви факти приема за установени въз основа на тях и съобразно възприетата фактическа обстановка е формирал правни изводи по съществото на спора. В мотивите към решението въззивният съд е отговорил аргументирано на всички доводи и оплаквания на страните, като е изложил съображения за тяхната основателност, съответно неоснователност, както и за критериите, с оглед на които приема, че дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде намалено до определен процент на основание т. 50.5 и т. 50.9 ОУ към застрахователния договор и разпоредбата на чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ. Въззивният съд се е произнесъл мотивирано по доводите за нищожност на клаузите на т. 50.5 и т. 50.9, след като е извършил преценка за тяхната действителност от гледна точка на съответствието им със закона и правилата за защита на потребителите. Осъществената от въззивния съд решаваща правораздавателна дейност като втора инстанция по съществото на спора е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, поради което няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените въпроси. Твърдението в изложението, че въпросите са „от изключително значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“, не обосновава наличието на специфичната за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнителна предпоставка със съдържание, изяснено в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което касационно обжалване не може да се допусне и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Становището на ищцата - касатор, че изводите, до които е достигнал въззивният съд, са неправилни, не може да предпостави достъп до касационно обжалване. Въз основа на мотивите към решението съставът на касационната инстанция не констатира въззивният съд да е приложил превратно законови разпоредби, уреждащи спорното правоотношение, или отменени разпоредби на закона, да е нарушил основни принципи на съдопроизводството или да е формирал решаващите си изводи за наличие на основание за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Поради това решението не се преценява като очевидно неправилно и не следва да бъде допускано до касационно обжалване в оспорваната с касационната жалба на ищцата част на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът - касатор е обосновал приложното поле на касационното обжалване с въпрос, който не съответства на мотивите към въззивното решение и не може да бъде подведен под общото селективно основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. В резултат на извършената преценка на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е достигнал до извод, че водачът на застрахования автомобил е извършил нарушение на установените в чл. 6, т. 1 ЗДвП правила за движение и е реализирал пътно транспортно произшествие, при което са причинени повреди на автомобила, но с оглед на конкретните и специфични обстоятелства, при които е настъпило произшествието, допуснатото нарушение не може да се квалифицира като тежко, а поведението на водача - като груба небрежност. Правилността на така възприетото разрешение, обусловено от преценката на фактите и доказателствата, не подлежи на проверка в стадия на производството по чл. 288 ГПК и дори изводите на въззивния съд да са необосновани и незаконосъобразни, както поддържа касаторът, касационно обжалване не може да се допусне по съображения за неправилност на решението - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид формирания от съда решаващ извод, че действията на водача не осъществяват хипотезата на груба небрежност, а са проява на обикновена небрежност за съблюдаване на правилата при управление на превозно средства, която дава основание на застрахователя да намали дължимото застрахователно обезщетение, произнасянето на въззивния съд не противоречи на посочената в изложението практика на ВКС по въпроса в кои случаи е налице груба небрежност, пораждаща основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение за вреди от настъпило застрахователно събитие. Отсъствието на противоречие с практиката на ВКС препятства възможността въззивното решение да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и в частта, предмет на обжалване с касационната жалба на касатора - ответник. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 2005/2025 г. на Софийски градски съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,