Определение № 115 от 30.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 611/2018 г.

Производството е по чл.280 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 27.1 0 .2017г. по гр.д. №1516/2017г. на Пловдивски окръжен съд. С него е отменено решение №1397/03.05.2017г. по гр.д.№ 14624/2016г. на ПРС, XXI гр.с., като вместо това е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], против [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да освободи и върне следния недвижим имот поради прекратяване на Договор за наем от 21.02.2013 г., а именно - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.1260.7.2 /стар идентификатор 56784.540.1186.7.2/, находящ се в [населено място],[жк], „Съединение“ №27а, ет.1, сграда 8, последната разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.540.1260, с предназначение на самостоятелния обект – за обществено хранене, брой нива на обекта – едно, с площ от 423 кв.м., ведно с 28,13 % ид.ч. от общите части на сградата, който имот по акт за собственост представлява търговски обект с обща застроена площ от 423 кв.м., от които – ресторант с площ от 300 кв.м. и пристройка към него с площ от 123 кв.м., построен в УПИ VI – комплексно застрояване и обществени мероприятия, кв.3 по плана на жил.гр.А – 7,8 „Т.”, [населено място], като неоснователен. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и чл.280 ал.2 от ГПК. Ответникът [фирма], [населено място], поддържа,че касационната жалба е недопустима, както и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С разпоредбата на чл.280 ал.3 от ГПК са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В настоящия случай производството е образувано по иск с правно основание чл.233 от ЗЗД за предаване на недвижим имот след прекратяване на договор за наем. Съгласно дадените разяснения в т.20 от Тълкувателно решение №1/06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, цената на този иск се определя от наема за една година по договора, в съответствие с разпоредбата на чл.69 ал.1 т.5 от ГПК. В случая месечната наемна цена по договора за наем между страните от 21.02.2013г. е 50 лева, съответно наемната цена за една година е 600 лева. Предвид изложеното въззивното решение, на основание чл. 280 ал.2 от ГПК, ред. ДВ бр.100/21.12.2010г., не подлежи на касационен контрол. Водим от горното, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение